Ужасна история

- реклама -

Терминал 7Историята на Лео е толкова страшна, че на моменти изглежда дори недостоверна. Самият той говори за живота си монотонно, като човек, който се е примирил, който някак си е приел факта, че е белязан от съдбата с отрицателен знак. Примирил се е, че цял живот ще търси любовта. Любовта, която не е получил в деня, в който се е родил. Драмата на живота му продължава и в този епизод на “Игри на съдбата”.

Лео попада на поредният клиент. Той обаче няма само да се възползва от интимните услуги на момчето, а ще му предложи нещо повече – познатата схема с ДДС. Вземаш някакви пари, а срещу тях ставаш горд собственик на няколко фалирали фирми, които често дължат милиони. В капана обикновено попадат бездомни, бедни и необразовани хора. Лео също е неподготвен за поредния удар на съдбата и схемата, в която е забъркан.

Без да казва на никого, той чупи телефона и картата си, отива във Варна, а после в родния си град. Там един човек му обещава работа в Италия и той заминава без да се замисли с него за Рим. Посрещат го българка и албанец. Настаняват го в едно мазе и му казват, че това е неговата квартира. Взимат му паспорта,заключват го и му обещават, че скоро ще може да работи. Странно как Лео за пореден път се отнася лековерно към добрите намерения на другите. Вместо обещаното бъдеще, той е принуждаван да проституира на магистралата, където заработва между 2000 и 5000 евро.

В един момент Лео успява да се измъкне от работодателите си и скоро попада в програма за защита на свидетелите. Става свидетел по дело за трафик на хора и въпреки че го скриват в специален център, скоро получава заплахи от хората, срещу които се готви да даде показания. За да го защитят, го скриват в … затвора. Там Лео изкарва около седмица, а след това го местят в центъра за защита на свидетелите. Там продължава да учи италиански, записват го на курсове по фризьорство и козметика, а по-късно започва да учи и за инфермериер – вид болногледач. Въпреки че контактите с България са му забранени, той намира начин да звънне у дома. Този телефонен разговор ще се окаже решаващ за съдбата му. В него научава, че майка му е тежко болна. Решава да се върне в България, за да е с нея в последните и мигове. Така рискува сигурността си заради човек, който в последните няколко години е заровил главата си дълбоко в пясъка и не е пожелал да чуе най-болезненото признание, че съпругът й издевателства над детето им.

Лео се връща в България, за да завари майка си на болничното легло. Там се грижи за нея до момента, в който тя започва да се чувства по-добре и за пореден път избира баща му – напуска болницата и заминава при него на село. Лео отново започва работа като сервитьор в родния си град, докато научава, че състоянието на майка му отново се е влошило. Лени кога няма да забрави деня и часа, в който тя си отива от този свят. Приема го много тежко. Връща се в София и успява да се измъкне от делата с висящото ДДС. Няколко пъти се влюбва, събира се и се разделя с новите си приятели. Междувременно губи и баща си, и баба си. А след това намира и най-голямата любов в живота си, която за съжаление в един момент също приключва.

Лео започва да практикува това, за което е учил в Италия – болногледач. Живее в Пловдив и се грижи за един възрастен човек. Животът си продължава и Лео се запознава с един човек. Двамата се привличат сексуално и въпреки че нямат сериозна връзка, новият му приятел предлага на Лео да си направят тест за болести, предавани по сексуален път. Така на 17 март тази година двамата попадат в центъра, в който се прави въпросния тест, за да научи лошата новина, че е заразен.

Лео така и все още не знае от кого се е хванал вируса. Казва, че месец преди да си направи теста, се е чувствал зле – с температура, подуване на лимфите, отпадналост. След като отминало след седмица, помислил, че е грип. Тогава не е знаел, че това са първите признаци на СПИН. С днешна дата е казал на всичките си интимни партньори за болестта си и до този момент всеки от тях, който се е изследвал, е с отрицателен за СПИН резултат. Това го кара да си мисли, че може би, като ирония на съдбата, е заразен от онзи, блъснат от кола човек, на когото е помогнал. Или пък така му се иска. Все още не се е осмелил да каже за болестта си на хората, с които работи. Но знае, че един ден и това трябва да стане. Защото те са единственото му семейство.

В момента Лео е в болница. На един от десетките “ремонти”, които му предстоят. Свикнал е вече с мисълта за болестта си и вярва, че може да се бори с нея във всеки ден от живота си. Това за него не е нещо ново. Защото до този момент целият му живот е бил борба.

- реклама -
- реклама -
- реклама -
- реклама -

Водещ архитект и иновативни строителства са финалисти за строителните Оскари

 Благотворителната церемония е тази вечер в хотел Маринела Един от водещите архитекти в България с десетки емблематични проекти в страната ни – арх. Едвард Христов,...

Караянчева: Ще разрешим достъпа на журналисти до депутатите

Председателят на парламента Цвета Караянчева обяви, че ще бъде разрешен достъпът на журналисти до депутатите. До това решение се стигна след серия от ...

Д-р Виктор Серафимов: В България има дефицит на силни медии

„Медийният сектор е изключително ограничен от нормативната база, която го регулира. Тази ситуация е неприемлива“. Това заяви Виктор Серафимов, доктор по международно...

Даниел Фрийд: България е важна за САЩ със своята география

България е важна за САЩ със своето географско положение като страна в западната част на Черно море. Това заяви американският дипломат и...

Димитър Аврамов: Не ни трябва перманентен протест, а всекидневен натиск

„Надявам се протестът да намери фокус, защото чувството на несправедливост, че държавата се използва в частна полза, е нещо, което всички виждаме....

Яйца и кофа по Караянчева и Красимир Велчев в Благоевград

С викове “Мафия” и “Оставка” от страна на протестиращите срещу Борисов и Гешев в Благоевград, бе посрещнат председателят на Народното събрание Цвета...