Чували ли сте за бактериална кухня?

Е, наред с модерната молекулярна кухня, дело на френския физикохимик Ерве Тис, то пък защо да не се похвалим и ние, българите, с бактериална кухня, дело на българския доктор Стамен Григоров?

За разлика от молекулярната кухня, бактериалната кухня е доказано полезна. Тя съдържа бактериите Lactobacillus bulgaricus (Лактобацилус булгарикус) и Streptococcus thermophilus.

В УИКИПЕДИЯ откриваме това:

Лактобацилус булгарикус е кръстена на България – страната, в която за първи път е открита и използвана. Бактерията се среща свободно в природата на България. При попадане в мляко и при определени условия, бактерията причинява естествена млечно-кисела ферментация, водеща до получаване на това, което наричаме кисело мляко. За първи път бактерията е идентифицирана през 1905 г.

И още…

Лактобацилус булгарикус е от растителен произход, живее в растенията и в някои изворни планински води.

Доктор Стамен Григоров изследва микрофлората на българското кисело мляко и открива, че подквасването се дължи на една пръчковидна и една кълбовидна бактерия. По-късно пръчковидната бактерия е наречена Lactobacillus bulgaricus, а кълбовидната – Streptococcus thermophilus.

Е, да! Нашите готвачи, които често се наричат ШЕФ, не са иноватори до мащабите на колегите си, които превърнаха Молекулярната кухня в доходоносен, световен бизнес или поне в някакво модерно кулинарно течение в тесни общества.

Все още няма предприемач, който да развие идеята и да направи печеливш бизнес от нашата бактериална кухня с продукти, съдържащи Лактобацилус булгарикус. Но защо ни е да развиваме кулинарен туризъм?! Всичката Мара втасала, та…! Вместо в различните области на България да се откриват все повече заведения с характерните за района ястия, което е магнетично за българските и чуждестранни туристи, а и за местното население, то напоследък се откриват така наричаните модерни ресторанти къде ли не, например, в Банско (или други туристически градове) – там, където местната кухня е толкова богата и вкусна. Това не се ли нарича мениджърска немощ?! Нулева логистика и маркетинг.

За какво му е на някой турист да пропътува стотици, че и хиляди километри, за да яде същото, което може да хапне и там, откъдето идва?! Да сложим на кантар българския кулинарен уникат бански старец и чипс от кожа на сьомга от гурме, фюжън, молекулярната кухня (с първоизточник френски ексцентризъм)?! Защо му е на един планинар или скиор, след изморително спортуване да предпочете гурме миниатюрка, вместо вкусна Банска капама, чомлек или чобански шиш?!

Но… то така или иначе такива „бизнес“ начинания не просъществуват дълго, тъй като в повечето случаи са и посредствено изпълнени от гледна точка дори на интериор, посуда, ако щете дори покривки и пердета. Обаче темата е друга. Българската бактериална кухня!

И все пак, дори и да не е модерно, ви предлагаме да опитате една вкусна рецепта от българската бактериална кухня:

Напълвате любимата си купичка или чаша с качествено кисело мляко по БДС, внимателно добавяте отгоре домашен пчелен мед на вкус и поръсвате с орехи. Ако млякото е цедено, става още по-вкусно и полезно. Вместо мед, може да сложите любимото си домашно приготвено сладко.

Е, ако тази бактериална кухня ви се струва селска и остаряла и търсите авангардна, модерна и иновативна кулинарна авантюра, както молекулярната кухня, например, то спокойно може да заложите и на други бактерии. Изборът е щедър. Например, чудесно се съчетават бактерията ешерихия коли и гъбичките Кандида. Много си подхождат. За разкош може да сервирате ястието с охладено консоме от кокоши крака със стрептококи. А за десерта да използвате дехидратирани кожи от хамелеон със стафилококи.

Примерно четиристепенно бактериално меню

1. Трътка от дърта кукувица конфи с ешерихия коли

Приготвя се трътката конфи по традиционен метод на бавен огън в собствен сос или в мас от затлъстели прилепи, след което се оставя бавно да изстине в шепа фекалии от гълъби. Бактериите полепват по горната част и се размножават по цялата трътка за 2-3 часа, затова не е нужно да я обръщаме, след като сме я поставили в средата за естествено охлаждане. Ако не разполагаме с фекалии от гълъби, може да ползваме котешка тоалетна или такива от папагали.

