ИВО СИРОМАХОВ ЗА СЪЕДИНЕНИЕТО, ВЛАСТТА И ВСЕОБЩАТА ПРОСТОТИЯ

– Г-н Сиромахов, честит празник!

– Честит празник! Съединението е голям ден за България. Ден, в който сами, без чужда намеса, сме събрали парчетата от държавата си. Тази дата е много по-достойна да бъде национален празник на България. Защото на 3-ти март България всъщност преминава от постоянно турско управление към временно руско. За какво освобождение говорим тогава? Знаете, че руснаците са били против Съединението на България. Има една много интересна статия на Стефан Стамболов във вестник “Свобода”, озаглавена “Защо Русия пречи на Съединението”. Прочетете я, има какво да научим от нея.

– Възможно ли е българите да бъдат съединени?

– Все по-невъзможно изглежда. На сградата на народното събрание пише “Съединението прави силата”, но хората, които са вътре, правят всичко възможно да бъдем противопоставяни едни на други. Да се мразим, да търсим онова, което ни разединява, а не това, което ни събира. Постоянно ни насъскват едни срещу други – богати срещу бедни, българи срещу турци, граждани срещу селяни. В мерзостта си стигнаха дотам, че противопоставиха дори инвалиди срещу инвалиди.

– Защо го правят?

– За да ни заблудят, че трябва да воюваме помежду си и да забравим, че единственият ни враг всъщност са самите те – хората, които ограбват държавата ни и корумпират цялата администрация. Иронично е, че парламентът се нарича “народно събрание”. Кое му е народното? Тези хора не са избрани от народа. Те са посочени от Борисов, Пеевски, Нинова, Доган и тримата глупаци, които наричат себе си “патриоти”. Българските депутати са негодници, назначени от още по-големи негодници.

– Но все пак България е държава, в която депутатите се определят с демократични избори.

– Изборите са всичко друго, но не и демократични.

Първо – на голяма част от българите, които живеят в чужбина, е отказано правото на глас, като не им се разрешава да гласуват по електронен път. И то при положение, че в два последователни референдума гражданите категорично изявиха желание да могат да гласуват електронно. Но мишоците във властта се правят на ударени. Защото гласовете от чужбина не им влизат в сметките. С 50 лева и две кебапчета можеш да купиш гласа на избирателя в Столипиново. Но я се опитай да купиш с кебапчета гласа на избирателя от Чикаго.

Второ – централната избирателна комисия брутално гази закона и отказва да въведе машинно гласуване, въпреки че има вече три съдебни решения, които задължават комисията да го въведе. Вие представяте ли си какво означава някакъв държавен орган да отказва да изпълнява решенията на съда? И давате ли си сметка защо отказват? Защото при машинното гласуване протоколите не могат да бъдат манипулирани.

         Трето – никой в България не знае колко е броят на избирателите. ЦИК твърди, че са 6 869 809 души. При положение, че общият брой на населението според данни на националната статистика е 6 991 815 души! Излиза, че хората под 18 години са едва 22 000 души. А само първолаците тази година са около 75 000. Разбирате ли за каква гигантска измама става въпрос? Михаил Константинов вероятно ще излезе по телевизията да обясни, че не е правилно да се смята така и, че всъщност по негови сметки българите са към 20-30 милиона, от които 90 процента са влюбени в правителството. Щото правителството финансира службата му, която се занимава с измами. Но истината е, че в избирателните списъци има над милион и половина мъртви души. И тези милион и половина несъществуващи избиратели се разпределят между партиите в парламента. Как точно се разпределят? Питайте Михаил Константинов.

– Да се върнем към днешния празник. Казахте, че 6-ти септември трябва да е национален празник. Защо не 24-ти май? Или денят на будителите?

– Защото все по-малко хора ги усещат. Колко са българите, за които буквите са важни? Малцина. Колко са българите, които знаят какво са сторили будители като Марин Дринов, Райко Жинзифов, даскал Манол? Още по-малко. Мнозинството от днешните българи са избрали едно безпросветно съществуване, което е по-лесно и по-весело. То се върти около анцузите, кебапчетата, ракията и последвалите от нея патриотични възгласи “България на три морета!”, макар че не знаят кои точно са били тия три морета. След което заспиват с чувство на изпълнен патриотичен дълг.

– И не протестират?

– Как да не протестират! Има дори цяла организация, наречена с гръмкото име “протестна мрежа”, която се скъсва да вдига бунтове. Правят по 10-15 революции на ден във фейсбук, развяват виртуални байряци, сипят закани. Трябва да сме благодарни на тия хора, защото те си оставиха здравето в протестите – от толкова седене във фейсбук хванаха хемороиди. За съжаление повечето от така наречените “протестъри” осребриха социалния си гняв и ентусиазмът им внезапно секна. В България революциите се гасят с пари.

