Предполагам, че вируси срещу бактерии звучи малко като върколаци срещу вампири или пък чудовища срещу извънземни. Но това съвсем не е сюжет за холивудска боза. В действителност битката е реална и много по-епична, отколкото биха ни я представили в киното.
Антибиотиците, многоцелевото оръжие на медицината, губят ударната си сила. Но има места по света, където е намерена алтернатива. В Грузия например лекарите използват необичаен метод – лекуват болните чрез вируси, които атакуват болестотворните бактерии. Наричат ги бактериофаги. Или просто фаги. Открил ги е един френско-канадски биолог преди около век, ровейки из фекалиите на войници, заразени с дизентерия.
Тези микроскопични агенти вършат чудеса, но историята на медицината се е развила по друг начин. Докато редактирах материала „Убийци или спасители“ от септемврийския брой на GEO, се сетих нещо. Как за малко не умрях от широкоспектърен антибиотик в Швеция след тържествен обяд с крал Карл XVI Густав, а благодарение на фагите оцелях в Афганистан, макар и принуден да пия мътна вода с талибански нечистотии.
Това са две отделни и дълги истории, които ще разкажа друг път, но в крайна сметка разполагам с извод от първо лице. Разтворът с бактериофаги, който кътах по време на принудителния си престой в едно вонящо мазе край Кабул през 2001 г., наистина ми помогна да оцелея без никакви зарази, дори и без банално стомашно разстройство. А многоцелевият антибиотик от шесто поколение, който ми бе предписан от личния лекар на държавния глава, щеше да ме довърши насред Осло – една от най-чистите столици в света.
Сега на въпроса: Защо, след като са известни отпреди близо сто години, медикаментите на основата на бактериофаги са забравени? Вместо това фармацефтичната индустрия бълва все нови и нови полусинтетични химически модификации, които не само не ни лекуват, но понякога застрашават здравето ни.
Странно нали?
Всъщност има много просто обяснение. Големите фирми са заинтересовани да разработват и предлагат медикаменти за хронични заболявания, вместо такива, които помагат веднъж и повече не са нужни. Пък и производството на фаги не може да се патентова. Това е накратко. Останалото ще намерите на страниците на септемврийския брой на GEO.