2. Студено консоме от кокоши крак (или бял дроб на пор) със стрептококи

Оставяме кокошия крак (или белия дроб) да покисне в пяна от хрема на настинала бяла мишка. След 72 часа го изплакваме с престояла вода в ръждиво канче. Хвърляме кокошия крак (или дроба), дори и Карбовски да се ядоса на това, защото все пак кракът или дробът може да бъде намерен от клошари, което е добро дело. Наливаме водата в чаши. Сервираме консомето студено, като по ръба на чашата полепваме домашна прах.

3. Език от тъжна къртица с гъбички Кандида върху канапе от пресен корен на женско биле

Първо да уточним, женско биле е билка, а не нещо друго. Пресният корен от женско биле не бива да бъде измиван, за да осигурим на блюдото декорация от трохи на обогатена с бактерии почва. От езика и наземната част на женското биле правим турникет. Шокираме го с горелка за 1 секунда. Добавяме гъбичките Кандида. Поставяме в найлон или в съд от вредната пластмаса, за да почине и гъбичките да се доразмножат, поне за 60 часа във влажно помещение. Сервираме с хляб от рециклирана тоалетна хартия на топчета. Всяко топче е посипано с прашинка от дехидратирани акари.

4. Десерт от гущерови (или на хамелеон) кожички със стафилококи и чипс от бузи на млада костенурка

Много е важно да не объркате стафилококите със стафиди. Най-добре е да ползвате Staphylococcus aureus. Най-лесен начин за осигуряване е любимата им среда за развитие – човешки нос или кал, но не ушна.

Намазваме дъното на десертната чиния с кал от полянка за разходка на кучета. Глазираме жулиените от гущерови или хамелеонови кожички. Изненадваме ги с бучка лед за 3 секунди и ги подреждаме върху калта. Върху тях облягаме един чипс от буза на млада костенурка (не повече от 50-60 годишна). Завършваме с цвят от орхидеи.

За финал декорираме масата с китки от стайни растения (мушкато, бегония, индрише…), като ги деформираме умишлено с пароструйка. Ако не разполагате с пароструйка, импровизирайте с пистолет за горещ въздух. Покривка не е нужна. Постилате рекламните вестници-брошури на Кауфланд, защото са по-големи, а пред всеки поставяте гланцираните седмични брошури на Била. За салфетки намачкайте брошурите на Лидл, пък дано Шишков и Манчев не се разсърдят. Така ще постигнете модерна винтидж атмосфера.

Друг кулинарен трик е да сте изключително негативни и ядосани, докато приготвяте ястията. Това е най-важната подправка. Ако сте позитивен човек, няма да ви се получи. Всеки готвач прехвърля енергията си и настроението си върху ястията, които приготвя. А това от своя страна влияе на настроението и здравето ни. Така твърдят специалисти. И сигурно е така. Затова, ако не може да се ядосвате, злобеете, псувате, завиждате и страдате, докато готвите, то по-добре си наемете подходящ човек, на който му се отдава с лекота! Разбира се, може да заложите и на тъгата. Пускате си филма Титаник, дори и да нямате родствена връзка с някой от удавените и плачете през цялото време, докато готвите.

Импровизирайте с храната и емоциите си! Какво по-здравословно от това!

Вечерята приключва в сауната, за да убием навреме вредните бактерии и гъбички, които сме поели. Адреналинът е в това – да ги изпреварим и да ги унищожим, преди да ни навредят. Не разчитаме само на имунната си система. Защото и без това никой не пита къде е тя. Изпиваме профилактично три фреша от грейпфрут. Тайно може да похапнем и едно кисело мляко с мед и орехи.

Преди сън смучем близалка от чесън. Приготвя се като в прясно обелена скилидка чесън се забива клечка за зъби. След три часа смучене се гълта без клечката.

Уникална кулинарна авантюра, която оставя незабравими спомени на вашите гости!

Ако и вие имате интересни рецепти, споделете ги с нас в коментарите!