Змеица и овчари
Стоян в механа седеше,
червено вино пиеше,
към планината гледаше
и на планината думаше:
-Горо ле, Мургаш планино,
Много си, Мургаш, хубава
за стадо, за зимовище,
а най вече за паша!
Ала ме, Мургаш , разплакваш,
че ти ми вземаш , планино,
всяка година по овчар,
Тази година- двамина,
Двамина със кехаята.
Мургашът мълчи всякога,
никому нищо не казва,
ала Стояну продума:
– Стояне ,младо юначе,
аз не ти вземам овчари,
а връх мен има гамада,
грамада сини камани,
и в камъните-змеица,
змеица пуста вдовица.
Тя ти и взема овчари,
Тя ти взе и кехаята.
