FaceБуки -Любен Дилов-син

0
175

FaceБуки
Любен Дилов-син

/откъс от книгата/

 

Неусетно една мрежа  за социални  контакти  се превърна от дъска за съобщения  в нещо като видрица — прочутата торба на поп Минчо Кънчев, в която всичко може да се намери. И парче хлебец има там, и глава лук, евангелие, остра чекийка и домашно плетено елече за из път. В някои краища на България са наричали тази торба требник, защото съдържа всякакви потребности и така напомня  за църковнослужебните книги. Сиреч —  на дядо поп требника.  В  други  краища   —   натурий.  Вероятно от  натурям,  пък после  е станало  и синоним  за килер, дрешник. Има и думи като тулум, цедилка, бохча, чувал, харар…   Но както  и да я наричат,  предназначението е  да пренесе  нещата  от  едно място  на друго,  от един човек до друг.  Имената  и местата  наистина нямат значение  —  точно като в историята за  онзи странник, който се  появил  в парка с  едно напълно безкрако  куче и го сложил  на пейката  до себе си. Да подиша чист въздух  и да се  порадва на природата. Сконфузени, останалите собственици на четириноги, които се  разхождали  наоколо,  го попитали: „Как му викате на това куче?“.

„Както  и да му викаме  —   спокойно отговорил човекът от пейката, —  няма да дойде…“

Така че, важно е нещата да идват. И те започват. Ето така:

 

1 юни 2009

И   тази  сутрин  пътищата  са  проходими при български условия.  Усещам,  че държавата  ме обича. И аз също обичам държавата. Но не мисля, че става дума за любов.  Май е само секс… В крайна  сметка —  какво може да прави един сляп слон на слънце? Сянка?!

Александър  Томов  казал,  че  е  време  да се  върне в   политиката,   защото   в   спорта   много си бил  изцапал  името… Споменавам  го само за  да разберете  с какви хора работя!

 

2 юни 2009

Днес, в 12,00 сирените ще вият за нас… Дали не става дума за спешен  случай на свински  грип? Стамболов го е предусетил  в „Песни Ботйова и Стамболова“:

„…Ще видимъ  ние Средъ тоя народ, Кой е билъ от назе Човекъ, а не скотъ“.

Помислете малко на 2 юни и… милост за живите!

 

6 юни 2009

Потапям се в Задушница… Мъдрите българи са успели в една дума да съберат паметта за душите на Липсващите ни и задуха от Настоящето. Едно дете тича  с  череши  в ръка. Въздухът  става  прозрачен  и звънлив. Може и да има връзка с Кремиковци…  Вчера и днес се събират.

 

9 юни 2009

В  деня   на преврата  се  сещам да благодаря  на гравитацията!  Тя е мъдра  и ни удържа да не литнем, да не отлетим. Благодарение на гравитацията хората, които са за бесене, знаят, че могат да бъдат обесени. Днес тя ухае на юни, слънце и дъжд… Може би трябва да стана маосит? Нека  цъфтят сто цветя,  нека  се създават сто мисловни школи.

 

11 юни 2009

Установих вчера,  че хладилниците наистина са по- добри от хората. Колкото и алкохол да сложиш вътре, няма да запеят чалга! Както  казал шопът,  докато  се връщал от пазара в Елин Пелин, където го изнасилили, били и ограбили: „От  друга страна човек се учи!“.

Абе, образование  му е майката!

В тази светлина,  специално за България,  трябва да се разглежда  и европейската доктрина за продължаващото през целия живот образование…

 

12 юни 2009

Търся  най-ефективен граждански  лозунг.  Колебая  се между „Гърбати китове-хомосексуалисти за забрана  на противопехотните мини“, „Спаси дърво – изяж   бобър!“ и „За легализиране на леката дрога, леките изнасилвания и леките убийства!“ Но това само при положение, че парламентът разреши днес брачното съжителство.

Брачно съжителството  всъщност  е   уместен термин… Защото ако го наречем брачен живот, мнозина  с основание  ще възкликнат: „Абе, това живот ли е?!“

 

13 юни 2009

Чувствам  се добре!  Толкова  добре,  че по-добре  ще е грехота!

 

15 юни 2009

Тръгвам да пия един „Laphroaigh“. Любимото питие на принц Чарлз… Проблемът е, че след третата чаша започваш да харесваш жени като Камила Паркър Боулс. Ама то… (както казват арабите) попитали камилата:

„Защо ти е крив вратът“, а тя отговорила:  „То к`во ли ми е право?“.