– Защо протестите са само във фейсбук?

– Защото не смеят да протестират наистина. Всеки има някакъв кредит там да изплаща, па жена му работи в общината и ако нещо почне да се отваря много-много, може да я уволнят, па и кво ще им протестира, като всички са едни и същи… Предпочитат да мрънкат, да се самосъжаляват и да се чувстват герои в социалните мрежи.

– Може би са разбрали, че няма смисъл? Че каквото и да правят, нищо не се променя.

– Но в същото време се кълнат в Ботев и Левски, които са тръгнали срещу огромната войска на Османската империя с ясното съзнание, че ще загинат. За Ботев и Левски това е имало смисъл. За днешните българи единственият смисъл е да пускат постове във фейсбук “Апостоле, не сме те забравили! Сподели това, ако знаеш кой е Апостола!” И като го споделиш, какво ще стане? В същото време не излизат от панелните си затвори. Щото сега е сезонът на чушките, трябва да сварим лютеницата, да затворим бурканите. Свободата може да почака. По-важно е да има туршия и ракия.

– Не е ли дълг на интелигенцията да събужда хората?

– Коя интелигенция?

Българската.

– Коя е българската интелигенция? Вежди Рашидов ли? Скулпторът, на който все не му остава време да прави скулптури, щото цял живот се чуди на кого да се наведе. На Георги Джагаров ли, на Илия Павлов ли, на Ахмед Доган ли, на Бойко Борисов ли? Тежка е съдбата на твореца. Или може би интелигенция е Веско Маринов, който се чуди за коя партия да се цани да пее, та да изкара предизборно някой лев.

– Може би го правят, защото са бедни. Липсата на финансиране ли е основният проблем в българската култура?

– Не. Основният проблем е липсата на професионализъм. Вече всеки, който е разсмивал баба си, когато е бил на три години, е убеден, че има актьорски талант. Тази заблуда се подкрепя от десетките актьорски школи, в които амбициозни родители записват “талантливите” си деца. Преподавателите в тия школи не смеят да кажат на родителите истината “вашто дете не става”, предпочитат да им вземат парите и да ги лъжат: “страхотно е детето, има сценично присъствие, готово е за голямата сцена”. И въпросният некадърник расте с усещането, че е новият Робърт Де Ниро. И няма кой да му каже, че е бездарник. Затова в българските сериали актьорите гледат вакло към камерата с изражение на пребозали телета и рецитират като последни аматьори. Подобна е ситуацията и с поетите – написва десет думички вертикално във фейсбук, получава четири лайка и решава, че е Буковски (защото за други поети не е чувал). И после почва да се представя като поет и да настоява държавата да отмени ДДС-то върху книгите.

– ДДС-то върху книгите наистина е скандално. В повечето европейски държави те са освободени от този данък.

– По този въпрос аз съм на по-различно мнение. Повечето автори смятат, че ако ДДС-то върху книгите отпадне, те ще вземат по-високи хонорари. Но по-вероятно е пак да вземат толкова. Просто издателствата ще имат по-големи печалби. Не трябва да се маха ДДС-то върху книгите. Но приходите от него трябва да отиват в библиотеките. Всъщност онези, които наистина са хора на изкуството, не се оплакват и не искат нищо от държавата. Има няколко човека, които наистина правят изкуство. В поезията – Борис Христов, в музиката – Веско Ешкенази, в театъра – Мариус Куркински.

– Само трима? Не са ли малко?

– Напротив. Много са. Вижте, ако искаме да имаме някакъв шанс като общество, трябва да имаме някакви модели за подражание, някакви смислени критерии. Иначе всичко се проваля. Не може Борис Христов да е поет и кака Пенка от фейсбук също да твърди, че е поет. Не, кака Пенка от фейсбук е просто кака Пенка от фейсбук, въпреки десетте лайка, които е събрала с последната си безсмъртна творба. Критерият е много важен и липсата му съсипва всичко. Тя се отразява по ужасен начин и в политиката. Когато избират политик, хората го избират не по качествата му, образованието му, професионализма и морала му, а по някакви пълни глупости – “той е народно момче”, “ходи с анцуг като нас”, “не знае езици, ама кво толкова – то и аз не знам”, “може и да покрадва малко, ама то пък кой в България не краде…”… И поради тая причина не получават политик, а човек с анцуг, който не знае езици, говори простотии и покрадва.

– Описвате мрачна картина. Как ще свърши всичко това?

– То вече е свършило.

 

Интервю на Радостина Минчева,

за https://artmedia-bg.com 

- Advertisement -