Какво друго на 7 януари…

Деян Желязков

Отворих очи и реших, че съм умрял. От махмурлук, дехидратация, за сън и от глад. И за едно черно, гъсто, греховно кафе. Отгърнах няколко тона юргани и одеала и станах. Умрях още един път, но от студ и реших да си остана умрял, явно днес ми е ден да съм самоходен труп.

Сложих кафеварката в пералнята, пуснах фурната, извадих солта и влязох в банята за сутрешен тоалет. Измих си зъбите с тоалетната четка, сресах се със самобръсначката се обръснах със слушалката на душа. Което ми припомни, че трябва да купя по-дълъг маркуч, че този едва стига до огледалото. Избърсах се с тоалетна хартия, сложих афрършейв Коколино и реших, че съм неотразим, като черно огледало или Пежо с карбоново фолио.


Пералнята изпищя, че кафето е готово, та изключих фурната, прибрах солта и си сипах от ароматната течност в голяма чаша. Май съм излязъл от строя, защото след първите десет глътки се оказа, че съм си сипал червено вино, а не ракия. Както и да е, няма да го изхвърлям сега, я!

Затова си сипах трета чаша и реших да се събудя по болезнен и брутален начин. Пуснах си “На кафе” и допивайки четвъртата чаша, гласът ми изпълни апартамента, коридора и половината вход. След малко звънецът на входната врата запищя истерично, та я отворих с замах, но в бързината не видях, че съм я отворил откъм пантите. Майната й, една врата, ще я залепя после с каноконлит.

Гледам, комшията от горния етаж нещо ми се пеняви насреща. Много силно съм псувал, събудил съм му дракона, за който бил женен, а тайно се надявал на спокойна сутрин. После ме попита какво е кафето, което пия, било много ароматно и му напомняло за детството му в Злокучене.


Казах му, че е кафе от пералня, без сол и с вкус на фурна. И нали съм домакин, предложих му, а той гребна от идеята с празно гърло. Било сухо, като виното ми.


Изпихме няколко литра кафе, попсувахме малко “На кафе” и по комшийски изяснихме становищата си за веганите, узаконената педерастия и масовият антагонизъм, нихилизъм, нарцисизъм и преобладаващият във входа дебилизъм. После той се прибра, за да укротява дракона си, а аз се приготвих за работа.


Преди време имаше промоция в Лидъл на дамски клинове XXL, та си купих три, размер Супер Мамут, с грижа за хобота, естествено. Та си обух един такъв, под гащеризона, две тениски, две фланели с дълъг ръкав, два пуловера, две якета, две шапки, изпуших две цигари и си сипах две кафета в шише от минерална вода – за изпът. Навън беше минус 50 градуса, според двете ми уши, но се усещаха като минус 2, особено, ако си пред две камини. В сервиза ме чакаха две коли, за две гърнета, две скоби и две заварки. Разчитах на двете си нови зимни гуми, двата си крака, двете ръце, двете уши и двойната порция кафе от пералня, което се вледеняваше на седалката до мен. Движението беше намаляло двойно, двойно беше и вниманието ми, заради двойните коловози по тесните улички.

Днес само надницата ми щеше да бъде единична.

Автор Деян Желязков

- Advertisement -