Лютеницата!

Деян Желязков

Не знам кой пусна бъзика с лютеницата, Господ без лютеница да го накаже!

Вчера малката Мони строши вратичката на къщичката за кукли. Погледна жалките, тленни останки в разрушителните си ръчички и нададе такъв вой, че три кичура коса ми побеляха, окапаха, а после ми прокараха нови, пак кестеняви. Реших, че драмата е необосновано преекспонирана в негативен аспект и бавно, но с рутина си почесах дънките в областта на ципа. Това по никакъв начин не попречи на вторият вой на Мони, при който половин Люлин се стече към противобомбените убежища. Осъзнах, че ако не взема мерки, ще бъда линчуван в центъра на града, с катран от белите ми дробове и пера от птеродактил. С оглед от последствията от безхаберието си се стрелнах към мазето(там ми бяха всички инструменти, моята гордост), игнорирайки теорията на бай Айнщайн за пределната скорост на фотона, игнорирайки даже теорията за скоростта на тахиона.


Това, което не можах да опровергая, е теорията, че не става в движение да си обуваш обувките, да вадиш ключове, отваряйки врати и че сблъсъкът в бюста на комшийката Радостина не е безболезнен. На бюста ѝ нищо му нямаше, но не предполагах, че тази мома може да има чак толкова тежък шамар.


Полуобут, полузаслепен от двете твърди, пристегнати в сутиен, като първият спътник сфери, нахлух в мазето като кифла в магазин на Маноло Бланик с разпродажба.


През тези няколко хилядни от милисекундата имах време да си направя списък на необходимите ми неща, а те са малко. Бормашина, лепило Туткал (внос от едно човекоядно племе), трион, десетина дибли, няколко дюбела за бетон, капачка от буркан люти чушки, облизана още миналата година, шепа осолени морски раковини и скенер за скрити в мазилката ел. кабели. Откъде да знам кой строител и къде е сложил инсталацията в проклетата детска къщичка?


Взимах десетия завой в бетонният лабиринт, пропит от уханието на кисело зеле, когато….
О, небеса! Трижди прокълнати да са букварът на Аменхотеп Трети и брадата на Джеки Чан!
Разбили са ми мазето!!


Гневът в мен, който можеше да запали Супернова, рязко утихна така, че да ми стигне да си запаля една цигара. Отворих вратата, светнах лампата и в блясъка на ослепителната светлина разбрах, че бяха откраднали дори и крушката. Драснах клечка кибрит и запалих фасонгата. Тя припука и дори без крушка, освети тясното помещение. Тогава ми бе поднесена цялата изненада на поне две галактики и една черна дупка.


Нищо не беше докоснато. Инструментите ми, които са ми коствали многомилионни безсънни нощи и няколко хиляди стотинки – бяха там, непокътнати. Стоях, гледах и нищо не разбирах, освен, че нищо не разбирах.


И тогава ми просветна.
Лютеницата! Цял ред буркани липсваше, а те бяха поне дузина!
Наркомани! Гадни наркомани!

Не знам кой пусна бъзика с лютеницата, Господ без лютеница да го накаже!

Автор Деян Желязков

- Advertisement -