Събота, 30 юни, 19.30 ч.
Тема: 65 години в полет
Автор: Николай Василковски
Оператор: Цоньо Данчев
Историята на един полет, който продължава вече 65 години. Годишнината от откриването на първата редовна въздушна линия в България през 1947 година между градовете София и Бургас е повод да си спомним за хората, които създадоха родната авиация. Геният на Асен Йорданов, построил българския аероплан и начертал пътя на самолетите по света. Пилотите и стюардесите – пионери, които първи политат на крилете на смелостта.
Ще посетим първата аерогара у нас – летище „Божурище”, за да видим как едни родолюбиви българи се опитват да запазят ценното наследство за поколенията. Ще се разходим по днешните големи летища, за да посрещнем хората, които ги управляват – в офиса, в навигационната кула и на пистата.
Полетът на българската авиация през годините продължава. Все по-високо, следвайки световните изисквания и стандарти. Как изглежда България отгоре? – в „Темата на Нова”, тази събота от 19.30, с автор Николай Василковски.
Неделя, 01 юли, 19.30 ч.
Тема: Националите
Автор: Марина Цекова
Оператор: Владислав Милиев
Още като малки родителите им са ги изоставили. Никога не са имали истински дом, нито пълноценно семейство. Не успяват да завършат средното си образование, защото от рано е трябвало да работят. Част от тях не помнят родителите си, не познават братята и сестрите си и може би никога няма да ги видят. Трудностите на живота обаче не са единственото, което ги обединява.
Свързва ги и още нещо – любовта им към футбола. Тренират три пъти седмично. Имат истински треньор. Носят екипи с националното знаме, понякога и извън терена. Играят на празни стадиони, без фенове по трибуните и без да получават пари за труда си, но въпреки това те са нашите момчета – националите от българския отбор по футбол за бездомни хора. Именно те ще представляват страната ни през октомври, когато ще се проведе Световното първенство по футбол за бездомни хора в Мексико.
В деня, в който ще стане ясен шампионът в ЕВРО 2012, репортерът Марина Цекова ще ни срещне именно с тези момчета и техния отбор. А неговото име е повече от многозначително – „Отбор на надеждата”. Може би защото благодарение на играта са станали пълноценни хора и са открили своя нормален път в живота. И защото когато излизат на терена, не се борят за световна купа или световни трансфери, а играят заради хората, които са им подали ръка, заради любовта към футбола, заради себе си, заради надеждата.