Френският фотограф Пиер Гонор пристига в България за Memento Vivere

НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
И ФЕСТИВАЛ ФОТОФАБРИКА
представят

MEMENTO VIVERE

Алекс Майоли, Антоан Д’Агата, Гаро Кешишян, Георги Кожухаров,
Денис Бучел, Денислав Стойчев, Димитър Дилков, Емил Христов, Ломовера, Мисирков/Богданов, Михаела Аройо,
Пепа Христова, Пиер Гонор, Стоян Ненов, Чема Мадос

5 август – 12 септември 2021

Вернисаж на 5 август (четвъртък), от 18.00 до 20.00 часа,
при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп

Двореца, пл. „Княз Александър І“ № 1

Memento Vivere (Помни, че си жив) е четвъртата изложба от програмата на осмото издание на фотографския фестивал ФотоФабрика. В нея са събрани за първи път работите на 15 съвременни български и световни автори, които по покана на фестивала изпратиха своите произведения, запечатали моментите, които ни напомнят, че сме живи.

Предложената селекция идва в момент, в който изглежда, че животът ни тръгва по нов начин, който се опитваме да наричаме „ново нормално“. Но животът никога не може да е само „нормален”. Той просто е всичко. И ние сме в него. А когато забравяме това и го пускаме да изтича като пясък между пръстите, винаги намира нещо, с което да ни напомни, че той е, ние сме и важното е тук и сега. Това показват фотографиите, представени в изложбата. Тя продължава и темата на миналогодишната експозиция на ФотоФабрика в Национална галерия – Двореца – Memento Mori (Помни, че си смъртен).

Алекс Майоли е италиански фотограф. Основният фокус в цялото му творчество е театърът на нашето ежедневие. Многогодишният му опит в заснемането на хората във всевъзможни ситуации го кара да изследва идеята за човека като актьор в собствения си живот. Снимките му се превръщат в сцени от филми, където хората изразяват себе си чрез своята игра, а зрителят започва да се чуди дали кадрите са факт или фикция. От 2001 г. е член на “Магнум” – най-престижното в света фотографско сдружение в света. Представлява го галерия „Хауърд Грийнбърг” в Ню Йорк. Повече тук.

Антоан Д’Агата е роден в Марсилия. В началото на 20-те си години напуска Франция и след серия пътувания се установява в Ню Йорк. Там негови учители са Лари Кларк и Нан Голдин. Първите му фотокниги са De Mala Muerte и Mala Noche. През 2001 г. след публикуването на Hometown печели френската награда за млади фотографи на името на Нисефор Ниепс. Следват регулярни публикации и няколко филма. Темите, по които работи, обикновено са определяни като табу: зависимости, секс, лични обсесии, проституция. От 2008 г. е пълноправен член на „Магнум”. През 2009 излиза документален филм за него, озаглавен “Камбоджанската стая: Ситуации с Антоан д’Агата”.

Гаро Кешишян е сред големите имена от старата школа във фотографското изкуство и е минал през всичките му значими прояви у нас, получавайки най-високите отличия. През годините е имал самостоятелни изложби в Ла Рошел и Арл – Франция, в Лестър – Великобритания, в Будапеща, Токио, Хюстън, Лос Анджелис, Ню Йорк, Копенхаген, Венеция. Носител е на наградата на град Варна за 2019 г.

Георги Кожухаров е съосновател на платформата за документални истории Lens2Lens. Носител е на първа награда три поредни години в конкурса БГ ПРЕСФОТО за репортажите си от войната в Сирия, Украйна и за материала си за бежанската вълна в Европа. Носител е на специалната награда на Асоциацията на европейските журналисти, на златен медал за фотожурналистика от „Фотографска академия“, на наградата на Канон България „Снимка на годината“, както и на голямата награда за социална фотожурналистика в конкурса „Шаварш Артин“.

Денис Бучел е израснал из улиците на Молдова, Израел и България. С фотография се занимава от началото на 2007 г. Има отделни публикации в български и международни електронни и печатни издания. Негови снимки са участвали в различни изложби в България и по света – Китай, Молдова, Украйна, Русия, Тайван, Израел, Полша. През 2014 г. в София е първата му самостоятелна изложба, представяща кадри от цикъла „Кучешки живот” (Dog’s Life).

