Източник: epicenter.bg
Думата ни е за „добрата” корупция, с която няма да се бори г-жа Мустафа. Защото как иначе може да се нарече огромният натиск да купим изтребителите F-16 на авансово завишена цена, с плащане накуп 5 години преди самолетите да са произведени.
Проф. Светлана Шаренкова
Новоназначената посланичка на САЩ Херо Мустафа при изслушването си в Сената е обявила, че ще се бори с корупцията в България, защото корупцията създавала почва за… руско влияние у нас.
Какво излиза, че няма корупция по принцип, а има „лоша” (руска) и „добра” (евро-атлантическа) корупция, с едната ще се води борба, а за другата ще важи принципа „Мръсник, но наш мръсник”. Принцип, често използван от американската дипломация по отношение на удобни на Вашингтон диктатори и корумпирани правителства.
Та думата ни е за „добрата” корупция, с която няма да се бори г-жа Мустафа.Защото как иначе може да се нарече огромният натиск да купим изтребителите F-16 на авансово завишена цена, с плащане накуп 5 години преди самолетите да са произведени. Така бедна и вече негорда България стана спонсор на военно – промишления комплекс на САЩ.
Какво друго освен пример за корупция са американските централи, чрез които повече от десетилетие изтичат милиарди по посока на САЩ. Да изреждаме ли нататък – искането да отворим широко вратите си за ГМО, да подпишем споразуменията ТТИП и СЕТА, които поставят транснационалните корпорации над националните държави, да наложим санкции срещу приятелска Русия, от които губи българската икономика…
Трудно ще забравим посещенията на държавния секретар Хилари Клинтън и на американските сенатори, след които българските правителства услужливо се отказаха от стратегическите енергийни проекти – газопровода „Южен поток” и АЕЦ „Белене”. Списъкът е твърде дълъг.
Дали всичко това българските управляващи са направили от любов към евро-атлантическите ценности, или срещу съответните материални, политически и кариерни стимули!?
Всеки посланик на САЩ дава клетва как ще се бори срещу руското влияние в България. А това само по себе си е намеса във вътрешните ни работи, недопустима от правилата на международните отношения.
Нима тези опитни дипломати не знаят, че между България и Русия не става въпрос за „влияние”, а за специални отношения и вековна дружба, основана на обща вяра, история, писменост и съдба. За общ славяно-православен цивилизационнен корен, подобно на англосаксонския между САЩ и Великобритания.
Даже и в днешния многополюсен свят САЩ продължават да се месят в избори по цял свят, подпомагат „цветни” революции, очернят и дестабилизират неугодни им правителства.
Подобно нещо не правят други две велики сили – Русия и Китай. Те подават към всички ръка за градивен диалог и сътрудничество в икономиката, политиката, сигурността, борбата с тероризма…
Не налагат на никого своя модел, но строят мостове към другите държави чрез инициативите ШОС, БРИКС, „Един пояс, един път” и „17 плюс 1”…
Разликата в концепциите и подходите в дипломацията на САЩ, от една страна, и на Русия и Китай, от друга, е очевидна. Каубойският подход и натиск в международните отношения са част от безвъзвратно отиващо си време и са неуместни към суверенна България, към суверенния Европейски съюз.
Едно посолство на велика сила може да си отгледа и да си купи елити, но не и цели народи.
