Catania Fontana Dell Elefante.

0
210

16 юли 2018, Georgi Milkov

Сицилия е земя на мистериите, а Черният слон на Катания е сред най-старите. Днес гостите на града често се снимат с него, защото е странна еклектика, зафичната баш насред централния площад срещу катедралата, но рядко му обръщат кой знае какво внимание. За местните обаче тази фигура от черна магмена скала е дълбоко и сакрално свързана с историята на града. През XII век географът и пътешественик Мохамед ал Идриси прави най-точната карта на света, която съществува по онова време и в коментарите към нея отбелязва, че жителите на Катания почитат древен базалтов слон, за когото вярват, че притежава магическа сила. Наричали го Улиодру. Едно от могъществата на слона било да предсказва много точно изригванията на вулкана Етна. Улиодру променял цвета си и се нажежавал преди всяка ерупция. Това било знак за хората да бягат надалеч от вулкана. Затова не е учудващо, че още от IX век арабите наричали Катания “Мединат-ил-Фил” – Градът на Слона. Загадъчният артефакт се споменава дори още по-рано – по византийско време. Легендата разказва за местен благородник на име Илиодор (откъдето явно идва названието Улиодру), който се посвещава на некромантия, след като не успява да стане епископ на Катания. За поста е избран друг човек, когото днешната църква почита под името Св. Лъв Чудотворец, епископ Катански. Между двамата се започва люта битка за надмощие и в един опит да покаже, че има повече чудодейни сили Илиодор дори вдъхва живот на черния базалтов слон, яхва го и стига с него чак до Константинопол. Епископът обаче успява да метне патрахила си върху магьосника, души го, а накрая за по-сигурно го и изгаря. Въобще, четейки житието на този раннохристиянски светец на име Лъв, може да останем с впечатлението, че той май е бил много по-голяма гад от вещера – собственик на Черния слон. Все едно, хората на Катания по някакви недоизяснени причини решават да запазят този енигматичен символ от римско време, макар че изработката му не е никак римска. През 1239 г. дори избират слона за символ и защитник на града, отказвайки се от Св. Георги. Как е било възможно всичко това остава тъмна мистерия. През XVIII век загадъчният слон е качен на мраморен пиедестал с фонтан в центъра на града, а на на гърба му е поставен също толкова загадъчен древноегипетски обелиск. На върха на тази тотемна торта е набучен кръст, а под него – сфера, в която някои вярват, че има парче кост от Св. Агата – сегашната покровителка на Катания, чийто герб е инкрустиран върху седлото на слона, добавено през 1730 г. След още няколко века градът може да има и друг светец за патрон, но и тогава Черният слон сигурно ще продължава да разпростира магическите си сили над Катания.

Палермо! 15 юли 2018

Хиляди излизат по улиците на Палермо всяка година на 14 юли вечерта. Море от хора, по което сякаш се носи кораб с женска фигура в ритъма на десетки барабани. Viva Santa Rosalia, скандира глас, който множеството повтаря. Палермо отдава почит на своята светица – спасителка и закрилница, като разнася костите й в безкрайна процесия, която продължава чак до полунощ. Накратко, историята започва през XVII век, когато градът е застигнат от зловеща чумна епидемия. Света Розалия (местна ревностна християнка, живяла пет века по-рано) се явява в съня на един овчар, чрез когото повелява костите й да бъдат изровени от пещерата, където е погребана и да бъдат внесени в града. В отчаянието си жителите на Палермо се хващат за разказаното от овчаря, отиват на посоченото място в Монте Пелегрино и наистина изравят кости. Слагат намереното в една талига и обикалят с нея града три пъти. И става чудо! Чумата изчезва, градът е спасен. Оттогава на всеки 14 юли церемонията в прослава на светицата се повтаря за благото на Палермо и неговите жители. Най-добре е шествието да се наблюдава някъде от високо, защото по трасето на талигата със светите мощи е апокалиптично стълпотворение. Часове преди началото на манифестацията улиците на града опустяват, защото всички се прибират по домовете, за да се приготвят за вечерта. Тогава старата част на Палермо изглежда като място, все едно покосено от мор. След това всичко оживява наново и настъпва всемирна глъч и жизнеутвърждаващ хаос. Да живее Света Розалия!

