Георги Милков за Гасан

Днес изпратихме Гасан. Никога не съм предполагал, че ще чета надгробното му слово…

Той беше хубав човек, от тия хора, дето вярваш, че ще ги има вечно. Истинско въплъщение на живота – винаги усмихнат, купонджия, шегаджия, душата на всяка компания! Сладокусник с отношение към храната, хубавото питие и пурите. Имаше невероятно чувство за хумор и обичаше да разказва увлекателни истории. Например за годините си на парашутист, за Манджурия, която се опитваше да ни представи като своя прародина, и затова как всички с фамилията Насър по света – от Гамал Абдел Насър до Гасан Насър са роднини. Защото произлизат от вавилонския цар Навуходоносор, чието име на арабски се произнася като Абухаднасър.

Георги МилковГасан бе нескончаем източник на веселие. Той обичаше да се забавлява, но още повече обичаше да забавлява другите. И затова използваше една малка хитрост. Преструваше се, че не може да произнася правилно някои думи на български. Чувал съм го да говори на делови срещи, да превежда на министри и държавници и тогава никога не си позволяваше това. Но през останалото време оставяше охотно всички ни да мислим, че не може да казва разни думи както трябва. Произнасяше ги грешно нарочно. Беше много симпатично и всички наистина много се смееха. Покрай него и ние започнахме да казваме вместо перпендикулярно – “бънбъндекорално”.

Не познавам друг човек като него – така да може да се шегува със себе си, че дори да го превърне във виц. През 2002 г. външният министър Соломон Паси много се чудеше коя е бабата, за която Гасан постоянно говори, че ще ни идва на гости. После разбра, че става дума за папата.
Гасан е човекът, който ме е разсмивал най-много в целия ми живот. Дори в някои доста критични ситуации, в които заедно трябваше да оцеляваме.

Двамата работихме в Либия по СПИН процеса, после изкарахме и войната в Ирак. Заради него си боядисах косата черна, за да преминем през едно опасно трасе във Фалуджа. Стреляха по нас в Багдад, арестуваха ни в Кербала. Имали сме доста напечени ситуации къде ли не.

Гасан НасърНо той винаги приемаше и най-големите предизвикателства с лекота. И сякаш на майтап. Една сутрин, пак в Ирак, докато си мажех бронзант на лицето, за да не бия на очи отдалече, той ми каза: ти на арабин ли се правиш, или на циганин? Погледнах се в огледалото и май наистина бях прекалил с дегизировката. Смяхме се до края на войната. Веднъж спахме на място, което гъмжеше от всякакви буболечки, и ходихме да събираме празни кутии от рибени консерви, за да ги слагаме под краката на креватите, пълни с вода. Превенция срещу скорпиони. Така правели още прадедите му в Манджурия според него.

Често се налагаше да спим в една стая или в полеви условия, но винаги беше забавно. Сутрин ставаше първи и колкото и да се опитваше да пази тишина, не му се получаваше особено. Не знам как, но винаги изнамираше отнякъде джезве и когато си отворех очите, виждах ухилената физиономия на Гасан, който бодро съобщаваше: “Айде сър, кафето е готово!” Дори и на война с него беше лесно и приятно.

Гасан НасърПътували сме къде ли не по света и у нас, не само по работа, но и за удоволствие. Винаги ме е карал да се чувствам чудесно в компанията му и никога не ме разочарова… И нещо много важно. Той обичаше България. Никога не забрави родината си Сирия, но беше повече българин от мнозина българи по рождение. Истински милееше за тази държава, в която бе намерил всичко – образование, дом и семейство, работа и приятели. Гасан направи много за България и съм сигурен, че един ден, рано или късно, това ще бъде оценено по достойнство…

Това, което Гасан владееше до съвършенство според мен, бе изкуството да създава приятелства. Не се учудвам, че се захвана с пиар през последните години. Той познаваше всички и всички го познаваха. Беше деен човек, винаги имаше някакви нови идеи и планове. Винаги с поглед в бъдещето. И много обичаше да си прави визитни картички.

Георги МилковШегувахме се, че когато се пенсионира един ден, ще му подаря фототапет с всичките му визитки, а също и че ще му направя една, на която ще пише само: Гасан Насър, православен християнин. Да, това бе важен момент от нашите отношения. Защото освен приятел, боен другар, и брат, както сам ме наричаше, Гасан бе и мой кръщелник. Преди години пожела да бъде кръстен в православната вяра заедно с по-малкия си син Филип в Чекотинския манастир. Друг наш приятел, с когото бяхме заедно там, реши да му демонстрира научно, че е взел правилното решение. С едни уреди му измери биополето сутринта преди кръщенето и отново няколко часа след церемонията, когато уредите показваха значително увеличена аура. Гасан помисли и отвърна, че според него обяснението е в количеството ракия, която бяхме изпили, за да се почерпим за светлия повод.

Гасан НасърКато истински светски човек той се отнасяше с подозрение към всякакви форми на религиозен фанатизъм. Но беше готов на всичко за семейството си. Още като млад бе престъпил родовата традиция на друзите да се женят само за представители на своята общност, но казваше, че е готов да бъде низвергнат завинаги, заради Рени – любовта на живота му. Reny, my love – така си я бе записал в телефона.
Страшно обичаше и децата си – Виктор и Филип, а в последно време малкият Крис, неговият внук, го правеше неземно щастлив. Постоянно показваше негови снимки и клипчета…

Мисля, че Гасан си отиде щастлив от този свят. Последните снимки, които пусна във фейсбука си бяха с коледната елха вкъщи, където бе написал, че се чувства обичан, както и романтично край една камина на мястото, където трябваше да посрещне Новата година със семейството си.

Уви, той не успя да дочака 2017-а, а ние неговите близки и приятели я посрещнахме тъжно и в пустота. Аз лично едва ли някога ще имам по-добър колега и така скъп приятел едновременно. Но ми остава утехата, че съм познавал този светъл образ. Погребението днес, изглежда, бе последната ни мисия заедно.

Гасан Насър
Почивай в мир, Гас!

Георги Милков

 

- Advertisement -