Вярвам

- реклама -spot_img

Вярвам в съдбата, вярвам в красотата, вярвам непреходността на Духа. Вярвам във вселената, вярвам на хаоса в нея, защото е закономерен. Вярвам в хаотичните чувства, защото са първични. Вярвам на дървото, на камъка, на тревата, на водопада. Защото са истински. Вярвам на животинките. Защото всичко е преходно, всичко е тленно. Вярвам в чистият въздух, с мирис на борова смола и липа. Вярвам на всичко смъртно, което се стреми към съвършенството, към Него. Вярвам в балансът на Ин-Ян, вярвам в моят първичен и тленен плътски затвор.

Не вярвам в тщеславието на тази плът, към стремежа ѝ към всичко пошло. Пошлосттта е ахилесовата пета на вековете. Не вярвам на чалгията, не вярвам в раковата клетка. Не вярвам в празният обем мозък, който ни е дар. Не вярвам в силикона, в ботокса и хиалуронова киселина. Не вярвам на фитнеса, не вярвам на татуировките. Защото всичко това е макиаж. Защото в природата не съществуват. Там изразните средства са други. Но ние, бидейки хомо сапиенс – не ги разчитаме. Задръстени сме от норми. Не вярвам в нормите и етикетът. Те са затвор. Не вярвам в парите. Те са ужасен затвор.
Не вярвам на хората, защото са затворници. Затворници на плътта.

Защо вярвам и не вярвам ли? И кой ми е дал това право?
Никой.
Просто това е моят избор.
Изборът на един грешник.

автор Деян Желязков

- реклама -spot_img