Филмите от Топ 10

- реклама -spot_img

 филмите от Топ 10НАД ПОЛОВИН МИЛИОН ЗРИТЕЛИ ИЗБРАХА

„ЛАЧЕНИТЕ ОБУВКИ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО“

Повече от 1100 души гласуваха веднага след предаването в анкетата за филмите от Топ 10

Повече от половин милион българи „влязоха“ в „Лачените обувки на българското кино“ заедно с Българската национална телевизия, за да видят как са подредени любимите им филми, създадени през изминалите сто години. Те избраха националната телевизия в събота и неделя вечер на 21 и 22 март, за да изживеят заедно с водещите Параскева Джукелова и Стефан Щерев и техните гости паметните моменти от историята на българското кино. Да си припомнят емоциите от чернобелите класики, филмите на прехода, да се предадат отново на магията на киното и да се срещнат с легендарни и обичани актьори, режисьори, сценаристи и лица от екрана.
Над 550 000 души проследиха в двете гала вечери на формата, предаван директно от Студио 1 на БНТ, зрителската класация на стоте заглавия, участващи в „Лачените обувки на българското кино“. Зрителите имаха на разположение дните от 1 до 18 март, за да гласуват на страницата на БНТ за избраната от тях лента, а резултатите от вота и подреждането на заглавията станаха ясни в този уикенд. За този период в анкетата на сайта на БНТ бяха регистрирани 47 000 посещения. В съботното живо предаване бяха обявени филмите от 100 до 50, а в неделя – от 50 до 11 и финалният Топ 10.
Сред блясък на звезди и акорди от филмова музика бе обявяването на „Златната зрителска десетка“ – десетте заглавия, събрали най-голям брой гласове. Снощи веднага след края на предаването на интернет страницата на БНТ – bnt.bg, бе отворена анкетата, в която филмите са подредени по азбучен ред. Всеки ще може да избере своя фаворит до началото на юни, а в последната гала вечер след това ще стане ясно кой е най-любимият филм на българите. Досегашните гласове, които е получил всеки от тези 10 филма, няма да се зачитат.
Заглавията, които зрителите определиха да се борят за престижната титла, са (по азбучен ред): „Време разделно“ (1987 г.), реж. Людмил Стайков; „Всичко е любов“ (1979 г.), реж. Борислав Шаралиев; „Вчера“ (1988 г.), реж. Иван Андонов; „Господин за един ден“ (1983 г.), реж. Николай Волев, „Козият рог“ (1972 г.), реж. Методи Андонов; „Крадецът на праскови“ (1964 г.), реж. Въло Радев; „Лачените обувки на незнайния войн“ (1979 г.), реж. Рангел Вълчанов; „Опасен чар“ (1984 г.), реж. Иван Андонов; „Оркестър без име“ (1982 г.), реж. Людмил Кирков и „Осъдени души“ (1975 г.), реж. Въло Радев.
Статистиката от интернет страницата показа, че за малко повече от 12 часа в анкетата, където са публикувани заглавията от Топ 10, са гласували над 1100 души. Истински бум е белязал първите 20 минути след отварянето на анкетата в 23:00 часа на 22 март – 100 души за първите 15 минути, още 100 за следващите 5, и общо 300 човека само до 00:00 часа на 23 март.
От неделя, 29 март, БНТ ще излъчи отново в рамките на 10 поредни недели от 21:45 часа, всички филми от Топ 10. Преди всяко излъчване ще бъде показан кратък филм, посветен на съответната творба и нейните създатели, чиито автор е млад български кинотворец.
По време на живото предаване в неделя бяха съобщени и любопитни факти от статистиката на зрителското гласуване, които очертаха профила на българина, който гледа и милее за родното кино. Най-младият глас в класацията е на 13-годишно момиче от Дупница и той е за филма „Всичко е любов“. Най-възрастният глас е на 88-годишна дама, която е предпочела „Борис I“. Филмът с най-висока средна възраст на гласувалите за него е „Тютюн“ – 70% от гласувалите за него са 60-годишни. Фаворитът на 40-годишните е „Любимец 13“. Филмът, за който са гласували зрители с най-широк възрастов диапазон, е „Козият рог“ – от 14 до 83-годишни. Следва „Време разделно“, получил гласовете на зрители между 14 и 80 години. „Love.net“ е филмът, в който е най-драстична разликата между гласовете на жени и мъже – 90% от вота за него е дамски. Над 80% от жените са гласували за „Всичко е любов“. Същия резултат показва и вотът за „Таралежите се раждат без бодли“. Най-„мъжкият“ по отношение на зрителския вот филм е „Инспекторът и нощта“ – 90% от гласовете за него са на мъже. Следват „Авантаж“ и „Мера според мера“ с по 70%. Забелязва се и отчетлив регионален вот за някои филми, което може да се обясни с това, че са снимани на съответното място, или някои от създателите им са родени там. „Крадецът на праскови“ е активизирал най-много гласове от Велико Търново и Горна Оряховица. 80 на сто от гласувалите за „А бяхме млади“ са от София. 60% от гласувалите за „Прилив на нежност“ са от Русе, а 40 на сто от тези, които са избрали „Двойникът“, са от Шумен. Това е и филмът, за който са подадени най-много гласове от Великобритания и САЩ. Най-широка подкрепа от чужбина получава „Оркестър без име“, за който са гласували зрители от Испания, Великобритания, Люксембург и Дания.
В предаването в събота зрителите на БНТ чуха и уникални статистики. От тях стана ясно кои са актьорите с най-много роли в зрителската стотица, както и режисьорите, създали най-много филми, попаднали в Топ 100.
Невена Коканова и Георги Русев са актьорите, участвали в най-много филми от стоте заглавия. Незабравимата актриса от „Крадецът на праскови“ и „Момчето си отива“ участва в 13 от лентите, а Русев, когото зрителите помнят от „Вилна зона“, „Опасен чар“ и „Оркестър без име“ води при мъжете с 15 роли. Катя Паскалева, прочула се с разтърсващия „Козият рог“ е с 8 филма в стоте заглавия, а при мъжете след Русев са Петър Слабаков с 13 и Георги Калоянчев с 12. Най-много главни роли в стоте филма имат Невена Коканова (6) и Апостол Карамитев (5).
Водещите Параскева Джукелова и Стефан Щерев посрещнаха в двете гала вечери Студио 1 на БНТ обичани български актьори и емблематични кинотворци – Илка Зафирова, Жана Караиванова, Мариан Вълев, Явор Бахаров, кинокритикът Антония Ковачева, продуцентът Росица Вълканова, композиторът Божидар Петков, режисьорите Милко Лазаров, Зорница София и писателят Алек Попов. В неделя гости в студиото на „Лачените обувки на българското кино“ бяха режисьорът на абсолютния роден блокбастър „Хан Аспарух“ – Людмил Стайков, Стефан Командарев, Иглика Трифонова, кино критикът Андроника Мартонова и проф. Александър Янакиев, преподавател в НАТФИЗ. Актьорското съсловие беше представено и от Ицхак Финци, Боян Папазов, Христо Шопов, Янина Кашева и Ани Пападопулу.

