Дневник към „Калифорнийският скицник” (La Carnet de la Californi) през погледа на Жорж Боудай
Първи ноември 1955 година:
Пикасо пристъпва към една тема, която ще монополизира неговите артистични занимания за няколко месеца напред и ще даде началото на нова серия, наречена „ателиетата”. Още в първите рисунки Пикасо обрисува доста прецизно обиталището, в което твори, партера на неговата лятна къща „Ла Калифорни”, която се намира в Кан. Елементите на интериорния декор са разпознаваеми и типични за слънчевия климат на Лазурния бряг. Пикасо сякаш скицира един пъстър инвентар на своята покъщнина без да се притеснява в какъв точно ред да организира компонентите в композицията на всяка творба. Още с първите скици, Пикасо ни дава една синтезирана картина на заобикалящите го елементи, чиито прочит е стриктно персонален и отговаря на емоцията за деня. В някои от тях цветът встъпва „на сцената”, самo за да допълни артистичното безредие и да подчертае динамиката на дадения момент.
В същия ден артистът изпълнява сюжета само с една черна и тежка линия като опростява и геометризира елементите – камината е центрирана, предверията стават симетрични, дакато в същото време се появява този любопитен лампион с три разклонения, които служат на Маестрото за нощно осветление. Тази необичайна форма на трите разклонения обобщава формалния облик на цялостия декор.
Трети ноември същата година:
с ателието, свеждайки ги още в самото начало до ритъма на най-общите линии. Правоъгълниците, които изобразяват двете застъпени платна, предполагат една абстрактна композиция, но от друга страна те издават един чисто практичен аспект на „подреждането”, как и къде да вмести Пикасо тези обемни елементи. В продължение на рисунките от този ден изглежда, че Пикасо постепено заменя „инструмента на рисуване” с един по-фин и лек контур: той издрасква, потъмнява, дава релеф и преобръща обемите в композицията. Правоъгълното платно и декора са загатнати, но детайлите на мебелния интериор са изведени до един конкретен кубистичен маниер.
Осми ноември:
ИЗНЕНАДА! За да ни очарова, Пикасо поставя един танцуващ декор. Арковидните предверия са „изрязани” като декоративни цветя, в които се вписват и палмите от градината. Розовият силует на препарираната птица, бюстът и креслата изпъкват с ярките си цветове на белия фон. Заслепително чист, фонът подчертава контражура на дневната светлина.
В отделните скици прозира не само доброто настроение, придружено от експлозия ярки тонове и перфектна хармония в композицията, но и желанието на Пикасо да позволи на всеки елемент да заеме централно място в различните версии на композицията.
21 ноември:
Пикасо, художник, скулптор, график, керамик, но не и пленник на една единствена техника, нито на една единствена тема. При тези факти, никой не би се изненадал да открие в скицника един напълно различен сюжет, чиято муза е жена в турски одежди. Тя се озовава на гърба на рисунките от „ателиетата”. По непонятни причини, Пикасо е прескочил няколко страници и явно увлечен от френетичния ритъм на рисуване е обърнал скицника, така че част от скиците са „надолу с главата”; ето защо грижливо датира и номерира част от рисунките. Сюжетът с женската фигура е превъплътен в общо 8 рисунки, от които първите 5 са изпълнени с китайско мастило, а останалите три са допълнени с цветна креда.
Обичайно, както се забелязва и в поредицата „ателиетата”, Пикасо започва с по-реалистични рисунки и постепено преминава към по- изчистени силуети и цветове, бързи щрихи и контрастни комбинации, които подсилват пластичните качества и ориенталските нюанси към сюжета.
30 ноември:
Пикасо се забавлява с лична интрепретация на портрета на Княгиня Катрин дьо Мекленбург, съпруга на Княза на Сакс Енри Благочестиви. Оригиналният портрет се намира в дрезденския музей и е от Лукас Кранак Страши, както грижливо отбелязва Пикасо в горния десен ъгъл. Артистът лековато скицира портрета, костюма и прическата, и дори си позволява да плъзне лека усмивка в изражението на княгинята. В същия дух на уважение към старите майстори, но и с лека закачка към каноните на европейската живопис от 17-ти и 18-ти век, той рисува „главата” на „Младо момиче, четящо писмо” от картината на Вермер, която се намира също в дрезденския музей.
13 декември:
В скицника се появява друга известна картина, притежание на Музея в Дрезден, портретът на Чарлз дьо Морет, рисуван от Ханс Холбайн. Верен на своя обигран жест на скициране, Пикасо нахвърля с няколко щриха богатия костюм, но остава верен на портрета-модел и пресъздава акуратно неговите особености: фиксирания поглед, плътността и материята на баретата.
Същият ден творческите търсения на Пикасо се проявават в скициране на глави и портрети, вдъхновени от Италианската школа Фераре (без съмнение става дума за дьо Косса или за Джентиле Белинни), които биват нервно издраскани, и задраскани след това от самия артист.
И така тази страница бива отрупана с бележки, вдъхновени по всяка вероятност от един каталог с репродукции.