Гого идва и до днес

Деян Желязков

Имам си приятел гълъб. Обикновен, сив, с плах поглед. Кръстих го Гого. Имаше предложение да го кръстя Гълъбин, но някак не можех да си го представя да носи куфари. Освен това походката му беше досущ като на мой приятел, та въпросът с името беше решен.
Както всяка сутрин Гого ме чакаше пред сервиза да отворя и да му дам трошички за закуска. От обяда ми си събирах огризките хляб и ги пазех за него. Клъвваше половин филийка и отлиташе по неотложните си птичи дела. На обяд се връщаше за другата половинка. Беше смел, влизаше в халето, свиваше врат и ме чакаше да му обърна внимание. Не се плашеше от ъглошлайфа, нито от заваръчните апарати.


Един ден дойде клиент, който беше странна птица, не като моя Гого. Погледна как го храня и се намръщи. С хладен тон ме информира, че гълъбите са като плъховете – преносители на хиляда и една зарази, от лоша по-лоша. Ужас и безумие, думите му чертаеха мрачни картини за пандемия, мор, епидемия, разруха и упадък на човечеството. Лицето му се изопна, ръката му с треперещ от погнуса пръст, сочеше Гого, като основоположник на изтреблението, Антихриста в птича форма.


Гого забеляза пръста и изкривеното от ненавист лице. Двамата си размениха пълни с омраза погледи, но Гого, свикнал да бъде над нещата, продължи да си кълве невъзмутимо. Клиентът ми отстъпи крачка назад и трясна главата си в подемника. Погледна ме, сякаш аз бях баща на децата му. Видя ли, почна се, заради тя гад щях да си разбия главата!
После и двамата си тръгнаха, в различни посоки. За изпроводяк си хвърлиха по едно око, наситено с ненавист, кой през рамо, кой през крило.

Спомних си детството ми в Бургас, когато площад Тройката беше пълен с гълъби, сигурно бяха стотици. Спомних си как ги гонех, играех си с тях и пищях от радост. Както и всички деца тогава. Въпреки това бях здрав като политическа корупция. После ме караха на детска градина. За няколко години изредих жълтеница, шарки разни и разнообразни, грипове, заушки, скарлатина, въшки..
Та седя, чакам Гого за обяд, чопля си носа и се чудя кой животински вид е по-заразен – гълъбите или хората.
Гого идва и до днес.
Но аз инстинктивно държа дистанция от хората.

Автор Деян Желязков

- Advertisement -