Във връзка с нарасналото напрежение около управлението на концертен комплекс „България“ и срещу забранатаза използване на отделна каса в сградата и разполагане на рекламни материали, „Кантус Фирмус”, представляващ оркестъра на Класик ФМ радио, и Българското национално радио (БНР) организират протестна продажба на билети на специални цени за предстоящите концерти на оркестрите на Класик ФМ радио и БНР. Мирният протест ще се проведе в четвъртък между 15 и 17 ч. пред централния вход на зала „България“.
Подробна аргументация за появилия се проблем между оркестрите в София…
КАЗУСЪТ ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ“
1.Какво е общото между нас?
В София има три симфонични оркестъра, които провеждат редовни, ежегодни концертни цикли в зала „България“. Това са оркестрите на Софийската филхармония, на Българското национално радио и на Класик ФМ радио.
Концертите на тези три оркестъра създават голяма част от културно-музикалния облик на столицата. Тези три оркестъра изпълняват симфонична музика и се стремят да привлекат на концертите си една и съща публика.
2. Кои са разликите между нас?
Софийската филхармония се субсидира от държавния бюджет и управлението на зала „България“ й е поверено от страна на Министерството на културата. Филхармонията не заплаща наем за това, че прави концертите и репетициите си в зала „България“.
Другите оркестри са наематели на залата и за да правят концерти там, заплащат наем на своя конкурент – Филхармонията.
3. Проблемът
Софийската филхармония в лицето на своя директор, на практика е монополист в положението си на разпоредител на единствената в София акустична зала, в която може да се правят симфонични концерти.
Филхармонията провежда политика на нелоялна конкуренция спрямо останалите оркестри, продавайки билетите си за концерти на цена от 5 до 7 пъти под себестойността им.
Себестойността на редови симфоничен концерт с оркестър от 70 души и български солист и диригент е не по-малко от 30 000 лв. Ако в залта от общо 1200 места се продадат 1000 билета, то цената на 1 билет трябва да е 30 лв.
Филхармонията продава билети на средна цена от 5-6 лв., което според закона за защита на конкуренцията е НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ.
„Продаването на стоки и услуги за продължителен период от време на цени под себестойността им е нелоялна конкуренция“ – се казва в закона за конкуренцията в чл. 35.
Директорът на Софийската филхармония , използвайки монополното си положение на управител на зала „България“ осъществява рекет спрямо своите основни конкуренти и клиенти: Оркестрите на БНР и на Класик ФМ.
На 3 януари 2012г, наемът за провеждане на концерт в зала „България“ скочи от 2 400 лв.,
на 4 830 лв.
В съобщение до медиите директорът на Софийската филхармония г-н Явор Димитров обясни, че той има правото да определя наема на зала „България“.
За 2010г. (това са най пресните данни в сайта на Министерството на културата), Софийската филхармония е продавала средно по 304 билета на концерт със средна цена от 8 лв.
Това значи, че ако самата филхармония трябва да плати наем на залата в която прави концертите си и която отдава под наем на конкурентите си, С РЕЗУЛТАТА ОТ ПРОДАДЕНИ БИЛЕТИ (2 423 ЛВ) МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА ПЛАТИ САМО ПОЛОВИНАТА ОТ ОПРЕДЕЛЕНАТА ОТ ДИРЕКТОРА Й НАЕМНА ЦЕНА. А какво остава, като се добавят основните разходи за концерта – заплащане на музикантите от оркестъра, солист и диригент.
С други думи: поведението на директора на филхармонията е антипазарно, когато става дума за цената на билети за концерт, защото продава билетите си на цена 5-6 пъти под себестойността на концерта. То е антипазарно и при определяне цената на наема на залата – в пъти над цената, която филхармонията би могла да плати.
КОНКРЕТНИЯТ ПОВОД ЗА ИЗБУХВАНЕ НА СКАНДАЛА е, че след като на 3 януари се обявиха новите високи наемни цени на зала „България“, директорът на филхармонията забрани на оркестрите на БНР и на Класик ФМ да продават билетите си на втората каса в залата. Нещо, което те правят от 12 години и заплащат наем от 1 300 лв. на месец допълнително.
Първоначалното обяснение бе, че в касата има влага, но тъй като тази влага съществува от години и касата е работила, тази причина не издържа, още повече след извършения генерален ремонт на залата да има влага…..
Два дни по-късно позицията на директора на филхармонията бе променена: “ Щом трябва да си изкарваме парите от продажба на билети, няма да пускаме вълка в кошарата си“…
Вълкът сме ние – конкурентите на филхармонията и на практика клиентите, наемателите на кошарата.
Хем двоен наем, хем огрничаване на достъпа на публиката до нас и продажбата на билети!
В допълнение на това директорът Явор Димитров собственоръчно отстрани афишите за предстоящите концерти на двата оркестъра от витрините на залата, там, където публиката е свикнала да се информира.
4. КАКВО Е РЕШЕНИЕТО:
Управлението на зала „България“ да се отдели от това на Софийската филхармония. Залата е подарена на СОФИЯ през 1937г. от „Чиновническото застрахователно дружество“ за провеждане на концерти, балове и др. събития, които да радват и забавляват софиянци.
Столична община, която провежда последователна културна политика от години в София е най-подходяща за принципа на зала „България“. По този начин от една страна ще се облекчат разходите на Министерството на културата за залата, а от друга ще се създаде реална конкурентна среда и равни възможности за всички.
При наличието само на една зала за симфонични концерти в София трябва да се осигурят равностойни възможности за ползването и от всички оркестри.
Министерството на културата трябва да преосмисли начина на дотиране на Софийската филхармония. Давайки по 50 лв. за всеки продаден от филхармонията билет на цена над
4 лв., привилегирова публиката на филхармонията, която купува билет на цена под себестойността на концертите. Публиката на останалите оркестри, които не получават от Министерството на културата субсидия за всеки билет е в дискриминация, заплащайки реалната цена на билетите за концерт.
Същевременно, този вид финансиране подкрепя само публиката, без да дава възможност и стимул на оркестрите да се развиват, да правят по-интересни програми, да канят известни солисти и диригенти, за да могат да продават продукцията си на реалната й стойност. По този начин оркестрите биха могли да се самофинансират отчасти, както се практикува в повечето страни.
Министерството на културата не е Министерството на държавната култура, а е Министерство на КУЛТУРАТА НА БЪЛГАРИЯ. Крайно време е да отвори широко очите си за тежкия проблем и да се отнася подобаващо с всички, които създават културния облик на страната ни, а не за едни да бъде майка, а за други мащеха.
Класик ФМ радио
