Точките на Слави или Трифоновата шестица

0
56

Из рубриката Зрителско мнение, породено от гледане на телевизия

 

Каузата „Точките на Слави“ продължава своето развитие с пълна сила. Става дума за референдума на Слави.

Успех на инициативния комитет и всички сътрудници, съмишленици и градивни мрънкялници, които така или иначе може да се окажат ефективен коректив!

Зарядът е толкова силен,  че желанието на Комитета, всички да разберат колко много са важни и правилни шестте точки на Слави, се превръща в нещо като Цицероновата шестица, или така популярните „Шест грешки, които човечеството продължава да прави век след век, според Цицерон“. Всички лайкваме статиите с това заглавие във фейсбук и продължаваме да повтаряме грешките. А колко от нас изобщо ги прочитат, разбират, осъзнават и се променят?! И така, век след век.

Та Трифоновата шестица започва да се повтаря в ефира едва ли не зомбиращо, което измества фокуса от „как да го постигнем“, на „много сме прави“. Рекламното клипче скоро или ще превърне допитването в мода, или ще дотегне като „нивото на река Дунав в сантиметри“. То и някои коментари на сценаристите са такива, че като чуеш края, вече си забравил началото, а и дори за какво ставаше дума.

Всъщност, от „Шоуто на Слави“ на 26 октомври може да се извади напред ефективността на Александър Вълчев и Филип Станев.

Защо те бяха най-ефективни за официалното начало на каузата Трифоновата шестица?

Сашо Вълчев с това, че успя с малко и популярни думи да бъде ясен, разбираем и убедителен.  А Филип с това, че си мълча, тоест подтисна това да бъде себе си в онази си част, на  която дава най-много свобода.

Може би Сашо Вълчев трябва да формулира как да се популяризира Трифоновата шестица. Той вероятно ще намери точния начин за комуникация с по-голямата част от българите. Много е важно да говориш така, че да не коства усилие на останалите да те разбират. Особено в 22.30 вечерта. Ако за вас, сценаристи, това е основна и ежедневна работа, то за повечето хора, това е 78 точка от дневния ред, ако изобщо влиза в списъка, поради изчерпан дневен, седмичен, месечен човешки ресурс.

Ясно е, че така формулирани, точките са безупречни от правна гледна точка и достатъчно защитени от предполагаеми удари. А сега е редно да ги разяснявате и популяризирате достатъчно разбираемо и за най-необразованите и незаинтересованите.

Третият ефективен, за официалното начало на каузата (и не само) член на Комитета е Иво Сиромахов с това, че непланирано акцентира на страха. Тук е ключът за успеха – да разгадаеш причината за бездействието. Това, което Комитетът може да направи е да ни успокои, че дори и да имаме страхове – какво от това, те не са фатални и винаги има изход. Акцентирайте на това, че поемате отговорността за резултатите. И че ако това се окаже грешка, ще се борим заедно с вас, да я поправим. Основната философска линия на Комитета трябва да е „по-добре „ПОНЕ ОПИТАХ“, отколкото „ДА БЯХ ОПИТАЛ“ да променя избирателната система“.

Но за съжаление, от начина, по който Слави Трифонов реагира на Иво, става ясно, че той не разбира за какво говори Сиромахов. Страхът е нормалното състояние на психиката, затова не го разпознаваме. Свикнали сме с него толкова, че не го приемаме за враг.

Българинът е устроен така, че да предвижда най-лошото, с идеята да се подготви за него. Но често тези черногледи предвиждания водят до разработването на страховити сценарии, които блокират хората. Това е страхът на българина – силен във всяко отношение и то дотолкова, че да те блокира в бездействие. Последствията, които всеки сам си предвижда и измисля, зомбират. Преуморяваш се от лутане в себе си и става по-лесно и логично да се откажеш, отколкото да действаш. Защото остава измамното усещане, че е по-добре да се заложи на сигурното и инертността, а не на непознатото и неясно ново. Затова и печели статуквото, не защото е по-предпочитано, а защото поне е познато.

