Юкио Мишима – последният самурай на японската литература

- реклама -

С „Морякът, комуто морето обърна гръб“ един от най-значимите японски писатели сe завръща на български език

 

Един от най-емблематичните японски романи „Морякът, комуто морето обърна гръб“ от Юкио Мишима излиза за първи път у нас от издателство „Апостроф“. Наред с метода на бруталната откровеност, това произведение на три пъти номинирания за Нобелова награда за литература писател е блестящо въплъщение на основните теми в творчеството му – еротизма и смъртта. „Морякът, комуто морето обърна гръб“ е последният превод на голямото име в японистиката у нас Дора Барова, която ни напусна през 2018 г.

„За разлика от Моряка в романа на Мишима Дора Барова нито за миг не обърна гръб на японската литература. Затова тя също не ù обърна гръб и я срещна със светлинката, отредена специално за нея, светлинката, която Дора раздаде щедро на всички нас, до последния лъч“, пише в предговора на „Морякът, комуто морето обърна гръб“ редакторът Цветана Кръстева. Преводът на книгата завършва дъщерята на Дора Барова – Пана Барова Озджан.

Кимитаке Хираока (истинското име на Мишима) е роден през 1925 г. в централния токийски район Йоцуя, с баща – висш държавен чиновник, и майка – потомка на известен самурайски род. Отглежда го баба му – интелигентна, но много властна жена с традиционни ценности и вкусове, която полага неимоверни усилия да го изолира от външния свят (дори от родителите му) и да го моделира според своите разбирания. Поне привидно напълно успява, защото Кимитаке е бил слаб и болнав. После грижите за него поема баща му: Кимитаке завършва право в Токийския университет като баща си и успява дори да постъпи на работа в Министерството на финансите, като с това осъществява несбъднатата мечта на баща си.

Мишима пише първите си разкази на 12-годишна възраст, с което си спечелва подигравките на момчетата от училищния ръгби клуб; явява се на наборна комисия за японската армия по време на Втората световна война, но е отхвърлен поради физическа непригодност… Ето защо, когато успява най-сетне да вземе живота си в собствените си ръце, той го превръща в борба най-вече със самия себе си. Оформя тялото си чрез упорити тренировки по бодибилдинг, става артист, фотомодел, драматург, режисьор и без съмнение един от най-обичаните японски писатели. Мишима поставя край на живота, като извършва ритуално самоубийство.

„Дързък, предизвикателен, бисексуален, той системно скандализира благоприличното общество. Без съмнение в това има и доза нарцисизъм. Но най-вече е бунт срещу охолното равнодушие и духовния упадък, предизвикани от икономическите успехи на следвоенна Япония“, споделя Цветана Кръстева.

Историята в романа ни среща с Нобору – тринайсетгодишния син на овдовялата Фусако, който „членува“ в безжалостна момчешка група и определя света на възрастните като илюзорен, лицемерен и сантиментален. Когато майка му започва да се среща с помощник-капитана Рюджи, той и приятелите му първоначално го издигат на пиедестал; не след дълго обаче отсъждат, че същността му е обидно мека и романтична. За тях разочарованието от постъпките му е чисто предателство. И плануваното за това предателство възмездие е ужасяващо.

Юкио Мишима

Юкио Мишима се ражда в Токио, в семейство на високопоставен държавен чиновник. Първото си значимо произведение създава на 16-годишна възраст – романтичната повест „Цъфтящата гора“.

По негови романи са направени няколко филма, включително и The Sailor Who Fell From Grace with the Sea по „Морякът, комуто морето обърна гръб“. Някои от другите му творби са „Златният храм“ и „Морето на плодородието“.

Юкио Мишима е номиниран три пъти за Нобелова награда за литература и е смятан за един от най-значимите писатели на времето си.

- реклама -
- реклама -
- реклама -
- реклама -

Полусезон Есен 2020/2021 на Софийската филхармония вече е в продажба

В онлайн пресконференция  маестро Найден Тодоров обяви акцентите от полусезон Есен 2020/2021 на Софийската филхармония. Сезонът, който претърпя промени заради пандемичната обстановка, ще започне...

„Пътят до трапезата“ представя Националният етнографски музей

Новата изложба провокира посетителя с богато съдържание и интерактивен подход   „Пътят до трапезата“ е името на новата изложба в Националния етнографски музей, която беше открита...

Доц. Мария Стаевска: Отдалечаването от природата увеличава алергиите

Стерилният начин на живот и отдалечаването от природата увеличават честотата на алергиите. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Мария Стаевска,...

Борислава Петрова: С творчеството на Вазов се възвръщаме към Родината и корените си

Иван Вазов винаги ще бъде актуален. Трябва да познаваме Вазов, творчеството му. По този начин ние се възвръщаме към Родината, корените си....

Стената-хотел на Алепу продължава да генерира обществено недоволство

Спорното строителство в природни обекти продължава да бъде сред основните причини за обществено недоволство, предаде репортер на БГНЕС. /БГНЕС

Фандъкова: Има oколо 700 сигнала на телефон 112 след бурята в София

„В момента има 5 трафопоста със спряно електроподаване в няколко квартала. До обяд електричеството ще бъде възстановено. Около 700 сигнала са подадени...