За Люлин, котките и топлата вода

0
48

Скъпи люлинчани и люлинчанки, съкварталци мои безценни. Нека ви споделя една история, тъй като наскоро се наситих от постове за топла, студена и за друга вода.

Роден съм в една къща в Бургас, която граничи с двора на музея в центъра. Вътре има няколко черници и три смокини. Като хлапе почти всеки ден се катерех по тях, за да вкуся от сочните им плодове, мацах със сок новите си фланелки, след което ядях пердах, разбира се.

Тези дървета стоят и до днес, в корените им се стеле мек килим от бръшлян, увит около стари амфори, делви и други човешки забележителности. Този двор е обграден от стар и здрав каменен зид и висока, метална ограда от ковано желязо. Така че пияните руски, немски, английски и прочие туристи не можеха да го ползват за тоалетна, ах, колко неприятно. Опитаха се в двора на комшията Павлаки Баласопулов(Бургас е пълен с гърчеещи се траки и арменци), но той си купи два ротвайлера. Ама това е друга тема.


Та в този двор една котка се окоти с пет малки, пухкави топчета, с розови уши и треперещи опашки. В Бургас няма улични кучета, но котки – с лопата да ги ринеш. Тук котетата не се осиновяват на бройка, а на килограм. 


Сънят ни изчезна, мяукането на бебетата беше почти денонощно, но мама коте даваше всичко от себе си, ние също, за да я храним. Малките така я изсмукваха, че приличаше на настъпана бутилка от двулитровка. 


Обаче един ден две от котетата бебета изчезнаха. Паника обзе улицата, всички се оглеждахме за нещо сгазено, а тайно се надявахме някой да се е смилил и да е прибрал двете сукалчета. Оказа се друго. Двете внучета на Павлаки Баласопулов(онзи, с ротвайлерите), успели да хванат двете бебета и да ги изкъпят. После ги върнали. На котешки език това означава гибел за тях, защото майка им спря да ги познава и да ги храни.
Викам му – Павлаки, гиди проскубан гларус такъв, сега взимай котетата, мляко от магазина и биберон от аптеката! Твоите хубостници да ги хранят! Той отвори уста в моментен пристъп на протест, но цялата улица настръхна срещу него, ротвайлерите също. Взе в една ръка котетата, с другата хвана ухото на единия си внук, а другият в свински тръс се изнесе към аптеката. И се заредиха дълги, мяукащи и безсънни нощи. 


Какво искам да кажа ли? 


Ами – не се оплаквайте толкова много от липсата на вода, била тя топла, студена или дъждовна.
Защото, ако се изкъпете, как тогава майка ви ще ви познае и ще ви направи палачинки за закуска и боб с наденица за вечеря?
Стискайте зъби и носове в метрото и дерзайте – никой няма да остане гладен днес.

Деян Желязков

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.