С две думи, българите не сме готови да ни се случи нещо хубаво, защото ни е страх. Страх ни е от лошото, страх ни е от хубавото, страх ни е, че не сме подготвени, страх ни е. Страхуваме се  дори повече от хубавото, отколкото от лошото.

И след консултациите с експерти по конституционно право, е добре Комитетът да направи консултации с психолози или най-добре с Иво Сиромахов. А той от своя страна към страха да добави другата силна емоция, която блокира българина –  чувството за вина.

Толкова сме затънали в това всеки да ни обвинява за какво ли не, както и ние самите да се обвиняваме едва ли не за всичко, че ако не чувстваме вина и страх, то изпадаме в паника, че нещо не е наред, съмнително е и най-вероятно някой ни лъже. Лъжат ни, че сме умни, лъжат ни, че сме глупави, лъжат ни, че сме бедни, лъжат ни, че сме богати, лъжат ни, че да  гласуваме по интернет е по-добре. Карате ни да се чувстваме виновни, че не сме гласували на референдума. Хей, Комитет, най-добре ще е да се избягват обвиненията и вменяването на поредното чувство за вина.

Страхът и чувството за вина са тапата, която трябва Комитетът да преодолее, за да потекат подписи и то много повече от 500 000. Както и удобството, чисто технически, как ще се подпише всеки. Защото и да искам да си дам гласа, ясно е, че няма да премина километри и да отделя часове за това да си напиша имената. И да не сте посмели да ме обвинявате за това.

Работата ви тепърва предстои. Не си мислете, че ако въртите клипчето, това ще е достатъчно.

ДЕТАЙЛИТЕ

Най-важното в живота са детайлите и мотивът.

Може би Ивайло Вълчев трябваше да забележи, че Слави често се изразява по съкратената система по отношение и на електронното гласуване, например.

Трифонов често пропуска едно много важно „И“, когато говори за електронното гласуване. Много хора, остават с впечатлението, че целта е електронното дистанционно гласуване да замени изцяло традиционното гласуване с хартиени бюлетини. А това поражда страх и несигурност. От това – ще се справя ли до това сигурно ли е.

Тук акцентите са и в това, че думичките електронно и дистанционно могат да се разнообразяват с гласуване по интернет, гласуване през телефона, таблета, компютъра. Гласуване от вкъщи, от съседа… Като най-важното е, че имаме избор – или по интернет от вкъщи, или в училището с хартиена бюлетина.

Нас, гласоподавателите, всъщност ни питат и най-вече ни интересува единствено и само това, дали искаме да може да се гласува по два начина, кой както си избере: или с хартиена бюлетина в училището, или по интернет, от вкъщи, без да излизаме.

А дали гласуването по интернет е сигурна сисистема, не е наша отговорност, грижа и проблем, а на тези, на които плащаме да го организират. Хайде да не ни вменяват на нас, гласоподавателите, тяхната отговорнст. Всеки да си върши работата. Моята работа е да гласувам, на правителството и експертите – да осигурят възможно най-много и най-сигурни начини за това. Ако не се справят – горят! Грехът е техен, така да се каже.

Инфантилните обяснения често са много по-ефективни, поради разбираемост.

Но да се върнем на Иво Сиромахов и на това, че той е намерил най-голямата пречка за успеха – а това е Страхът.

От какво ни е страх за гласуването по интернет? От подмяна на вота? Той и сега се подменя. От разкриване на анонимността? Ами тези, които ги е страх от това, отиват и си гласуват с хартиена бюлетина в училището. От какво друго ни е страх… От шефа, ето  го решението…, от настоящите управници – ето го решението… това е формулата за ефективно привличане са съмишленици в каузата. Да успокоите душите на хората, като им покажете конкретни решения, дори и те да са само игра на логика. Защото най-често, когато затъваме в собствените си страхове, не виждаме и най-лесното решение. И още по-лошото – стоим безучастни.

