„Искам да е тихо“ – живопис за съзерцанието, уязвимостта и вътрешния свят
Галерия „Ракурси“ представя самостоятелната изложба живопис „Искам да е тихо“ на младата художничка Лилияна Александрова. Експозицията ще бъде отворена за посетители от 2 до 20 юни 2026 г. и насочва вниманието към една от най-деликатните теми в съвременното изкуство, нуждата от тишина, вътрешно вслушване и съзерцание.
Лилияна Александрова е автор, чието творчество се отличава с особена чувствителност към детайла, човешкото тяло, преходността и природата. В нейните работи няма агресивна визуалност или стремеж към шумен ефект. Напротив, живописта ѝ търси по-фино присъствие, онова пространство, в което уязвимостта, крехкостта и поетичността могат да бъдат видени без излишно натоварване.
Изложбата „Искам да е тихо“ поставя именно тази вътрешна необходимост в центъра на вниманието. Заглавието звучи като лично признание, но и като общо човешко желание. В свят, в който шумът все по-често не е само външен, а и вътрешен, тишината се превръща в условие за разбиране. Тя вече не е просто отсъствие на звук, а възможност за близост, за внимание и за възстановяване на връзката със себе си.
„Искам да е тихо, за да чувам важните неща, за да разбирам по-добре какво казват хората, които обичам. За да разбера по-добре себе си“, казва Лилияна Александрова за изложбата.
Тези думи задават емоционалния и смислов ключ към експозицията. Тишината тук не е бягство от света, а опит за по-точно чуване. Тя е среда, в която важните неща могат да бъдат разпознати, без да бъдат заглушени от външни очаквания, социален натиск или лична тревожност. В този смисъл изложбата не говори само за самота, а за нуждата от по-дълбоко присъствие.
Особено място в проекта заемат автопортретите. Авторката ги описва като физически шанс да изрази и преживее желанието си за утеха, за обръщане към себе си и за затваряне на очите към външния свят и шум. Този жест превръща автопортрета не просто в изображение на лицето или тялото, а в процес на самоприемане.
За Лилияна Александрова работата по автопортретите е подобна на построяване на храм. Образът се изгражда точка по точка, а всяка точка е възможно приближаване към приемането на себе си. Това е важен детайл, защото в него личи разбирането на живописта не само като краен резултат, а като бавен вътрешен процес. Картината не се появява внезапно. Тя се натрупва, изговаря се чрез търпение, чрез повторение, чрез внимателно присъствие.
Този подход съответства и на техниките, с които художничката работи. Акварелът, яйчната темпера и тушът предполагат различен тип чувствителност, прецизност и отношение към материала. Те не позволяват груба небрежност. Изискват мярка, наблюдение и контрол, но същевременно оставят пространство за случайност, прозрачност и дишане на образа. Така материалът сам участва в темата на изложбата: крехкост, време, следа, вътрешна тишина.
„Всички имаме нужда от повече моменти на съзерцателност и кротко вслушване в себе си. Исках да създам няколко такива под формата на картини“, казва още авторката.
Това изречение може да бъде прочетено като кратък манифест на изложбата. Картините не се стремят да наложат категоричен разказ, а да създадат моменти. Моменти на спиране. Моменти на меко присъствие. Моменти, в които зрителят не е принуден да реагира бързо, а е поканен да остане.
В съвременното визуално поле, доминирано от скорост, ярки образи и постоянна конкуренция за внимание, подобна изложба звучи почти като контрапункт. „Искам да е тихо“ напомня, че изкуството може да бъде и място за успокояване на погледа. Не в смисъл на лесна утеха, а като възможност човек да се срещне с нещо по-крехко, по-бавно и по-истинско.
Творческият път на Лилияна Александрова показва последователно развитие в тази посока. Тя завършва бакалавърска и магистърска степен в специалност „Живопис“ в Националната художествена академия. В момента е в началото на докторантурата си към катедра „Рисуване“, което поставя работата ѝ и в по-широк контекст на изследване, обучение и задълбочаване на художествения език.
През 2024 г. Александрова участва в Националните есенни изложби в Пловдив, чиято тема е „Приземяване“. Същата година открива изложбата „Le geste, le moment“ в галерия Heimat в Сен Реми дьо Прованс, Франция. Тези участия показват присъствието ѝ както в българския, така и в международен художествен контекст.
През 2025 г. галерия „Видима“ я отличава в категория „Живопис“ в националния конкурс „Следващите 25“. Същата година получава номинация в националната изложба „Рисунка и малка пластика“, проведена в Съюза на българските художници. През есента на 2025 г. представя самостоятелната изложба „If only tonight“ в галерия U P.A.R.K. в Пловдив, а в началото на 2026 г. е наградена в категория „Визуални изкуства“ от фондация „Стоян Камбарев“.
Тези признания очертават Лилияна Александрова като едно от младите имена в съвременната българска живопис, които развиват личен, разпознаваем и внимателно изграден език. Нейната работа не разчита на ефектност, а на вътрешна концентрация. Именно това прави изложбата „Искам да е тихо“ особено актуална: тя говори за потребност, която мнозина усещат, но рядко успяват да назоват.
В галерия „Ракурси“ тази потребност се превръща в живопис. В образи, които не настояват, а присъстват. В автопортрети, които не търсят само външна прилика, а вътрешна опора. В тишина, която не е празнота, а възможност да бъдат чути важните неща.
Изложбата „Искам да е тихо“ на Лилияна Александрова може да бъде видяна от 2 до 20 юни 2026 г. в галерия „Ракурси“.
