Любовна магия

Ани се взираше в банкнотите като жадна кокошка в голямо парче стъкло на тревата. Преглъщаше с отворена уста. Искаше да посегне и да ги вземе. Стенанията на младият господин прекъснаха колебанието.

– Моля те, Ани! Вземи ги и ми донеси таблета. Моля те… – беше добър актьор, но по скоро проби с това, че почти удвои броя на банкнотите, които развяваше под вратата.

– Ок, ще донеса таблета, но само за 15 минути. После го връщам обратно в кабинета на баща ти. Става ли? – попита тя и още преди отговора издърпа пет или шест банкноти, които потреперваха под вратата.

– Обичам те! – изрева Кристиян доволен от успеха си. При други обстоятелства той щеше на я нагруби, да я заплаши и унижи. Както не веднъж. Но сега знаеше, че трябва да бъде мил, за да я спечели на своя страна. Затова реши да не й създава проблеми.

След половин час всичко беше ОК. Таблетът беше на мястото си. Валерия – под прозореца стискайки плик пълен с някакви неща. А Ани правеше списък за най-спешните сметки, които трябва да плати.
Къщата, в която живееше Кристиян беше на два етажа. Не беше трудно за него да се измъкне тайно през прозореца. Но това можеше да се случи през нощта, когато джипа на баща му беше паркиран под неговата стая. Сега беше достатъчно, че Валерия му донесе всичко, което той й поръча. Да живеят таблетите и фейсбук!

Тя ловко успя да му хвърли една макара с корда. Единият край остана в нея, за да завърже торбичка, в която имаше малко бяло пакетче, цигари, телефон и таблет.
– Сега си тръгвай! Ще се видим през нощта! -нетърпеливо я разкара той.

– ОК! Обичам те, Крис! – прошепна Валерия. Сякаш да убеди себе си, че това е така.

Не, не искаше да се обвинява. Тя просто изпълняваше прищевките му, защото го обича. Но изпитваше и страх, че ще го загуби, ако му се противопостави.