Автор Росен Петров
Може, когато става дума за нашите земи, които буквално са осеяни с останки от древността. И така, на 10 ноември 1929 г. бежанецът Панайот Тодоров, който получил земя в района на село Река Девня (днес част от гр. Девня) копаел изкоп за тоалетна яма. Всъщност не копаел той, а трима работници от ромски произход, а работата била „контролирана” от сина на въпросния Тодоров.
На около 2 метра дълбочина се показали зидове, а сред тях изникнал огромен съд от типа „долиум”, казано простичко – много голяма делва. Синът накарал работниците да я ударят с кирка. Съдът се пропукал… и о, чудо! От него потекли като река монети. Бил открит и втори съд. Настанала суматоха. Събрала се маса народ.
Били тежки години след войните и жестоките политически размирици. Светът потъвал в най-жестоката си криза и част от монетите заминали бързо по джобовете и „дюшеците” на придошлите селяни и местни първенци. Все пак, след известни перипетии, голяма част от съкровището попаднала в държавни ръце.
То се състои от колосално количество римски монети от 1 – 3 век от н.е. и се свързва с прочутия град Марцианополис (днешната Девня). Количеството е наистина изумително – общо над 100 000 монети с тегло 288.5 кг, като реално не е известно каква част въобще не е достигнала до музеите (днес са съхранени 88 041 монети).
Спорно е дали намереното съкровище е било част от градската хазна на Марцианополис или е богатство на някой заможен римлянин. Според изследователи, то е било укрито от готските нашествия или пък е затрупано при някое от големите земетресения в онази епоха. И все пак, какви ли заможни жители е имал този град, че, образно казано, човек да държи 300 кила сребърни монети в „делви” в „мазето си”?
Отговорът е, че Марцианополис е бил много богат град с много богати жители, а монетите са само малък израз на могъществото му. Всъщност, градът е основан от император Траян и е кръстен на сестра му Улпия Марциана. Бил е столица на провинция Втора Мизия (Moesia Secunda).
И днес в Девня могат да се видят основите на голям амфитеатър (по осите си е бил 68 м на 58 м с 12 реда места), където са се състояли гладиаторски борби, или пък артефактите в хубавия Музей на мозайките, построен върху една разкошна градска къща от времената на Константин Велики. Ежегодно в Девня има и фестивал, посветен на живота в древния град.
Защо ви разказвам тази история? Защото една птичка пролет не прави. Ние често забравяме на какви земи живеем. Само тази година трите прекрасни статуи, открити в Хераклея Синтика и Варна (предприемачът от Варна Георги Крайчев, който съобщи за статуята, заслужава отделни адмирации), за пореден път ни напомниха за античното наследство по земите ни.
На длъж и на шир се е пръснало останалото от праисторията, траките и римляните. Както ми каза един от гостите в „Операция История” – „Където и да копнеш, нещо излиза”. И при всичкото това богатство, ние продължаваме да представяме земите си по света най-вече като някаква затънтена, глуха периферна провинция.
И вместо копаейки „тоалетни ями” да откриваме съкровища като героите на този малък разказ, ние превръщаме някои от откритите уникални обекти в полусъборени обществени тоалетни. Сякаш забравяме, че Европа не свършва тук, а напротив – оттук Европа е започнала.