КЛАСАЦИЯТА НА ЗРИТЕЛИТЕ НА ФИЛМИТЕ ОТ 100 ДО 11:
100. ПАРЧЕТА ЛЮБОВ, 1989 – режисьор и сценарист Иван Черкелов
99. ДОМ ЗА НЕЖНИ ДУШИ, 1981 – режисьор Евгений Михайлов, сценарист Боян Папазов
98. НАЙ-ДЪЛГАТА НОЩ, 1967 – режисьор Въло Радев, сценарист Веселин Бранев
97. ЕДНА ЖЕНА НА 33, 1982 – режисьор Христо Христов, сценарист Боян Папазов
96. МЪЖЕ В КОМАНДИРОВКА, 1969 – режисьори Гриша Островски, Тодор Стоянов, сценарист Любен Станев
95. СИЛНА ВОДА, 1975 – режисьор Иван Терзиев, сценарист Боян Папазов
94. БЯГАЩИ КУЧЕТА, 1989 – режисьор и сценарист Людмил Тодоров
93. 24 Часа Дъжд, 1982 – режисьор Владислав Икономов, сценаристи Владислав Икономов и Никола Тихолов
92. С ДЪХ НА БАДЕМИ, 1967 – режисьор Любомир Шарланджиев, сценарист Павел Вежинов
91. РОЯЛЪТ, 1979 – режисьор Борислав Пунчев, сценарист Никола Русев
90. ВЪЛЧИЦАТА, 1965 – режисьор Рангел Вълчанов, сценарист Хаим Оливер с участието на Рангел Вълчанов
89. ВСИЧКО ОТ НУЛА, 1996 – режисьор Иван Павлов, сценарист Валери Петров
88. МИЛА ОТ МАРС, 2004 – режисьор и сценарист Зорница София
87. МЪЖЕ БЕЗ РАБОТА, 1973 – режисьор Иван Терзиев, сценарист Николай Никифоров
86. АВЕ, 2011 – режисьор Константин Божанов , сценаристи Константин Божанов и Арнолд Баркус
85. АЗ, ГРАФИНЯТА, 1989 – режисьор Петър Попзлатев, сценаристи Петър Попзлатев, Раймонд Вагенщайн
84. ЕКЗИТУС, 1989 – режисьор и сценарист Красимир Крумов
83. ПРИВЪРЗАНИЯТ БАЛОН, 1967 – режисьор Бинка Желязкова, сценарист Йордан Радичков
82. ОТЧУЖДЕНИЕ, 2013 – режисьор Милко Лазаров, сценаристи Милко Лазаров, Георги Тенев, Китодар Тодоров
81. ЗВЕЗДИ В КОСИТЕ, СЪЛЗИ В ОЧИТЕ, 1980 – режисьор Иван Ничев, сценарист Анжел Вагенщайн
80. НА МАЛКИЯ ОСТРОВ, 1958 – режисьор Рангел Вълчанов, сценарист Валери Петров
79. РАПСОДИЯ В БЯЛО, 2002 – сценарист и режисьор Стефан Москов
78. ХОТЕЛ ”ЦЕНТРАЛ”, 1983 – режисьор и сценарист Веселин Бранев
77. ИКОНОСТАСЪТ, 1969 – режисьори и сценаристи Христо Христов и Тодор Динов
76. ПОДСЛОН, 2010 – режисьор Драгомир Шолев, сценаристи Разван Радулеско, Драгомир Шолев, Мелиса де Рааф
75. ЦАР И ГЕНЕРАЛ, 1966 – режисьор Въло Радев, сценарист Любен Станев
74. НОМЕР ЕДНО, 2011 – режисьор Атанас Христосков, сценаристи Атанас Христосков и Явор Михайлов
73. СВАТБИТЕ НА ЙОАН АСЕН, 1975 – режисьор Вили Цанков, сценарист Евгени Константинов
72. ДЕЛО № 205/1913 П.К.ЯВОРОВ, 1984 – режисьор Киран Коларов, сценаристи Киран Коларов и Иван Дечев
71. ПРИЛИВ НА НЕЖНОСТ, 1983 – режисьор Коста Биков, сценарист Руденко Йорданов
