Той беше един от любимите ми африкански диктатори. Взе властта в Гамбия с военен преврат през 1994 г., едва навършил 29. В първата си реч като държавен глава заяви, че няма намерение да остава дълго. Само колкото да върне справедливостта в страната. Не му трябваше много време, за да се почувства абсолютен господар. Апаратът му за сигурност бе обвиняван в брутални репресии срещу стотици мъже и жени.
Всичките му опоненти измряха или изчезнаха безследно. Неколцина се спасиха с бягство. На една среща на Африканския съюз преди десетина години видях Яя Джаме на живо. Дори бях сред малка група журналисти, пред които той благоволи да каже няколко думи. Твърдеше, че има магически сили и понякога излизаше на площада в Банджул, за да цери хората. Но само в определени дни.
Лекуваше СПИН в четвъртък, а в събота – астма и малария. Имаше големи опашки. Напоследък загуби интерес към шаманството и започна да се занимава с нови материи като демокрация и гражданско общество. Дори накара депутатите си да изберат жена за омбудсман на републиката.
През декември, като че ли от скука, реши да организира президентски избори в Гамбия. И най-изненадващо… ги загуби. Никой не вярваше. Той самият най-много. И затова обяви изборите за фалшиви, а спечелилият ги кандидат за по-сигурно избяга в Сенегал. Няколко африкански страни заплашиха да изпратят войници, ако диктаторът не се откаже от властта. Яя Джаме избра да се оттегли в изгнание.
Напусна обиден с 15 милиона долара и още няколко неща от първа необходимост. Вече втори ден е в Екваториална Гвинея, макар че ако можеше да избира, би отишъл в САЩ. Той истински обичаше Америка. И често ходеше там. Някак си по ирония на съдбата 22-годишният му мандат приключи заедно с този на президента Обама, когото той истински ценеше.
Георги Милков
