понеделник, ноември 16, 2026

ТОДОРОВДЕН

КОНСКИ ВЕЛИКДЕН

СЪБОТАТА СЛЕД СИРНИЦА

Тодоровден е празник отново на ръба на времето. Заедно с преминаването към пост и въздържание се прекрачва и границата между сезоните, природата се настройва за смяна, за обръщане към ново начало. Затова народът смята, че на този ден св. Тодор облича девет кожуха, яхва коня си и отива при Бога да го моли да изпрати  лято. Като го стига, забожда копието си в земята, връзва на него коня и влиза при Господа. А когато тръгне да се връща, изтегля оръжието и на мястото излиза пара от топлината. Свети Тодор носи лятото зад гърба си. Сякаш зад него остават трудните дни, въртоглави и луди.

С Тодоровден завършва един седмичен цикъл от понеделник до петък, когато е бил най-големият жизнен спад. Заедно със зимата е минало и първото изпитание. Вече може да се погледне към неделята, към лятото, към възкресението, да се празнува. Да се избере най-бързият кон, да започнат надбягванията, да се омесят хлябовете. Да се раздава за здраве и полдовитост. През цялата черна Тодорова седмица хората са се вглъбявали в себе си, търсейки готовността, всеки сам да преодолее и да осмисли забраните, да излезе подготвен за дните, които предстоят.

На Тодоровден човек вече може да се обърне към другите, да се включи към общото веселие. На празника сякаш се споделя кой как се е справил с изпитанията на тази трудна седмица, а смелостта и силата да ездачите прогонват и последните остатъци от демоничното зло, което е тегнело над селището цялата седмица.

Свети Тодор стои на границата на времето, преди и след хаоса, свързва пространствата – на необитаемото чуждо място и на родния дом – свързва световете, нашият и този на душите, на подземната вода и произлязлата от нея суша и плодородие.

На този ден се меси хляб. В църквата се освещава жито. Чат от него се разпръсва по нивите и градините за плодородие.

Чрез конните надбягвания (кушии) ще извършва своеобразна демонстрация на мъжките качества на ергените, за готовността им да встъпят в брак. Това е тяхното обществено посвещаване и признаване. Официално публично се признават и младите невести. С хляб и царевица омъжените през тази година булки влизат в църква и от тук насетне могат да месят тесто, да пекат и да раздават хляб, да забременяват и да раждат. Тоест да бъдат признати невести и домакини.

Свети Тодор покровителства раждаемостта и плодовитостта. Ритуалите по представяне на невестата са свързани именно с бъдещото й раждане. Самият ден се смята като оплождане на земята от светеца. Той забива копието си в нея и от там избликва топлина. Затова и по времето на този магически, оплодителен акт жените не трябва да работят нищо, за да могат да забременяват и да родят по-лесно. Правят се и магии за раждане на хубави и здрави деца. Оглежда се в огледало първо по-хубавият от съпрузите. После се оглеждат заедно, за да приличат децата им на тях. Децата ще бъдат здрави и румени, ако двамата съпрузи си разделят и изядат половинките на една червена ябълка.

Моми и невести задължително мият косите си на Тодоровден. Смята се, че това е магия, за да растат дълги и гъсти като конски опашки. Плитката на жената и конската опашка са от едни и същи мисловен порядък.

Миенето също е и начин за предпазване от главоболие, световъртеж, дори полудяване. Добре е да се подстрижат за пръв път косите на момичетата. Ритуала е свързан не само с разтежа на косата, но и със своеобразното преобразуване, което се извършва с младежите на този ден.

На места се оре за берекет.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ТУК

ОТ

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.

    ОЩЕ