70. ЛЮБОВНОТО ЛЯТО НА ЕДИН ЛЬОХМАН, 1990 – режисьор и сценарист Людмил Тодоров
69. ИЗПИТИ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ, 1974 – режисьор Иванка Гръбчева, сценаристи Братя Мармареви
68. ПОНЕДЕЛНИК СУТРИН, 1966 – режисьори Ирина Акташева, Христо Писков, сценарист Никола Тихолов
67. БАРИЕРАТА, 1979 – режисьор Христо Христов, сценарист Павел Вежинов
66. ИЗПЕПЕЛЯВАНЕ, 2004 – режисьор Станимир Трифонов, сценарист Йордан де Мео
65. БЯГАЙ… ОБИЧАМ ТЕ, 1978 – режисьор Рашко Узунов, сценарист Кирил Топалов
64. ПАТИЛАТА НА СПАС И НЕЛИ, 1987 – режисьор Георги Стоев – Джеки, сценарист Христо Илиев
63. 13–ТА ГОДЕНИЦА НА ПРИНЦА, 1986 – режисьор Иванка Гръбчева, сценаристи Братя Мормареви
62. ЙО-ХО-ХО, 1981 – режисьор Зако Хеския, сценарист Валери Петров
61. ГРАНИЦА, 1994 – режисьори Христиан Ночев, Илиян Симеонов, сценаристи Емил Тонев, Илиян Симеонов, Христиан Ночев
60. ИНСПЕКТОРЪТ И НОЩТА, 1963 – режисьор Рангел Вълчанов, сценарист Богомил Райнов
59. LOVE.NET, 2011 – режисьор Илиян Джевелеков, сценаристи Нели Димитрова, Илиян Джевелеков, Матей Константинов
58. А БЯХМЕ МЛАДИ, 1961 – режисьор Бинка Желязкова, сценарист Христо Ганев
57. МАДАМ БОВАРИ ОТ СЛИВЕН, 1991 – режисьор Емил Цанев, сценарист Илия Костов
56. ЛАВИНА, 1982 – режисьори и сценаристи Ирина Акташева, Христо Писков
55. СЪСЕДКАТА, 1988 – режисьор Адела Пеева, сценарист Банко П. Банков
54. ВИЛНА ЗОНА, 1975 – режисьор Едуард Захариев, сценарист Георги Мишев
53. ТИЛТ, 2011 – режисьор Виктор Чучков, сценаристи Борислав Чучков и Виктор Чучков
52. КИТ, 1970 – режисьор: Петър Б. Василев, сценарист Черемухин
51. СБОГОМ, ПРИЯТЕЛИ, 1970 – режисьор Борислав Шаралиев, сценарист Атанас Ценев
50. ШИБИЛ, 1968 – режисьор Захари Жандов, сценаристи Магда Петканова, Захари Жандов
49. КОМБИНА, 1982 – режисьор Никола Рударов, сценарист Владимир Ганев
48. МИСИЯ ЛОНДОН, 2010 – режисьор Димитър Митовски, сценаристи Алек Попов, Димитър Митовски, Деляна Манева
47. ДЗИФТ, 2008 – режисьор Явор Гърдев, сценарист Владислав Тодоров
46. СЕЛЯНИНЪТ С КОЛЕЛОТО, 1974 – режисьор Людмил Кирков, сценарист Георги Мишев
45. БОН ШАНС, ИНСПЕКТОРЕ!, 1983 – режисьор и сценарист Петър Донев
44. РИЦАР БЕЗ БРОНЯ, 1966 – режисьор Борислав Шаралиев, сценарист Валери Петров
43. ДВА ДИОПТЪРА ДАЛЕКОГЛЕДСТВО, 1976 – режисьор Петър Василев-Милевин, сценаристи Братя Мормареви
42. ТИ, КОЙТО СИ НА НЕБЕТО, 1990 – режисьор Дочо Боджаков, сценарист Виктор Пасков
