Георги Милков: В една френска библия от началото на XIII век Бог е нарисувн като Създател на света с пергел в ръка

Георги Милков

Георги Милков в Австрия

Разказва:

13 юли 2019 г

Österreichische Nationalbibliothek

Днес във Виена ръми. Чудесно време да се забиеш в националната библиотека и да не излезеш, докато не погледнеш навсякъде. После си даваш сметка, че ако ще да е навсякъде, трябва да останеш цял един живот вътре. Без да е сигурно, че времето ще ти стигне. Защото в стените с книги има тайни врати, а зад тях стаи с още книги и стени с още тайни врати… Хабсбургите са започнали да събират това съкровище още през XIV век и днес библиотеката има към 2,5 милиона книги. Отделно папируси, ръкописи, карти… В една френска библия от началото на XIII век Бог е нарисувн като Създател на света с пергел в ръка. Представяте ли си какво още може да се намери из тия милиони страници ако човек почне да ги прелиства една по една…

14 юли 2019

Heindls Schmarren & Palatschinkenkuchl

Kaiserschmarrn или Schneenockerln? Това е истински хамлетов въпрос с австрийска интонация, който превръща утрините във Виена в една дълга и мъчитела дилема. Палачинковите вариации тук са най-обезкуражаващото избора начинание и затова накрая човек се предава, оставяйки се пленник на изкушението. И точно, когато си изял един тиган кайзершмарен с ванилов сос и сладко от сини сливи и една тава шнеенокел (или както там се пише) с ябълки и канела, пристига порция най-обикновено изглеждащи палачинки с малко сладолед.

Но се оказва, че това са любимите палачинки на Мария-Тереза (1717-1780), поляти с яйчен ликьор и пълнени с фин орехов меланж. И още на първата хапка разбираш, че ерцхерцогинята на Арстрия не ще да е била проста жена… Така следващата виенска сутрин започва с тройни по сила екзистенциални терзания.

15 юли 2019

Stephansdome

А сега малко злокобни гледки от Виена. Предупреждавам, хора със слаби нерви и деца да не гледат! Катедралата “Свети Стефан” в центъра на австрийската столица е един от най-красивите и величествени храмове в Европа. Всяка година милиони хора посещават това място, но малцина слизат в мазетата долу. Съвсем разбираемо е, защото гледката там не е от най-красивите. Но е достатъчно впечатляваща. Останките на 11 хиляди души, включително и тези, станали жертва на голямата чумна епидемия от 1735 г., са нахвърляни на огромни камари.

Затворници са били пращани в катакомбите да подреждат труповете и костите, но както се вижда и днес, на някои места работата въобще не е свършена докрай. Макар да изглежда ужасно занемарена, тази част от подземията всъщност е по-нова, а в старата част е така наречената херцогска крипта. Това е мястото, в което са тленните останки на 72-ма членове на Хабсбургската династия – императори, крале и кралици, херцози, принцове и принцеси…

Всичките до един изкормени, а вътрешностите им балсамирани и съхранявани в съдове с различна големина, подредени по лавиците. В един от тях се пази и суверенният стомах на императрица Мария Тереза. Вратата към катакомбите на катедралата “Свети Стефан” е в дъното, вляво от централния олтар по стълбите надолу. Но е заключена през по-голямата част от времето, така че няма как случайно да попаднете там. А след като вече знаете какво има в мазето, може и въобще да не ходите.

16 юли 2019

Wiener Zentralfriedhof.

И последно от Австрия – макабрена красота от виенските централни гробища – предпочитано място за разходка и джогинг на местните, но все по-посещавано от чуждестранни туристи. В един пътеводител за Виена дори пишеше, че няма по-романтично място, на което да хванеш любимата си за ръка и да се усамотите на някоя пейка, наслаждавайки се на спокойствието.

Макар че и други идеи могат да ви минат през главата, ако видите гроба на известния австрийски скулптор Арфред Хръдличка и жена му Барбара. Когато тя починала, той сложил вместо паметник една своя скулптура, която представлява жена, останала само по обувки с токчета и възседнала нещо, което откъдето и да гледате, не са ангелски крила. Когато и той починал през 2009 г., била добавена друга скулптура на голо мъжко тяло, излегнало се по гръб и наблюдаващо ансамбъла с токчетата някак си изотдолу. Година преди да умре Хръдличка предизвика чутовен скандал с една своя изложба, в която “Тайната вечеря” на Леонардо бе пресъздадена като бясна оргия на Пазолини. След което архиепископът на Виена само не си преряза вените. Но като убеден марксист, ексцентрик, неубеден фройдист и завършен еротоман Хръдличка цял живот е шокирал хората.

И няма нищо по-естествено от това да продължава да го прави и от отвъдното чрез гроба си. Така или иначе Виена има едно от най-красивите гробища в Европа, което изглежда наистина повече като парк. Затова и наоколо често могат да се видят хора по шорти, които правят сутрешния си крос. Има и какво да се разгледа. Повечето чужденци идват, за да видят гробовете на Моцарт, Бетовен, Шуберт, Щраус и Брамс – всичките подредени в един от централните парцели. Японска погребална агенция е купила места за урни в близката аркада, защото има клиенти, които желаят прахът им да почива до този на любимите им композитори.

Наемът е за 100 г. Във виенските гробища има доста места, на които могат да се видят червени табели с предупреждение, че правото на собственост е изтекло или е в процес на смяна. Там паметниците, надгробните плочи и кръстове са свалени и подредени на трупчета, готови за изнасяне. Все едно домакинство, което си е стегнало багажа и го е изнесло пред блока, защото ще се мести. А като истинска еманация на живота, между гроба на Моцарт и урните на японските фенове, е издигната огромна черна камара. Наречена “вила за вечен живот”. Както сочат надписите, тя е собственост на семейство сръбски цигани, които дошли навремето с каруца във Виена и цял живот работили на една въртележка на Пратера.

Всъщност двамата още не са умрели, но както става ясно, техните деца и внуци им подаряват “вилата”, за да могат един ден да си отдъхнат от многото работа. Жалко, че това само туристи от Балканите могат да го разберат.

- Advertisement -