14 юли 2018

В Сицилия връзката между живите и умрелите винаги е била много силна и затова е съвсем нормално тук да се намира и най-ненормалната изложбена зала в света. Експозицията се състои от 8000 граждани на Палермо и околностите, облечени в най-хубавите им дрехи и подредени по стените, според пол, възраст и занятие. Повечето са мъртви от около 200-250 години. Преди това катакомбите на капуцинските монаси били място за вечен покой само за братята от ордена. Сухият въздух в подземията изсушавал телата и те се мумифицирали по естествен път. Не с всички обаче се получавало и капуцините започнали да подпомагат процеса с някои балсамационни процедури. Труповете били оставяни да съхнат в продължение на година, след което ги обливали с оцет и разтвор от някакви билки, каквито само монасите си знаели. После – обличане, разкрасяване и… изправяне пред вечността. Всеки в отредената му ниша. В началото само най-богатите граждани на Палермо можели да си позволят такива грижи след смъртта. Роднините на починалия внасяли периодично такса за поддръжка на мумията. Когато парите закъснеели, съответно и грижата се забавяла. Колко обаче можеш да разчиташ на роднините си, когато си умрял? Капуцините много точно знаят отговора на този въпрос и затова го ударили на бизнес. Съкратили процедурата, намалили таксите и заложили на бърз оборот, вместо на дълготрайно качество. Така в първата половина на XIX век в Палермо мумифицирането се превърнало в масова мода. Перверзна гламурна превземка. Всеки искал, като се спомине, да бъде препариран и експониран в този своеобразен музей на макабрената суета. Нещо като мол на отвъдното. Но с елемент на полова и социална сегрегация. В катакомбите жените и мъжете са подредени в различни галерии. Монасите и лекарите също са отделени. Девствениците са оградени и турени под ключ, мигар някой ще им посегне… Има специално местенце и за деца, те поне са оставени “на воля”. Най-известната мумия на капуцинските катакомби в Палермо е 2-годишната Розалия Ломбардо, починала през 1920 г. Наричат я Спящата красавица, защото се е запазила по удивителен начин и наистина сякаш всеки момент може да се събуди. Вътрешните органи, мозъкът и всичко до последната мигличка е запазено. Розалия се смята за най-красивата мумия на света, но тя не е балсамирана от капуцините, а от световноизвестен химик. Ковчегът й е с оловно дъно и е запечатан с восък, но преди 20-ина години започват да се забелязват първите симптоми, че нещо не е наред. Цветът на кожата се променя и вече не изглежда естествен, а клепачите на очите едва забележимо се повдигат. Затова целият сандък е поставен в азотна камера… Катакомбите на Палермо са много странно място, което не е препоръчително за хора със слаби нерви или такива с по-специфични фобии. Но определено излизаш оттам с увереност, че времето, което ти е отредено, е на Земята, а не под нея и затова не бива да отлагаш живота, а просто да го живееш. Точно сега, защото след това няма.

И пак на 14 юли 2018, но сутринта

Гранитът се е превърнала в неразделна част от закуската на хората в Сицилия. Изглежда като сладолед, но представлява заскрежен лек меланж от шам фъстък и захар. В жегите тази приятна микстура действа освежаващо и ободряващо. Някои предпочитат да започнат деня с аранчини – местен специалитет, който по един невероятен начин може да обедини печено тесто, под което се крие вътрешност от ориз и телешко рагу с доматен сос. Конусовидното изпълнение на аранчините издава, че хората, които са ги направили идват от източната част на Сицилия, където всичко е подчинено на вулкана Етна. В Палермо например аранчините имат най-проста кълбовидна форма. Вечерите на острова са твърде пищни, за да бъдат описвани накратко, затова ще ще отдам почит само на стартера от овче твърдо сирене пекорино с брускети, патладжани, рукола и маслини…

13 юли 2018,   Bar VitelliTaormina, Италия

Бар “Вители” в Савока е много приятно място, но само ако случите да няма туристи и фенове на “Кръстникът”. А още по-приятно е така нареченото “правилно еспресо”, в което стопанката слага повече ракия, отколкото кафе.

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.