41. ПРЕБРОЯВАНЕ НА ДИВИТЕ ЗАЙЦИ, 1973 – режисьор Едуард Захариев, сценарист Георги Мишев
40. ИЗТОЧНИ ПИЕСИ, 2009 – режисьор и сценарист Камен Калев
39. ОТКЛОНЕНИЕ, 1967 – режисьори Гриша Островски, Тодор Стоянов, сценарист Блага Димитрова
38. ЩУРЕЦ В УХОТО, 1976 – режисьор Георги Стоянов, сценарист Никола Русев
37. БЯЛАТА СТАЯ, 1968 – режисьор Методи Андонов, сценарист Богомил Райнов
36. ЧЕРНИТЕ АНГЕЛИ, 1970 – режисьор и сценарист Въло Радев
35. ХИТЪР ПЕТЪР, 1960 – режисьор Стефан Сърчаджиев, сценарист Петър Незнакомов
34. СТЪПКИ В ПЯСЪКА, 2010 – режисьор и сценарист Ивайло Христов
33. ОТ НИЩО НЕЩО, 1979 – режисьор Никола Рударов, сценарист Николай Никифоров
32. МЪЖКИ ВРЕМЕНА, 1978 – режисьор Едуард Захариев, сценарист Николай Хайтов
31. КУЧЕ В ЧЕКМЕДЖЕ, 1982 – режисьор Димитър Петров, сценарист Рада Москова
30. МАРГАРИТ И МАРГАРИТА, 1989 – режисьор и сценарист Николай Волев
29. НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК, КОГОТО ПОЗНАВАМ, 1973 – режисьор Любомир Шарланджиев, сценарист Лиляна Михайлова
28. СПЕЦИАЛИСТ ПО ВСИЧКО, 1962 – режисьор Петър Василев, сценарист Павел Вежинов
27. БОРИС I, 1985 – режисьор Борислав Шаралиев, сценарист Анжел Вагенщайн
26. ПИСМО ДО АМЕРИКА, 2001 – режисьор и сценарист Иглика Трифонова
25. ДАМИ КАНЯТ, 1980 – режисьор Иван Андонов, сценарист Георги Мишев
24. ТРИМАТА ОТ ЗАПАСА, 1971 – режисьор Зако Хеския, сценарист Павел Вежинов
23. ЛЮБИМЕЦ 13, 1958 – режисьор Владимир Янчев, сценарист Любен Попов
22. ТОПЛО, 1978 – режисьор и сценарист Владимир Янчев
21. СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ, 2008 – режисьор Стефан Командарев, сценаристи Стефан Командарев, Юрий Дачев, Душан Милич
20. МОМЧЕТО СИ ОТИВА, 1972 – режисьор Людмил Кирков, сценарист Георги Мишев
19. ДВОЙНИКЪТ, 1980 – режисьор Николай Волев, сценаристи Братя Мормареви
18. АВАНТАЖ, 1977 – режисьор Георги Дюлгеров, сценаристи Георги Дюлгеров и Руси Чанев
17. ТАРАЛЕЖИТЕ СЕ РАЖДАТ БЕЗ БОДЛИ, 1970 – режисьор Димитър Петров, сценаристи Братя Мормареви
16. С ДЕЦА НА МОРЕ, 1972 – режисьор Димитър Петров, сценаристи Братя Мормареви
15. МЕРА СПОРЕД МЕРА, 1981 – режисьор Георги Дюлгеров, сценаристи Георги Дюлгеров и Руси Чанев
14. ТЮТЮН, 1962 – режисьор и сценарист Никола Корабов
13. ХАН АСПАРУХ, 1981 – режисьор Людмил Стайков, сценарист Вера Мутафчиева
12. ДА ОБИЧАШ НА ИНАТ, 1986 – режисьор и сценарист Николай Волев
11. ЖИВИ ЛЕГЕНДИ, 2014 – режисьор Ники Илиев, сценаристи Ники Илиев, Николай Василевски, Саня Борисова-Илиева

