Стоян на съд
Стояне, море, стояне,
що е това чудо от тебе,
от тая пуста тамбора!
моми си парти фърляли,
невести разбои скършия,
старите фурки сдробия
и ми станаа селяни,
дигнаа тежка давия,
идоя дур до кадия:
-Егиди млади кадия,
ели съди, как си съдил,
ели кажи ни по-бързо:
що е това чудо големо
от левенаго Стояна,
от тая пуста тамбура!
Моми си парти фърлия,
невести разбои скършия,
старите фурки сдробия!
Кадия прати сеймени.
да си доведат Стояна.
Стоян би умен, разумен,
Стоян си взема тамбура,
и зема овен най –арен,
и си дойде при кадия!
– Кадия,море кадия!
Що си допратил за мене?
Фърли му овен във двора
и удари пуста тамбура.
Стана стана кадия да играе,
Фърли си биниш в камара,
Фърли си шапка на греди.
Кадия лепо му дума:
-Стояне, море Стояне,
Чини си, как си чинило,
Свири си , как си свирило!