Любомир Аламанов: „Изконни християнски ценности“, а?

„…единственото досега проучване по темата е проведено през 1990-те години в САЩ, показало, че 30 процента от всички монахини в манастирите са били обект на сексуален тормоз… монахинята Маура О’Донохю е открила такива случаи в 23 страни по света – от Бразилия до Ирландия, в Италия и в Афика, и от САЩ до Филипините.“

„По онова време бях религиозна млада жена, вярваща в идеалите. Постъпих в църквата на 19-годишна възраст и вярвах в призванието си, вярвах също, че с безкористност и саможертва човек може да напредне в духовния живот – включително и като върши неща, които не разбира веднага защо се налага да ги прави.“

Това е в католическата църква. Като се сетя нашите ченгета, ох, извинявам се, духовни водачи, колко нямат страх от нищо, просто не мога да мисля какво се случва тук…

Но става ясно защо Църквата яростно се противопоставя на всички мерки, които ще направят хората свободни и равни. Пази си средновековното статукво, където може да си изнасилва зад завесите, докато лицемерно проповядва някакви ценности…

И само напомням – ченгетата от Синода даже не се покаяха, че са се клели на Държавна сигурност. Сега вече им се дават 15 милиона от нашите пари на година, освободени са от данъци, свободно разполагат с имоти, прибират пари за всеки един ритуал от кръщене до опело, да не говорим за свещите и как нищо не правят като инициативи за хората. Единствената им инициатива за цяла година беше да накарат едни деца да си продават картините, за да събират пари. Срам.

Равенството между „вярата“ като лично духовно преживяване и „църквата“ като администрация, сама монополизирала връзката ни с нашите си висши сили, е доста проблематично. Ренесансът възниква и измъква Европа от мракобесното Средновековие, когато част от догмите на Църквата биват отхвърлени и човекът е поставен в центъра на ценностната система.

Май е крайно време за много сериозен разговор какво е Църквата, какво е вярата, какво е човекът, и как всички те трябва да си комуникират в 21-и век. Даже Ватиканът си признава грешките и се опитва бавно да се промени. За да влезе в бъдещето. А нашите ченгета само ни теглят към миналото. За да не се променя нищо.

И следващия път, когато Църквата излезе с някоя анатема, запитайте се дали просто не ги е страх, че светът ще разбере какво става зад кулисите и ще ги подмине…

Хубав ден!

Коментар на

Любомир Аламанов

относно статията 

Бивша монахиня: ‘Аз бях идеалната жертва’