„ЗЛАТНАТА ДЕСЕТКА“ – ТОП 10 (ПОДРЕДЕН ПО АЗБУЧЕН РЕД)
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО, 1987 – режисьор Людмил Стайков, сценаристи Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков, Радослав Спасов
ВСИЧКО Е ЛЮБОВ, 1979 – режисьор Борислав Шаралиев, сценарист Боян Папазов
ВЧЕРА, 1988 – режисьор Иван Андонов, сценарист Владо Даверов
ГОСПОДИН ЗА ЕДИН ДЕН, 1983 – режисьор Николай Волев, сценарист Никола Статков
КОЗИЯТ РОГ, 1972 – режисьор Методи Андонов, сценарист Николай Хайтов
КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ, 1964 – режисьор и сценарист Въло Радев
ЛАЧЕНИТЕ ОБУВКИ НА НЕЗНАЙНИЯ ВОЙН, 1979 – режисьор и сценарист Рангел Вълчанов
ОПАСЕН ЧАР, 1984 – режисьор Иван Андонов, сценарист Свобода Бъчварова
ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ, 1982 – режисьор Людмил Кирков, сценарист Станислав Стратиев
ОСЪДЕНИ ДУШИ, 1975 – режисьор и сценарист Въло Радев

СТАТИСТИКА ФИЛМИ
АКТЬОРИ С НАЙ-МНОГО ФИЛМИ В ТОП 100:
Стефан Данаилов участва в 10 филма от българския Топ 100. Толкова има и Наум Шопов. По 11 роли във филмите от класацията изпълняват Велко Кънев, Вълчо Камарашев и Павел Поппандов. 12 филма има Георги Калоянчев, а Петър Слабаков – 13. Иван Янчев е с 14 роли. Начело на класацията с 15 филма е Георги Русев. От актрисите Катя Паскалева има участия в 8 заглавия. Очаквано на върха с роли в 13 филма е Невена Коканова.

