Веси говори с тъщата по телефона.
– … Да, прибрахме се с Мони(която е на 3 годинки), пуснахме пералнята, сготвихме, малко напълнихме памперса, пуснахме миялната и гледахме телевизия. После ни стана лошо на коремчето, повърнахме и след половин час пак бяхме гладни…. Не, нищо ни няма, само не ни понесе бамята… Да бе, добре сме. Утре ще те чакаме, да, към два… да бе, мамо! Към два! Не, личната ни каза, че сме добре, само имаме лека настинка. Да, същата, като твоята…. Само сополи имаме, та ги бършем… Споко де, не в ръкава, имаме салфетки, мамо! Не, не ги хвърлихме снощи в чалготеката…всички. Да, сега ще спим. Ахам, да, спи ни се. Аде, чао, и ще видим дали закуската после ще ни понесе… Ай…Ай…., да, мамо! Айде, чао… Е да де, спокойно сегаааа!!! Да! Ще ти се обадим после, айде!
***
Слушалката е трясната(нежно… май).
***
Мони говори с баба си по телефона.
– Бабо, бабоооо…. Дидо ела… А, той е на работа, за да искарва паийчки, за да купи бонбонки… Да, бабо! Да, добре сме с мама… какво правихме ли… Пихме няколко водки със сок…. да, от нашия…. И после хапнахме, сменихме си памперсите, че се бяхме наакали и… Да, дааа… мамо, мамо, мамо, мамо, мамоооо… какво значи – вие нормални ли сте? Не зная, баба така ни пита… Бабо, мама каза, че сме рода. Какво е рода, бабо? Бабо, мама каза, че…това не го разбрах…. И после се обадихме на комшията, пихме кафе с него, после пихме пак водка… каква ли, ами руска…. И се напихме, после правихме това, дето правим с Дидо… ааааа, аз не зная, ние с мама така си викаме …. мамо, мамо, мамоооо! Баба иска да говори с теб, ама не я разбирам, че нещо много фучи…
Автор Деян Желязков
