„Нека помним. Истории от историята”. Така се казва моята книга, която в момента влиза за печат. Защо я написах?
Защото твърде много нашата история е била променяна, подменяна или буквално „изчегъртвана”.
Защото ние самите сме нанесли най-големи удари по нашата памет. Понякога, за да услужим на поредния „Голям брат”. Често просто от невежество и безхаберие.
Защото ние не честваме дори най-големите си герои, ние само ги „отбелязваме”, а често изцяло „пропускаме”. Защото страдаме от „историческа амнезия”.
Защото миналото ни е изпълнено с хора, които заслужават да ги помним. Когато знаем за тях, когато четем за тях – те „оживяват”. Ние ги правим живи. И тогава това, което са сторили за нас и вместо нас, придобива смисъл.
Защото дълго време ни се вменява едно особено чувство за национална и народна незначителност. Защото дълго ни се втълпява, че сме някакви „европейци втора ръка”, някаква „периферна държавица и народ” без особено минало. Защото нашите днешни земи са люлката на европейската цивилизация. Европа не свършва тук. Европа оттук е започнала.
И нещо много важно. Тази книга се случва най-вече благодарение на Вас – хората от тази страница, които подкрепят това, което правя. Напълно искрен съм. На 54 години съм, дълго време изпитвах колебания и дори нещо като страх да напиша книга. Без Вас, без Вашите реакции и подкрепа за нещата, които публикувам тук, аз никога нямаше да се впусна в това предизвикателство. Без Вашето желание да има такава книга, тя никога нямаше да стане факт.
Историите, които съм представил, са отделни малки частици от тялото на нашата обща памет. Някои разказват за житейските истории на позабравени личности, други за интересни и важни места и реликви, трети са посветени на именни и безименни герои. Те не са изчерпателен образ на нашето минало, но със сигурност са част от неща, които ни правят българи. А това, че сме българи, би трябвало да ни събира, а не да ни разделя.