АКТЬОРИ С НАЙ-МНОГО ГЛАВНИ РОЛИ В ТОП 100:
Отделни имена от статистиката за най-много филми се повтарят и в класацията за главни роли. Така е със Стефан Данаилов, който изгражда централния образ в 4 филма.
С 4 главни роли е и Велко Кънев. Тодор Колев няма големи количествени натрупвания, но блести също с каре водещи роли. Първи в тази класация е Апостол Карамитев с 5 участия във филми от Топ 100. При актрисите с 6 главни роли палмата отново държи Невена Коканова.

РЕЖИСЬОРИ С НАЙ-МНОГО ФИЛМИ В ТОП 100
Десет са режисьорите, които имат 3 и повече филми в класацията. С по 3 филма са Петър Василев – Милевин, Димитър Петров, Людмил Кирков, Едуард Захариев, Иван Андонов и Христо Христов. Рангел Вълчанов е представен с 4 филма. По 4 заглавия имат още Борислав Шаралиев и Николай Волев. С най-много филми в златната стотица – 5 – е Въло Радев.

ОПЕРАТОРИ С НАЙ-МНОГО ФИЛМИ В ТОП 100:
Сред майсторите на изображението със 6 заглавия в класацията е Димо Коларов. 6 филма е заснел и Емил Христов. 7 пъти зад камерата е бил Радослав Спасов, а с най-много филми – 8, е Атанас Тасев.

КОМПОЗИТОРИ С НАЙ-МНОГО ФИЛМИ В ТОП 100:
Борис Карадимчев е написал музиката за великолепна седморка от филми, които са фаворити на зрителите. С толкова е и Петър Ступел. 8 са филмите, за които е композирал Кирил Дончев. А музикален автор на респектиращите 11 филма е Симеон Пиронков.

КАКВО КАЗАХА НЯКОИ ОТ ГОСТИТЕ В СТУДИОТО:
Акад. Проф. Людмил Стайков, режисьор:
„Режисурата е човекознание. Както от една капка вода, ако се анализира, може да се открие състава на цял океан, така и в човешката природа е възможно да откриеш тайните на много хора. Човекът е като един космос. Там има планети, звезди, черни дупки и метеорити, и много тайни в черните дупки. Безкрайно много. Действително, ако така се погледне на кино изкуството и на режисурата, като на човекознание, човекотърсене – режисьорът е едновременно психолог, педагог и философ. Човек, който трябва да притежава много широки познания от всички области на живота, да има натрупан опит, да познава всички изкуства. Необходимо е да има свой възглед за този свят и същевременно са нужни високи професионални умения и талант. Съчетанието на тези качества е двигателят на създаването на една филмова творба.“

Христо Шопов, актьор:
„Вече почти няма разлика в снимането на български и чуждестранни филми. Защото в България вече има изключително добре подготвени екипи и това страхотно изненадва чуждите продукции.“

Иглика Трифонова, режисьор:
„Начинът, по който се възприе „Писмо до Америка“ ме изненада от гледна точка на това, че много млади хора харесаха филма за едно забравено село, за едни баби. Беше подарък за мен, че именно млади хора го харесват. Идея нямах как ще го посрещнат хората по света. Не съм от режисьорите, които прицелват публиката и я намират. Просто исках да направя този филм. Истински исках и той се гледа на много места по света. Имаше невероятни реакции от хората зад граница. Невероятна любов към България, което е подарък за мен.“

Стефан Командарев, режисьор:
„Когато представяхме „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ в Америка, направихме една много скромна кампания, нямахме никакви пари. Но пък непрекъснато получавах много положителни оценки и коментари. В един момент дойде и номинацията за Оскарите. След което много хора, американци имам предвид, казаха, че са открили България на световната филмова карта. И както ми каза един член на филмовата академия „вече няма да бъркаме България с Боливия“. Така че, заехме едно много добро място и се надявам това да помогне на следващите български филми да влязат, не само в шортлиста, но и да продължат по-нагоре.“

- реклама -spot_img