Иво Сиромахов: След десет години всичко ще е една медия

Иво Сиромахов

Иво Сиромахов

Интервю на Павлина Георгиева

Иво Сиромахов е талантлив съвременен български писател, сценарист и драматург. Всяка негова книга се разграбва като топъл хляб, в момента щом се появи на книжния пазар. Владее в удивителна степен умението да гледа на живота и на случващите се в него абсурди, през смях. В най-новата му книга, „Български работи“, под прицела на хумора на Иво Сиромахов попада народопсихологията на съвременния българин. Разностранната палитра от изконни родни привички като преяждането и препиването по празници, изхвърлянето на боклука през прозореца, сексуалното самохвалство, стремежът на всеки да се прояви като тарикат и т.н., Иво Сиромахов осмива с типичното си умение да показва забавната страна на неща, от които по-скоро би следвало да ни се плаче.
В специално интервю, което даде за artmedia-bg.com, Иво Сиромахов споделя кои са българските работи, на които си струва да се посмеем, кое е най-ценното, което му е дало написването на първата му книга, „Една нощ в гробищата“, защо от Холивуд не му предлагат роля в киното, за какво е благодарен на Митко Пайнера… останалото ще прочетете сами.

– “Български работи” е заглавието на най-новата Ви книга. Кои са тези български работи, за които си заслужава да се разкаже през смях?

– Всички български работи са смешни. От култа към ракията и шопската салата до сексуалното самохвалство. Най-смешното е, че се гордеем с неща, от които би трябвало да се срамуваме.

– Едно от нещата, които осмивате в “Български работи”, е навикът на българите да преяждат по празници. Как си представяте перфектният празник, как трябва да протече той? Примерно, юбилей на 60-годишен мъж.

– Няма нужда да си го представям, всеки от нас го е виждал. Обличат си официалните анцузи, преяждат, препиват, бият жените си. Мила родна картинка.

– Да се върнем в далечната 1999 г., когато излиза първата Ви книга, “Една нощ в гробищата”. Между нея и “Български работи” стоят точно десет книги и петнадесет години. Извън статистиката, кое е най-ценното, което взехте като опит от написването на първата си книга, което Ви е помагало и помага при писането на последвалите я книги?

– Най-ценното са грешките, които съм допуснал. Сега никога не бих написал такава книга. Когато я препрочитам, винаги си викам: “как е възможно да съм писал такива наивни неща”. Но никой не се е родил научен. Първите опити винаги са несръчни.

– Показвате завидни вокални умения в отделни изяви в Шоуто на Слави. Как би звучала Вашата благодарствена реч при получаването на престижната награда Грами?

– Благодаря на Митко Пайнера. Без него нямаше да съм това, което съм.

– Да попътуваме отново назад във времето, към 90-те. По онова време поставяте пиеси като “Женитба” от Гогол и “Макбет” от Шекспир. Следва дълга раздяла с театъра, за да се появят след време “Криминале 2 D”, “Операцията”. Промени ли се към добро театърът оттогава?

– Не виждам някаква значителна промяна, нито към по-добро, нито към по-лошо. Винаги е имало малък процент силни и голям процент слаби представления. Бил съм от всички страни на театралната сцена – и актьор, и режисьор, и драматург. Оказа се, че най-интересно ми е да пиша пиеси.

– След “Сезонът на канарчетата” изкушава ли ви идеята отново да приемете роля в киното?

– Никой не ми е предлагал. Хонорарът ми е много висок и Холивуд не може да си го позволи.

– Активен сте и във facebook, и в Twitter. Доколко важни са социалните мрежи за успеха на един артист, бил той писател, певец, актьор?

– За всеки артист е важно да достига до хората. Но по-важно е какво им предлагаш. Ако си некадърен, никаква социална мрежа не може да ти помогне.

– Превръщат ли се вече социалните мрежи и в социални медии? Могат ли изцяло да заменят традиционните печатни и електронни медии?

– Те вече почти ги замениха. Голяма част от хората сe информират за новините от социалните мрежи. След десет години всичко ще е една медия. В нея ще са и новините, и музиката, и филмите, и литературата.

– Като говорим за български работи, нашият си, български хумор само родната публика ли го разбира или може и останалата част от света да му се посмее? Възможно ли е хуморът да има строго определени географски рамки?

– Не. Хората по цял свят се смеят на едни и същи неща. Ако хуморът имаше географски рамки, нямаше да можем да разбираме текстовете на Марк Твен, Джоузеф Хелър, Ярослав Хашек, Уди Алън.

– Кое беше последното нещо, което Ви накара да се смеете от сърце?

– Когато Николай Бареков каза, че сам е финансирал кампанията си.

- Advertisement -