Георги Лозанов

0
49

Георги ЛозановСпоред тълковния речник, думата “папийонка” означава “вид вратовръзка във формата на  пеперуда”. Според много хора, най-бързата и лесна асоциация, водеща към думата “папийонка” се казва… Георги Лозанов.
Георги Лозанов, чието име се свъзва най-вече със Съюза на електронните медии (СЕМ), е роден през 1958 г., в София, на 26-и април. Заедно със сестра си Олга Лозанова, която дълги години е програмен директор на Нова телевизия, израства с родителите си Лозан Лозанов и Олга Станева – и двамата архитекти.
Висшето си образование Георги Лозанов получава в Софийски университет, където изучава “Философия” – това е специалността, която завършва през 1981 г. Работи в различни печатни издания, сред които списание “Българско фото” (1983 – 1989 г.); от 1989 г. – вестник “Култура”, където е редактор и заместник-главен редактор; в края на съществуването на списание “Егоист”, между 2004 и 2006 г. е негов главен редактор; а след това, до 2010 г. работи за списание “Пет звезди”, като негов главен редактор.
Във вестниците “Стандарт” (1992 – 1995 г.), “24 часа” (от 2003 г.), “Хасковска Марица” (от 2009 г.) се изявява като автор на собствена колонка (рубрика).
От 1994 г. Георги Лозанов е доцент в Софийски университет, Факултета по журналистика и масова комуникация. Там, между 1995 и 1998 г, а по-късно и между 2004 и 2007 г. е ръководител на катедра “Печат и книгоиздаване”. Преподавателската дейност на Георги Лозанов включва водене на лекции в Софийски университет, в НАТФИЗ, в Нов български университет, в Националната художествена академия и в Пловдивски университет.
Георги Лозанов е член на медийния регулаторен орган в България, още от създаването му. От 1997 до 2001 г. е член на НСРТ (Национален съвет за радио и телевизия), след това, до 2004 г. е в Съвета за електронни медии (СЕМ), следва председателство на управителния съвет на Българската медийна коалиция, до 2007 г., а от 2010 г. е председател и член на парламентарната квота на Съвета за електронни медии (СЕМ).
Георги Лозанов председателства журито на Деветия медиен фестивал за радио и телевизионни програми за изкуство и култура “Осмата муза”, както и, през 2011 г.,  конкурса за наградата на “Хеликон” за съвременна българска художествена проза. Член е на различни журита, сред които това  на конкурса “Снимка на годината” през 2012 , и на петото издание на наградата “Вик” за български роман на годината през 2008 г.
Написал е над 100 научни студии и повече от 200 статии, свързани с тематиката на печатните и електронните медии, философията, естетиката, изкуствознанието и литературната критика.
Автор е на книгите “Какъвто трябваше да бъда” (2010 г.), “Пластики и прочити” – в съавторство с Павел Койчев (2010 г.), “Мое дясно” (2011 г.)

 

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.