Аз имам право да изискам в една демократична държава да ми се предоставят различни начини за гласуване. С хартиен носител в избирателни секции, с хартиена бюлетина в дома ми, поради уважителни причини, по интернет от дома ми или съседа и т.н. И така, тези избиратели, които не искат да гласуват от вкъщи, по интернет, да си гласуват с хартиена бюлетина в училището. Аз не съм против и не преча на привържениците на хартиеното гласуване. Защо те трябва да са против моето желание да гласувам дистанционно и да ми пречат това да се случи? Това демократично ли е?

А това, кой как ще опорочи вота, не е проблем на избирателите. Това е проблем на организаторите и контролните органи.  А кои са те и как да им се търси отговорност?

Ами като подкрепим Комитета и Трифоновата шестица стане факт. Защото тогава ще знаем кого сме избрали и кого да накажем, кой както намери за добре. Дали директно, дали от упор или просто като повече не го изберем. Тогава няма да съществува в пълна сила удобното правило „Общата отговорност е лична безотговорност“. С две думи, за да работи системата, трябва да се преборим и за шестте точки, защото те са взаимно свързани и са гаранция една на друга – ето това също може да бъде един полезен акцент в предаванията, посветени на Референдума. Комитетаджиите да ни обяснят разбираемо, връзката между шестте точки и колко по-добре е да бъдат постигнати промените по всяка една от тях, без компромис и отпадане.

Успехът на Трифоновата шестица зависи и от това да не разделят хората на умни, глупави, необразовани, покварени, продажни, цигани, турци… А да се намери начин да се достигне до всяка от тези категории. Говорете разбираемо за всяка категория хора.  С популярни думи и изрази. Ако трябва, всяка вечер отделяйте по 5 минути в началото на предаването, но не да ми пускате клип, а да ми напомните по различен начин, какво означава Референдум и коя е българската/популярната дума за това, какво означава Мажоритарен, какво означава абсолютно мнозинство и т.н. И ми напомняйте, че не бива да позволявам да ме натоварват с проблеми, които не са мои. Хакерите не са мой проблем, подкупните хора не са мой проблем, продажните политици не са мой проблем, киберпрестъпността не е мой проблем, а на съответните институции. А за да работят съответните институции трябва да се случи точка 1, точка 6… Опростете нещата. Изчистете ги.

С две думи, не ме натоварвайте да мисля и нося отговорността за вероятни лоши последици, ако ви подкрепя или ако не ви подкрепя. Просто ме накарайте да разбера, че не е страшно да се обединим за нова промяна.

 

ФИНАЛ

Нека акцентът в кампанията за Трифоновата шестица да не е „ние сме прави“, а каузата „как да убедим повече хора да се включат“ и „как да създадем удобство, на вече убедените, наистина да участват“. Нека това да са мотивите, когато си пишете сценариите.

Хора на словото, като вас Комитетаджии, често избягват думи като „вардя“. А такива думи носят емоционален заряд, който въздейства много повече от чуждиците, които все по-често с гордост използвате. Ние, зрителите, знаем, че сте начетени и умни. Не се притеснявайте да говорите човешки, дори и с вече позабравени думи.

И в тази връзка, не ме сащисвайте със сложни словосъчетания и гръмки, дълги обяснения.

Е, зрителското мнение този път се превърна повече в неизпратено писмо до Комитета, отколкото до разсъждения на глас пред телевизора.

А на Комитета – УСПЕХ! С вас сме! Очакваме и „Жива връзка“ с въпроса „Защо сте против да ни подкрепите“.  А след като се насъберат аргументите Против – да намерите начин да отговорите в следващи предавания, доколко тези страхове и опасения са преодолими.

За преборим страха заедно, като говорим за него. Но не в стил, Слави, “вижте ме аз съм смел, а вас ви е страх да си напишете името, щото ще ви изгонят от работа”.

Трифоновата шестица ще успее, въпреки Цицероновата.

референдума на Слави

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.