А всъщност дали истината не беше, че го дрогираше умишлено и най-съзнателно? Дали истината за магията на любовта не се криеше в това да го поддържа перманентно пиян или дрогиран? В такова състояние той нямаше как да осъзнае, че има и друг живот, и други жени, и други занимания освен тези да са заедно по цял ден. И така, докато той й предложи брак. Пък после ще го мисли. Ако трябва ще го принуди като забременее. Само и само да й предложи брак!
Кристиян не беше мислил по въпроса за отношенията им. Не беше мислил и за това дали тя наистина го обича. Просто го прие за истина. Егото му не позволяваше да се отклони от версията, че тя е лудо влюбена в него и го обича безкрайно. Тази категоричност в убежденията му прикриваше умело от него въпросите: „Наистина ли ме обича, щом няма нищо против, че от време на време взимам наркотици?“; „Наистина ли такава красива жена може да обича мъж като мен – без образование, без работа, без интереси, само пиене, купони и дрога?“; „ Ако една жена наистина обича мъж като мен, що за жена е тя тогава?“; „Такава жена ли искам да е майка на децата ми?“; „Дали не ме лъже?“…
Не. Никой двадесет и две годишен не си задава тези въпроси. Още повече в състояние на постоянно опиянение от алкохол, цигари и наркотици. Невъзможно е.
Всъщност, двадесетгодишните не знаят и друго. В днешни времена, в повечето случаи богатството на родителите им е кредит. Толкова голям кредит, че самите те трябва да го връщат до края на живота си. А това няма как да се постигне, без амбиции, идеи и образование.
Ако Валерия знаеше, че бизнеса, къщата и високият стандарт на живот на това семейство са всъщност пари от кредити, дали щеше да осъзнае, че ледът е тънък?
(следва продължение)
