Народно творчество- Змеица и овчари

0
120

  Змеица и овчари

Стоян в механа седеше,

червено вино пиеше,

към планината гледаше

и на планината думаше:

-Горо ле, Мургаш  планино,

 Много си, Мургаш, хубава

за стадо, за зимовище,

а най вече за паша!

Ала ме, Мургаш , разплакваш,

че ти ми вземаш , планино,

всяка година по овчар,

Тази година- двамина,

Двамина със кехаята.

Мургашът мълчи всякога,

никому нищо не казва,

ала Стояну продума:

–        Стояне ,младо юначе,

аз не ти вземам овчари,

а връх мен има гамада,

грамада сини камани,

и в камъните-змеица,

змеица пуста вдовица.

Тя ти и взема овчари,

Тя ти взе и кехаята.

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.