НИКОЛАЙ ПАНАЙОТОВ С ИЗЛОЖбА „DISSECTIONS” в „Юзина”
(19.03 – 03.04.2013)
От 19 март до 3 април галерия „Юзина” представя изложбата „DISSECTIONS” на художника Николай Панайотов с куратор Филип Зидаров. Тя включва скулптурни асамблажи, живописни платна, стенни рисунки и видео прожекция организирани в обща инсталация.
Авторът слива границите между реални обекти и собствени картинни изображения. Пространствено пресъздадените образи на плоска повърхност са продължени с истински веществени модели в пълна липса на граници на избора на съчетанията. Използвани са и елементи от училищни помагала, които Николай Панайотов намира в запустялата сграда на Бялото Училище в село Стоките. Застиналите елементи се допълват с тяхното виртуално разглеждане от видео камера, което се прожектира по стените на галерията. Получава се затвореност на кръга от реално и илюзорно, съществуващо и пресъздадено, нужно и излишно, събрано и разпиляно.
Николай Панайотов прави безчуствена дисекция на остатъците от всякакъв произход – наука, история, пропаганда. Персоналното и анонимното се преливат в композиции без йерархия на изящност и бруталност, устойчивост и ефемерност. Така протича дисекция, в която всеки може да прочете и извлече собствен болезнен или сладостен опит, дисекция на носталгията и забравата, на насладата и отвращението едновременно.
Николай Панайотов е роден в София и завършва стенопис в НХА. През 1990 г. заминава за Париж, където твори вече над 20 години. Художникът е приет изключително добре както във Франция, така и в България. Преди 2005 година той купува и ремонтира сградата на изоставеното училище в Севлиевското село Стоките, за да създаде „Бялото училище” – алтернативно „място за изкуство”, разположено в подножието на Стара планина. Когато е в България Николай Панайотов живее и работи именно там – училището е едновременно галерия, ателие и негов дом. Бившите класни стаи са превърнати в просторни изложбени зали. Изкуството му надхвърля чисто националното и се превръща в част от съвременната европейска живопис. Негови творби са притежание на колекционери и музеи.
КУРАТОРЪТ ФИЛИП ЗИДАРОВ ЗА ИЗЛОЖБАТА „DISSECTIONS ”
Битието на Николай Панайотов е нещо като пример за постигнатата мечта на почти всеки роден, а и не само роден артист: да бъде гражданин на света. Като млад стенописец той рано набра известност и признание заради монументалната си работа в Севлиево; след това заживя като свободен художник във Франция и в продължение на две десетилетия успя да създаде там своя публика и ценители. По-късно той се научи да разделя творческото си време между Париж и село Стоките, където превърна запустялото училище в свое ателие, резиденция и “замък”, а през изминалите последните пет години имаше твърде необичайната за чист живописец задача да осъществи “тоталната” сценична визия на едно от най-могъщите Gesamtkustwerke в историята на европейското изкуство – Вагнеровата Тетралогия . Посоките на така широко разпрострялото се амплоа на този артист съвсем естествено са произвели и онова, които е същностният конфликт в неговото творчество: Противоречието между имагинерно, условно и виртуално пространство и реална пространственост, между кинетика или статика и истинско движение в реално време, между безшумните, асоциативно улавяни вибрации съотношенията на образи и цвят и материализираното звучене на истински аудио-тоналности.
Проектът DISSECTIONS е не само жест, условно разкъсващ условните граничности между картина и пластичен обект, между живопис и инсталация, между видеоарт и пърформанс. Генериран първоначално от образите и съдържанието на авторската живописна стилистика на Николай Панайотов и изтеглен в посока на своето “тотално” взаимодействие, навън, а и навътре помежду елементите си, това произведение се прелива с пространството си и се превръща в сюрреален сън, впримчващ в алогичните си спирали, от които като че ли няма измъкване.
DISSECTIONS е колкото игра на въображение и емоции, толкова и непозната, опасна психеделика от агресивни цветове и форми; колкото някакъв говорещ на езика на местния вариант на консумативното общество нео-попарт, толкова и безкрайното пропадане в бездната на концептуалности от залеза на историята, кодовете за тълкуването на които са безвъзвратно изгубени.
DISSECTIONS е може би не само проект, изложба, акция или биографично събитие. По-скоро е изживяване, приключение, предизвикателство… Но за кого?
Ето какво споделя Николай Панайотов за изложбата си „DISSECTIONS ”:
„… Тя лети. Идва отвън. Каца върху преградата. Това е стъклото. То е счупено. Оглежда през него какво има вътре. Търси, обикаля пукнатината. Близо е до подходящия процеп, за да влезне.
Тя е мухата. Черна, малка, любопитна. Още се намира вън. Засега. Кацнала върху стъклото, започва ситното й дребнаво зигзагообразно лутане и опити за проникване вътре. Усеща че има пролука, че е наблизо, но припряноста, липсата на последователност и ясен анализ я обърква, за да може веднага да се провре вътре.
Постепенно това я изнервя. Мухата забравя за свободното си летене навън. Забравя за себе си, за радостната си безпосочност и фриволна непредвидимост. Сега е обсебена от цел. Иска да е вътре, да влезне през стъклото и да е в другото, не нейно пространство.
Накрая успява. Влита и се гмурка в новата действителност. Всичко е ново, непознато, изключително. Провира се, обръща се, издига се, снижава се. Заживява в гонитбата на новите примамки. Те са цветни, изплетени изящно, приличат на отломки от несбъднати дворци, на места ослепително флурисцентни и заскрежени от разпилени детайли на порядък и хаос едновреминно.
Новият свят я опиянява, тя забравя да кацне, тя не може да се спре. Този свят я връхлита, завърта се, атакува и отстъпва, той подхваща фриволният й танц, големите елементи намаляват, малките се увеличават, който е пръв, става последен и обратното. И пак и пак….. От пода към стените, от вътрешноста навън, нищо не е постоянно, от вътре изпада навън и от вън отново се връща вътре.
Край няма. Иска да има всичко. Иска да разгледа всичко, да проникне навсякъде. Да направи тотална ДИСЕКЦИЯ. Всичко подлежи на прецизно внимание, на обстойно разглеждане.
И идват нови мухи и те ме връхлитат, те организират ръцете ми, водят погледа ми, създават от мое име всичко по свой образец. Но и аз по техен. Има ли смисъл? – те решават, аз ги следвам покорен, докато се слеем в единен поглед, единна ръка, единно съзнание за пълна, всеобща ДИСЕКЦИЯ .. .”
ВИРТУАЛНА ИЗЛОЖБА НА НИКОЛАЙ ПАНАЙОТОВ
