Георги Милков в Чехия

0
28

FreeMasonic club pub

Кладенецът на познанието е бездънен. Мечтата на библиофила лесно може да се превърне в кошмара на неукия, защото отместването на само една неподходяща книга предизвиква пропадане на цялата конструкция. Инсталацията на словашкия художник Матей Крен всъщност е ефектна зрителна измама с две огледала и няколкостотин книги. Наречена е “Идиом” и е показана най-напред на Биеналето в Сао Пауло през 1995 г., след което е преместена във фоайето на Общинската библиотека в Прага.

Ветрник е гордостта на всяко реномирано бистро в Прага. Прави се с еклерово тесто, ванилова сметана и лек карамелен крем, но е много по-вкусно от всички възможни неща, за които предполагате, че наподобява – еклерова торта, крокембуш или профитероли. Навсякъде ще се опитат да ви убедят, че техният ветрник е най-добър в целия град. По какво обаче да различите кой е посредствен и кой е безкомпромисно приготвен? Тестото трябва да е изпечено до златисто кафяво, хрупкаво отгоре, но с блага, пухкава вътрешност. Ако седи спихнато, значи не е било достатъчно изпечено. Пълнежът е ключов фактор за успешния ветрник. Ако ваниловата сметана е прекалено сладка, мекото въздушно тесто става тежко за ядене. Същото важи и за карамеления крем. Понякога вместо с карамел, той се прави с кафе или ром. Най-простият, но изпитан начин да установите дали ветрникът е толкова добър, колкото изглежда, е да изядете две големи парчета едно след друго и да се замислите за трето, без да сте почувствали момент на преяждане.

Колебая се да нарека този гигантски задник едно от лицата на съвременното чешко изкуство, но при всички положения небезизвестният автор е направил опит да съчетае провокативно послание, хумор и социално-политическа сатира. 
Произведението е озаглавено Brown-Nosers. Това на български има само един смислен превод – дупелизци. Посетителите са приканени да се покатерят по желязната стълба и да заврат главата си в хипопотамското отверстие между бедрата на статуята. Неприличният вид на туй огромно надупено човекоподобно не го прави да изглежда твърде привлекателно, но според автора това не би спряло никого, защото по природа сме си такива – видим ли “по-голям” от нас, веднага се втурваме да го цунем отзад. Образно казано. Изненадата идва, когато си вкараме главата вътре… Всъщност какво очакваме да намерим в един артистичен анус? Естествено, интерактивна мултимедийна експозиция. Вътре е монтиран телевизионен екран, на който се виждат двама души да се хранят взаимно с лъжици, оливайки се с помия. Това под звуците на “We Are the Champions” на “Куинс”. По-набито око би разпознало в тия двама души Вацлав Клаус – бивш премиер и президент на Чехия и един мастит културтрегер на име Милан Книжак – дългогодишен шеф на чешката Национална галерия. Красноречиво послание за нездравословното и отвратително лигавене между властта и хората на изкуството. След като сме взели участие в тази своеобразна политическа колоноскопия, остава да си направим изводите и да слезем внимателно от стълбата. В съседство има още една такава фигура, в нея прожектират същото. Авторът на Brown-Nosers се казва Давид Черни и е толкова мразен в Чехия, колкото и в България (заради онази инсталация с картата на Европа, където нашето място бе заето от “турски тоалетни”). Това не пречи на Черни да е все така откровен. Дупелизците са част от постоянната експозиция на музея за модерно изкуство “Футура” в Прага. Ще трябва да минете през цялата галерия, докато ги откриете. Къде мислите, че са ги монтирали? Разбира се, в задния двор.

Още истории от Георги Милков 

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.