По стечение на някакви обстоятелства от известно време гледам по НОВА ТВ играта Семейни войни. Все по-изумена и невярваща на видяното. Дребното човече, което се изживява като водещ, е необяснимо за какъвто и да е телевизионен формат явление. Фръцка се в ефира, появява се с някакви плъзгави стъпки и чупки, които очевидно трябва да минат за танц, ръси нелепост след нелепост и вдига степента на изумление у зрителя предаване след предаване. Фамилиарниченето му с участниците, намигванията, пошлите намеци, опитите за навлизане в личната им територия и частен живот, са ненадминати по дебелащина.
Представям си каква люта професионална завист ги тресе сценаристите на Слави. Тотално лишен от чувство за хумор, водещият ръси шега след шега без да се тревожи, че предизвиква само неудобство и недоумение. Поканените участници, средна ръка хора, неблестящи с нищо освен със самочувствие и кураж да се покажат по „телевизора“, изглеждат на неговия фон като титани на мисълта. Питам се, продуцентите на НОВА не съзнават ли, че са пуснали в ефир медицински идиот и толкова ли ниско мнение имат за зрителите си.
Играта би могла да е забавна , ако се изчисти от толкова много пластове простотия и да намери аудитория. За себе си мога да кажа, че съм обхваната от мазохистичен и нездрав научен интерес – докъде може да стигне цялата тази потресаваща тъпотия. Аз ще се спася – в момента съм с тежък гипс на ръката и много трудно боравя с дистанционното. Щом ми махнат гипса и възвърна обичайната си виталност и повратливост на движенията, ще мога по-бързо да намирам дистанционното, да сменям каналите и да възстановя и душевното си равновесие . Но изумлението от преживяването ще си остане.
С. Богданова
