Историите на Георги Милков
Ето ме в Тбилиси с моята водачка в чудния свят на грузинските вина. Намирам се в началото на ново приключение и се сещам за един каламбур, чийто автор е руският журналист Юрий Рост. В него той римува имената на различни грузински вина. Звучи достатъчно гениално на руски, но ще го побългаря:
Много здраве, господа,
Поздрави от Грузия!
«Саперави», «Мукузани»,
«Оджолеши», «Гурджаани»,
«Хванчкара», «Киндзмараули»,
«Ахмета», «Напареули»,
«Тетра», «Твиши», «Цинандали» —
Ще се върна ли при вас? Едва ли.
***
Тя се казва Мариам Квривишвили и от съвсем скоро ръководи туристическата индустрия на Грузия. Тяхната Ангелкова, така да се каже. На 28 години е, но има сериозен опит от частния сектор. Била е шеф на най-големия туроператор в страната и регионален мениджър на FlyDubai. Запознахме се днес на 2100 м надморска височина в кавказкия ски курорт Гудаури. Дестинация, превърнала се в хит за хелиски и фрирайд маниаци. За нормалните скиори и сноубордисти има 60 километра идеални писти, а дневната карта е 50 лари, което е към 30 лв. Аз лично нямам никакъв интерес към този вид спортни забавления, но днес, мисля, че ми бе предоставен повод да съжалявам за това.
**
Нямах много време за фейсбук тези дни, защото да обикаляш Грузия изисква отдаденост, която не търпи висене в социалните мрежи. Тепърва ще има да разказвам за красотите на тази невероятна страна, която по бит и душевност толкова много се родее с България.
Последният ден от това прекрасно пътешествие осъмнах в Кахетия – легендарният изток на Грузия. В село Бакурцихе (ок. 3000 жители) хората си правят вино по древната грузинска традиция със заровени в земята огромни глинени делви. Наричат ги квеври. В семейната изба на Гуджа Годардзишвили гърлата на квеврите се виждат в пода на първия етаж на къщата. 30-годишният Гуджа продължава традицията на предците си и най-старата от неговите квеври е от 1899 година. Пра-пра дядо му Илия също е правил вино в нея. По свое желание, след като починал, старецът бил погребан под едно дърво в края на лозята зад къщата, а портретът му виси на стената в избата с квеврите.
Древните завети водят младия Гуджа в свещения занаят на винарството. Кога е пробвал вино за първи път не помни. Трябва да е било малко след млякото, казва широко усмихнат той докато с помощта на сестра си Елена отваря капака на една от най-добрите квеври, за да извади вино за гостите от България. През това време баща им Заза е разпалил на двора сухи лозови пръчки, на които ще пече свинско на шиш.
Върху капака на старата му „Лада” има кофа с току-що свалена от навеса пушена сланина. Жената на Заза пък е приготвила чакапули с ярешко – варено с естрагон, кориандър, праз, кисели сливи и планински билки. Има и хачапури – традиционната за Грузия пита със сирене. Софрата е отрупана с гозби и мезета и очаква първия тост на домакина. Извадена е и бутилка чача – местната ракия. Пием за това да има мир, за дружбата, за паметта на предците, за живота и традициите, разбира се за жените, за любовта, за родителите и святостта, за Грузия и България… Последният тост го вдигам аз. За домакина, за къщата и за цялото семейство Годардзишвили. По някаква причина тези страхотни хора в Югоизтока на Грузия ми напомнят за моите мили роднини от Северозапада на България.
Имам чувството, че разбирам какво си говорят на грузински, без да знам грузински. Може да е заради квеврите, не знам. Във всеки случай Грузия има страховито вино, вкуснейша храна, драматична природа, древни крепости и манастири… Но със сигурност най-хубавото нещо в Грузия са хората. Да пием за тях! Гаумарджоз!
**
Една милимунда от красотите на Грузия