Денислав Стойчев е роден в Ямбол. Завършва журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Носител е на награда за най-добър млад фотожурналист от конкурса БГ ПРЕСФОТО. Участва в майсторски клас по документална фотография на агенция NOOR в Белград, уъркшоп в City University of New York’s Graduate School of Journalism, организирани от New York Times, и майсторски клас по мултимедийна журналистика с Кенет Кобре в София. Негови текстове и фотографии са публикувани в над 20 български и чуждестранни издания.

Димитър Дилков е един от 100-те най-добри фотографи в света в класацията на CNN за 2019 г. Роден е във Враца. На 14 години получава фотоапарат Смяна 8М и оттогава не е спирал да снима, макар да твърди, че сериозните му занимания с фотография започват през 1990 г. Скоро след това става фотограф на Агенция Ройтерс. В момента е кореспондент на Агенция Франс Прес в Москва.

Емил Христов е оператор на някои от най-успешните български филми в последните години: „Шивачки“ (реж. Людмил Тодоров), „Положителни емоции“ (реж. Елдора Трайкова), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (реж. Стефан Командарев), „Дзифт“ (реж. Явор Гърдев), „Каръци“ и „Страх“ (реж. Ивайло Христов), „Ако някой те обича“ (реж. Киран Коларов). Списъкът е дълъг, а кариерата на Емил Христов – впечатляваща.

Ломовера (Вера Гоцева) има опит в журналистиката, рекламата, организирането на събития и създаването на онлайн съдържание. Вълнува я начинът, по който фотографията променя погледа ни върху света. От няколко години води семинари, курсове по фотография и публични лекции в различни формати като TED, Creative mornings и други. Има 8 реализирани изложби.

Мисирков/Богданов са визуални артисти, оператори, фотографи, продуценти. Впечатляващият им творчески тандем е в основата на редица успешни визуални проекти и документални филми. Съучредители са на Българското фотографско сдружение и основатели на продуцентска компания АГИТПРОП.

Михаела Аройо започва като фоторепортер в медия, а след това продължава професионалния си път на свободна практика. Жанрът, в който работи, е документална фотография. Тази година бе открита първата ѝ самостоятелна изложба „Корен”. В нея тя показва ярки личности от Бесарабия, които допринасят за съхраняването на българското самосъзнание, като същевременно представя разноцветния културен контекст на региона.

Пепа Христова е фотографка с изложби в някои от най-големите артцентрове в Европа – Deichtorhallen в Хамбург, C/O в Берлин, NRW-Forum в Дюселдорф, Академията на изкуствата в Берлин, Bozar в Брюксел. В ръцете ѝ обективът е най-силното средство за разказване на неразказвани, неподозирани и невъзможни понякога истории. Пленена е от онази част на Европа, която светът не познава добре – Балканите, и най-вече от красотата и тайнствеността на традиции, превърнали се в анахронизъм и останали да напомнят за друго време, друг свят и други ценности.

Пиер Гонор е френски фотограф, живеещ в Мадрид от края на 80-те години. През 1998 г. започва да снима човешки лица в необикновени, емблематични за работата му портретни серии. Пред обектива му застават жители от перифериите на мегаполисите. В Япония снима могъщата мафия Якудза. Неговите серии (заедно с Regards (2000-2003) и Utopicos (2004-2005)) са задълбочен поглед към човешките общности и особено към членове на маргинализирани групи, на които обществото обичайно обръща гръб. Повече тук и тук.
Стоян Ненов е фоторепортер на Reuters и първият българин, носител на наградата „Пулицър“. Отличен е заедно с колегите си от фотоотдела на агенцията в категорията „Снимки от горещи новини“. Признанието идва след работата им по отразяването на драмата на стотиците хиляди бежанци, пристигащи в Европа, след като са загубили всичко.

Чема Мадос е испански фотограф. Започва през 80-те с паралелно изучаване на история на изкуството и фотография в Мадрид. Първата му самостоятелна изложба е от 1984 г. Днес Чема Мадос е сред великите мистификатори във фотографията – най-важното в неговите снимки е онова, което не се вижда. Фотографът създава нова реалност с предметите, които ни заобикалят. Кани зрителя да довърши композицията и да открие втория, третия, скрития смисъл на посланието. В тази игра на асоциации Чема Мадос е ненадминат. Неговите черно-бели композиции съдържат в себе си шарена палитра от възможни интерпретации – изненадващи и прости до гениалност. Краят остава за нас.

Start typing and press Enter to search