Георги Милков: В една френска библия от началото на XIII век Бог е нарисувн като Създател на света с пергел в ръка

Георги Милков в Австрия

Разказва:

13 юли 2019 г

Österreichische Nationalbibliothek

Днес във Виена ръми. Чудесно време да се забиеш в националната библиотека и да не излезеш, докато не погледнеш навсякъде. После си даваш сметка, че ако ще да е навсякъде, трябва да останеш цял един живот вътре. Без да е сигурно, че времето ще ти стигне. Защото в стените с книги има тайни врати, а зад тях стаи с още книги и стени с още тайни врати… Хабсбургите са започнали да събират това съкровище още през XIV век и днес библиотеката има към 2,5 милиона книги. Отделно папируси, ръкописи, карти… В една френска библия от началото на XIII век Бог е нарисувн като Създател на света с пергел в ръка. Представяте ли си какво още може да се намери из тия милиони страници ако човек почне да ги прелиства една по една…

14 юли 2019

Heindls Schmarren & Palatschinkenkuchl

Kaiserschmarrn или Schneenockerln? Това е истински хамлетов въпрос с австрийска интонация, който превръща утрините във Виена в една дълга и мъчитела дилема. Палачинковите вариации тук са най-обезкуражаващото избора начинание и затова накрая човек се предава, оставяйки се пленник на изкушението. И точно, когато си изял един тиган кайзершмарен с ванилов сос и сладко от сини сливи и една тава шнеенокел (или както там се пише) с ябълки и канела, пристига порция най-обикновено изглеждащи палачинки с малко сладолед.

Но се оказва, че това са любимите палачинки на Мария-Тереза (1717-1780), поляти с яйчен ликьор и пълнени с фин орехов меланж. И още на първата хапка разбираш, че ерцхерцогинята на Арстрия не ще да е била проста жена… Така следващата виенска сутрин започва с тройни по сила екзистенциални терзания.

15 юли 2019

Stephansdome

А сега малко злокобни гледки от Виена. Предупреждавам, хора със слаби нерви и деца да не гледат! Катедралата “Свети Стефан” в центъра на австрийската столица е един от най-красивите и величествени храмове в Европа. Всяка година милиони хора посещават това място, но малцина слизат в мазетата долу. Съвсем разбираемо е, защото гледката там не е от най-красивите. Но е достатъчно впечатляваща. Останките на 11 хиляди души, включително и тези, станали жертва на голямата чумна епидемия от 1735 г., са нахвърляни на огромни камари.

Затворници са били пращани в катакомбите да подреждат труповете и костите, но както се вижда и днес, на някои места работата въобще не е свършена докрай. Макар да изглежда ужасно занемарена, тази част от подземията всъщност е по-нова, а в старата част е така наречената херцогска крипта. Това е мястото, в което са тленните останки на 72-ма членове на Хабсбургската династия – императори, крале и кралици, херцози, принцове и принцеси…

Всичките до един изкормени, а вътрешностите им балсамирани и съхранявани в съдове с различна големина, подредени по лавиците. В един от тях се пази и суверенният стомах на императрица Мария Тереза. Вратата към катакомбите на катедралата “Свети Стефан” е в дъното, вляво от централния олтар по стълбите надолу. Но е заключена през по-голямата част от времето, така че няма как случайно да попаднете там. А след като вече знаете какво има в мазето, може и въобще да не ходите.

16 юли 2019

Wiener Zentralfriedhof.

И последно от Австрия – макабрена красота от виенските централни гробища – предпочитано място за разходка и джогинг на местните, но все по-посещавано от чуждестранни туристи. В един пътеводител за Виена дори пишеше, че няма по-романтично място, на което да хванеш любимата си за ръка и да се усамотите на някоя пейка, наслаждавайки се на спокойствието.

Макар че и други идеи могат да ви минат през главата, ако видите гроба на известния австрийски скулптор Арфред Хръдличка и жена му Барбара. Когато тя починала, той сложил вместо паметник една своя скулптура, която представлява жена, останала само по обувки с токчета и възседнала нещо, което откъдето и да гледате, не са ангелски крила. Когато и той починал през 2009 г., била добавена друга скулптура на голо мъжко тяло, излегнало се по гръб и наблюдаващо ансамбъла с токчетата някак си изотдолу. Година преди да умре Хръдличка предизвика чутовен скандал с една своя изложба, в която “Тайната вечеря” на Леонардо бе пресъздадена като бясна оргия на Пазолини. След което архиепископът на Виена само не си преряза вените. Но като убеден марксист, ексцентрик, неубеден фройдист и завършен еротоман Хръдличка цял живот е шокирал хората.

И няма нищо по-естествено от това да продължава да го прави и от отвъдното чрез гроба си. Така или иначе Виена има едно от най-красивите гробища в Европа, което изглежда наистина повече като парк. Затова и наоколо често могат да се видят хора по шорти, които правят сутрешния си крос. Има и какво да се разгледа. Повечето чужденци идват, за да видят гробовете на Моцарт, Бетовен, Шуберт, Щраус и Брамс – всичките подредени в един от централните парцели. Японска погребална агенция е купила места за урни в близката аркада, защото има клиенти, които желаят прахът им да почива до този на любимите им композитори.

Наемът е за 100 г. Във виенските гробища има доста места, на които могат да се видят червени табели с предупреждение, че правото на собственост е изтекло или е в процес на смяна. Там паметниците, надгробните плочи и кръстове са свалени и подредени на трупчета, готови за изнасяне. Все едно домакинство, което си е стегнало багажа и го е изнесло пред блока, защото ще се мести. А като истинска еманация на живота, между гроба на Моцарт и урните на японските фенове, е издигната огромна черна камара. Наречена “вила за вечен живот”. Както сочат надписите, тя е собственост на семейство сръбски цигани, които дошли навремето с каруца във Виена и цял живот работили на една въртележка на Пратера.

Всъщност двамата още не са умрели, но както става ясно, техните деца и внуци им подаряват “вилата”, за да могат един ден да си отдъхнат от многото работа. Жалко, че това само туристи от Балканите могат да го разберат.

Start typing and press Enter to search