ИВО СИРОМАХОВ: Мъжете и жените възприемат света съвсем различно

0
59
нова книга на иво сиромахов
- Advertisement -

Заглавието на новия ти роман “Скарлет+ ИВО= ВНЛ” звучи някак носталгично.

– Защо да е носталгично?

Връща ме в детските години, когато пишехме такива неща с тебешир по стените.

– Така беше. ВНЛ беше вторият най-разпространен графит на соца. След безсмъртния “КУР”, който винаги ще държи първото място по популярност сред българските графити. За по-младите може би трябва да обясним какво означава съкращението ВНЛ. Това е Вечна Неразделна Любов. Сега ми звучи иронично, но когато бяхме деца наистина вярвахме, че вечната, неразделна любов съществува.

– А не съществува ли?

– Не знам. Дано да съществува. В книгата става дума за една сложна, противоречива любов. Любов, в която главният проблем е как да подтиснеш егото си и да приемеш, че другият възприема нещата от живота различно. И че неговата гледна точка е също толкова валидна, колкото твоята.

Това е втори твой роман, в който главните персонажи сте ти и прочутата Скарлет.

– Не съм аз. Иво Сиромахов от романа е литературен персонаж, измислена личност. Имената му съвпадат с моите, но това е случайно съвпадение. Просто ме домързя да измислям име на лирическия герой и взех първото, което ми хрумна.

– Така ще кажеш.

– Казвам така, защото това е истината. Аз не пиша вестникарски дописки, а романи. В тях всичко е измислица. Не че във вестниците не е, но това е друга тема.

– А Скарлет оная Скарлет ли е?

– Не е. Спрете, моля ви се, с тия инсинуации! Жената е обвързана, има си… там, каквото си има. Мъж ли, гадже ли някакво… Не ме вкарвайте в интриги! Героинята от романа ми е измислена.

В първия роман “Моят таен любовен живот” основната тема беше сблъсъка между жена, идваща от Съединените щати и българския манталитет. Любимата ти народопсихология. А сега по-скоро се занимаваш с различията между мъжете и жените по принцип.

– “Скарлет + Иво = ВНЛ” е хетеросексуален роман. В него жените се интересуват от мъже, а мъжете – от жени. Джендъри няма, защото съм старомоден. За да не ме емнат джендърите, ще кажа, че уважавам правото им на избор, но истината е, че изобщо не ме интересуват. В моя роман разказвачите са двама. Едни и същи събития са разказани паралелно от Скарлет и Иво.

– И уж събитията са едни и същи, а разказите са съвсем различни. Четеш и се чудиш кое е истината.

– И двете са истина. Защото мъжете и жените възприемат света по различен начин. Сложете мъж и жена зад един прозорец и ги питайте какво виждат на улицат. Мъжът ще види автомобилите, ще види, че съседът си е купил нови джанти, че минава някой известен футболист и т.н. Жената ще види как са облечени жените по улицата, с какви обувки са, с какви чанти, с какви прически. Кое е истината? Ами и двете са части от истината. Но не цялата истина. Просто и мъжете и жените виждат само онези части от картината, които ги интересуват. А останалото го игнорират. Оттам идва неразбирането между двата пола. Когато една жена не разбира какво й говори мъжът, това не е защото е тъпа, а защото той говори едно, а тя чува друго. Когато един мъж не разбира жена си, то не е защото е глупав, или се прави на ударен, а защото неговото мислене е устроено по друг начин. Ако не приемете, че е така, много ще страдате, и в крайна сметка връзката ви ще се разпадне.

Най-често срещаното обяснение за раздяла е “Той не ме разбира”. Или “Тя не ме разбира”.

– Наивно е да търсите разбиране в една любовна връзка. Мъжете и жените се събират, за да се обичат, а не за да се разбират. Не може една жена да очаква, че мъжът й ще я разбира така, както я разбира някоя нейна приятелка.

Добре де, ама като четох “Скарлет+Иво = ВНЛ”, аз изобщо не разбрах какво точно се е случило между двамата. Те дават противоположни версии за събитията. В крайна сметка кое е вярното?

– Не знам. Не мога да бъда арбитър. А и никой не би могъл да бъде. Възможно е и двамата да са прави.

Не е възможно, защото разказите им взаимно се изключват.

– И въпреки това е възможно, защото те възприемат света чрез емоциите си. А истинските емоции винаги са крайни. И нямат нищо общо с истината.

– Или просто има много истини?

– Истината винаги е една. Просто някои хора са по-близо до нея, а други по-далеч. Ето сега ние си говорим с теб и ако след три дни някой ни попита за какво сме си говорили, аз ще съм запомнил едни неща, а ти – други. Нашите версии ще са различно отдалечени от истината. Обаче ти записваш този разговор с диктофон. И записът е всъщност истината. Тя не подлежи на интерпретации. Каквото е казано – това е.

– Неразбирателството между хората ли е най-големият проблем на нашето съвремие?

– Най-големият проблем на нашето съвремие е глупостта. Неразбирателството е само едно от следствията на глупостта.

– Всъщност ти си написал два романа в един. Романът на Скарлет и романа на Иво.

– За да сме в крак с пазарните тенденции, не е редно да казваме “два романа в един”, а “два романа на цената на един”. Плащаш едно – получаваш две. Това си е жива далавера. Но в “Скарлет+Иво =ВНЛ” романите наистина са два. Жените могат да четат само историите на Скарлет, а мъжете – само историите на Иво. Пък ако са много любопитни, могат да хвърлят един поглед и на историите, разказани от другия пол. Или както е прието да се казва “противоположния пол”.

– Противоположни ли са половете наистина?

– В повечето случаи – да. Но има и теми, които ги обединяват. Малко са, но все пак ги има.

– Защо в романите ти никога няма хепиенд?

– Не знам. Много бих искал да има. Но все така се случва.

Какъв съвет би дал на влюбените двойки?

– Никакъв. Откъде накъде ще им давам съвети? Аз да не съм Кобилкина!

нова книга на иво сиромахов

 

Интервю Радостина Минчева
за http://artmedia-bg.com

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.