 

16 юни 2009

Предчувствам удоволствието от потапянето сред любимия народ. Най-вече сред онези негови  качества, благодарение  на които  —   за повече  от  500 години  — столица на България  е бил красивият град Истанбул…

Година  по-късно  обичаният и уважаван  от мен Божидар Димитров  употреби  израза   „шибан народ“ по повод съмненията, че в откритата в Созопол средновековна мощехранителница има кости  от св. Йоан Кръстител… Абе, да не би Божидар като  историк  да знае  нещо,  за  което ние само се досещаме?!

 

18 юни 2009

Получих     съобщение    със    следното    съдържание:

„Искате ли да ви откраднат колата и да ви запалят къщата?“, ако не искате, изпратете sms със съдържание

„ne iskam“ на кратък номер  666.

 

23 юни 2009

Стана страшно, след като предложих „Да разкараме тестовете от профилите си“. Не  съм  за забраната им. Просто  да не  си ги  пращаме.   Моля  ви, не  ми пращайте покани тестове, нито резултати, освен ако не са за бременност  и не ме засягат по някакъв начин. Мислите  ли,  че  държа да знам,  че  „От  българските актьори Вие сте Андрей Баташов“, при положение че Вие, всъщност, сте пенсионира учителка по руски от Павел баня?

 

24 юни 2009

Смятам, че това, което хората най-добре умеят, е да си се самопричиняват един на друг! Нека  и днес се престорим,  че последствията са вълнуващи и желани.

А не трябва ли на презервативите да има предупредителен надпис: Неизползването на презервативи може да причини човек!

 

26 юни 2009

Научих   от  приятели,  че   роми  от  Пещера са практическите откриватели на триатлона. Отиват с лек  крос до градския  басейн, плуват по малко,  а се връщат  на колело.  Тези  и други  открития  правят света по-добро и по-здравословно място за живеене.

Заслужено  ли е на жителите на Пещера да викат „пещерняци“?  Мисля, че не, но пък основателите на  СДС  в  града били   обвинени   в  пещерен антикомунизъм…

 

27 юни 2009

Светът се разкапва като на Майкъл Джексън носът (членувано  е заради  римата и от уважение към „най- великия певец на всички времена“)… А с него се скапва и чувството за хумор  у потребителите на facebook. И все пак жалко за Джако, че не дочака възможността за концерт при Цонко в Каварна. R.I.P.

Носът на Джако  се разпадаше още приживе и за мен това беше чудесна алегория за света на поп културата.  Нещо като  поп микс  между  „Нос“ на Гогол и Шекспировото „О, скапан от поквара свят“… Не искам да засегна хората, които обичат и ценят  Майкъл  Джексън!  А пък мъдростта  —

„за  мъртвите или  добро,  или  нищо“,  никак не харесвам. Това означава, че всички ни очаква само добро —  нещо, което  вече намирам  за наистина несправедливо!

 

29 юни 2009

Отново  в областта  БЯС (Бургас, Ямбол,  Сливен)

и —   както  обичайно  —   на постИНГ  и молитви.  И установявам, че всички  сме на местопрестъплението на собствените си житейски катастрофи и усилено търсим оцелели.

 

6 юли 2009

Гледайки подготовките за погребението на Майкъл Джексън,  се  сещам кои точно  думи  искам  да чуя на моето погребение: „Вижте,  вижте —  той мърда!“.

 

8 юли 2009

Настроен съм митологично и си представям  следния диалог. Едип:  „Ей тчшшшш, на теб  кой ти  разреши да  буташ  тука  този  камък?“  Сизиф:  „Абе,  я си еби майката!“.

 

 

10 юли 2009

Сядам  да напиша  поучителната  история на Майка Депресия и нейните деца —  Валериан, Мента и Глог.

Още не  съм  я  написал…  Има   истории,  които приключват още със заглавието си.

 

13 юли 2009

И в понеделник светът продължава да е нееднозначно място.  Това,  на  което  днес  в  метрото  му викаха  „блъсканица“, в събота вечер в „Ми мохито“ го наричаха „атмосфера“.  Мутрата  ще наричаме прайм  министър, а праймтайма  —  най-голямото струпване на мутри по телевизията. Но вие не се отказвайте цяла седмица да изричате  мечтите  си. Единственото,  което  може да ви попречи  да ги постигнете, сте самите вие!

Но  не   трябва  да  се   забравя и  индийската поговорка, че   на  глупака   и  щастието  му  е глупашко…

 

14 юли 2009

Бастилията  пак падна. Спирам да обикалям баровете,  проумял,  че за истински  големите  неща са необходими авантюристи, които да си седят вкъщи. Очаквам предложения   за  истински големи  неща. Заразен  от политическия ентусиазъм на парламента, очаквам нещо голямо и чисто —  като да изкъпем слон например.

 

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.