Георги Милков
Тази история започва с един почти апокалиптичен взрив в Азия преди 205 години, който разпростира пагубните си последици по целия свят, убивайки огромен брой хора и оставяйки безброй белези върху следващите поколения. Предизвиква гибелни погроми и безнадежност, но променя завинаги човешката цивилизация, тласка я към откривателства и изобретателност, вдъхновява я за безсмъртни творчески пориви. През всичките години на мор никой няма и да предполага откъде е дошло всичко. Хората в отделните части на света ще имат различни предположения и обяснения за това, което ги е сполетяло, но едва много по-късно всичко ще се изясни.
На 5 април 1815 г. вулканът Тамбора на индонезийския остров Сумбава изригва. 4300-метровият му конус буквално експлодира, освобождавайки енергия, равняваща се на 170 хиляди бомби като тази от Хирошима. На 30-40 метра над земята огромните количества серен двуокис се свързват с водната пара в сярна киселина и покриват с аерозолен воал целия свят. Това е най-голямото вулканично изригване в съвременната история на човечеството. Настава страшно време. Дни без слънце. Следващата 1816-а ще остане в историята като „Годината без лято”.
Ниските температури и валежите съсипват реколтите в Европа, Азия и Северна Америка. Заразата от холера, тръгнала от бреговете на Ганг в Индия, стига до Москва. Наполеоновите войни и без това са обезкървили и опустошили Европа. Няма впрегатен добитък за каруците, животните са измрели от глад или са изклани от бедстващото население. Така на германския изобретател Карл Драйс му хрумва идеята за създаването на индивидуално средство за придвижване на две колела – прототип на първия велосипед в света.
В Щутгарт крал Вилхелм I и съпругата му организират трапезарии за бедните и започват редица социално-политически реформи. Изграждат се болници и е създадена селскостопанска спомагателна каса. Мерки, невиждани до този момент. Именно тогава, под апокалиптичния аерозолен шлейф на Тамбора, се ражда разбирането, че правителствата трябва да се борят с последствията от световни катастрофи с държавни средства и програми. Химикът Юстус фон Либих, преживял като дете глада в Дармщат, изучава по-късно храненето на растенията и въвежда минералните торове в селското стопанство.
В Америка лошата реколта през „Годината без лято” кара много фермерски семейства от Нова Англия да тръгнат на запад в търсене на по-добра земя и климат. Така се раждат щатите Индиана и Илинойс.
Следи от Тамбора днес могат да се видят дори в картините на романтичните художници от онова време, защото газовете в атмосферата са правели залезите в небето над Европа да изглеждат нереално красиви, а през нощта Луната е светела в мистично зелено сияние. Тези багри вдъхновяват отличителния стил на художника Джоузеф Търнър, правейки го лицето на английската живопис, от което по-късно черпят заряд импресионистите във Франция, а след това от него са повлияни и абстракционистите.
В онази година без лято лорд Байрон, писателката Мери Шели заедно със съпруга си и неколцина бохеми се събират в една къща в Женева. Настроението на всички е минорно, а заради дъждовете и потопите никой не излиза навън. Прекарват дните си увити с одеяла край камината. За да убиват времето, Байрон обявява писателски конкурс в категорията “зловеща история”. Така мрачното настроение и фантазията на Мери Шели раждат историята за Франкенщайн. Написаното от Байрон пък подтиква личният му лекар Джон Полидори за романа „Вампир”, откъдето пък Брам Стокър се вдъхновява за неговия „Дракула” и така тръгва ерата на вампиризма в литературата. След години холерната епидемия в Русия ще се окаже и най-продуктивния период в творчеството на Пушкин…
Като каква ли ще остане в историята на човечеството 2020 година?
