Валентина Радинска

0
82

Валентина Радинска е родена на 11 септември 1951 г. в семейството на журналист в град Сливен. Следва две години българска филология в СУ „Климент Охридски“, след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва и го завършва през 1976 г.

Работи като журналист във в. „Народна младеж“, а после – 12 години като редактор в Студия за игрални филми „Бояна“. От 1992 до края на 1994 завежда отдел „Цивилизации“ във в. „Континент“. От декември 1994  работи като редактор, а от юли 1999 – до юли 2002 – като главен редактор на сп. „Европа 2001“. От 1996  до 2008 г. заедно с проф. Симеон Янев води спецкурс по творческо писане, а в последните 4 години – и магистърски семинар по същата специалност в СУ „Климент Охридски“. През март 2002 г. Валентина Радинска създава неправителствената организация Българско сдружение „Живот с ДЦП“ (детска церебрална парализа). Работи по проекти, свързани с проблемите на семействата, които отглеждат вкъщи деца-инвалиди. Автор е на три реализирани документални сценария на социална тема, както и на сценария на телевизионния филм на БНТ – „Птицата“ (2003).

Автор е на седем книги със стихове: „Към мен върви човек“ („Народна младеж“, 1977); „Нощна книга“ ( „Хр. Г. Данов“ 1983); „Не“ ( „Георги Бакалов“ 1988); „Чистилище“ (ИК „Няголова“ 1992); „Всичко“ (ИК „Иван Вазов“ 1995); „Поне“ (ИК „Хемус“ 2001) и „Дъждовете“ ( „Захари Стоянов“, 2009). Тя е автор и на литературно-критическото изследване „Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците“ (1997), за което получава наградата за критика на в-к „Век 21“. През 1998 г. получава националната наградата „Мара Белчева“ за цялостно поетично творчество. Носителка е и на наградата за поезия „Златен ланец“ на в-к „Труд“ ( 2009). За преводите си на поезията на голямата руска поетеса Марина Цветаева Валентина Радинска е носител на награда на Съюза на преводачите в България за 1992 г. Превеждала е и стихове на А. С. Пушкин, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, и др. Член е на Сдружението на българските писатели и на българския ПЕН-клуб. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици и са включени в пет англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия.

Валентина Радинска увековечи човека и твореца Крикор Азарян в книга

Ентусиаст“ публикува документалния роман „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо“, посветен на последните години на великия български режисьор

На 14 декември 2011 г. се навършиха две години от смъртта на проф. Крикор Азарян. Именно на тази дата излязоха от печат първите бройки от книгата „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо“, издание на „Ентусиаст“. Тя е посветена на великия български режисьор, написана от съпругата на покойния театрал – поетесата Валентина Радинска. Книгата разказва за последните години на Крикор Азарян, за борбата му с коварната болест, както и за покойния им син Степан. В снимки, текстове и стихове Валентина Радинска разкрива непозната страна на Крикор Азарян, останала скрита за публиката. Освен лична изповед и вечен архив от спомени, книгата „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо“ е преди всичко документален роман, който съдържа много семейни снимки от личния архив на Азарян, негови фототипни записки, лична и обществена кореспонденция с приятели, институции и с медии, текстове, свалени от аудиозаписи, правени по време на последния му продължителен престой в болницата. Това е своеобразен дневник на твореца и личността Крикор  Азарян, воден в любимата му тетрадка. Книгата до такава степен описва в детайли най-съкровените преживявания на Валя и Коко от последните пет годни от неговия земен път, че читателят съзнателно става част от едно пътуване към смъртта, която въпреки жаждата за живот се оказва неизбежна.

„Този разказ всъщност е едно дълго пътуване през любовта и през различните пейзажи на съдбата – понякога прекрасни, понякога – грозни, понякога – дори жестоки. Но само любовта ни помогна да минем през всичко и да го понесем с достойнство“, с тези думи започва своята книга Валентина Радинска. Пише в повече от година и признава, че за това време често е изпитвала съмнения дали книгата трябва да бъде реализирана, но желанието да бъде още малко с любимия човек, макар и под друга форма, надделява. Тя пише бавно и с продължителни прекъсвания, с много колебания, но с неизменната подкрепа на близки приятели. „Беше ми много трудно да преживявам всичко отново. В същото време имах огромна потребност да напиша тази книга. Никога преди това не съм мислила дали да я напиша или не, но когато Коко си отиде, осъзнах, че това е нещо, което няма как да не направя. Исках да покажа друга част от неговия образ извън светлината на прожектора, да разкажа какъв беше той в ежедневието си, колко скромен, колко аскетичен, колко толерантен човек беше. Исках да покажа Коко Азарян, който малко хора познават“, споделя Валентина Радинска. Въпреки раздялата с любимия и тежките моменти, съпроводили живота ѝ, тя остава щастлива: „Чувствам се една много щастлива жена. Бях обичана и обичах 30 години един изключителен човек, който беше и моят най-добър приятел, и моята по-добра половина, и от когото се възхищавах от първия ден на познанството ни до деня, в който смъртта ни раздели.“

Крикор Азарян посвещава последните си години на своя проект от три пиеси по Чехов – „Чайка“ във Военния театър, „Три сестри“, поставена в Младежкия театър и „Вишнева градина“ в Народния тетър. Умира от рак броени дни, след като завършва последната постановка от трилогията – „Вишнева градина“. „Той успя не да се пребори с болестта, а да я победи по изключително достоен начин. В крайна сметка той беше победител. Свърши работата си преди смъртта да дойде“, разкрива Радинска.  Сред последните записки в „турската“ тетрадка на Крикор Азарян с лого на корицата „Остави следа!“ са следните думи, послание или пророчество към бъдещето: „Нещата, които съм искал, и това, което съм виждал, повече или по-малко винаги са се разминавали. И това ми е давало импулс и енергия да реагирам по един или друг начин: като много млад, все още непознаващ системата – по един по-романтичен начин, който едва не завърши прекалено драматично, но и по-добрия изход също беше достатъчно травмиращ. И така беше, докато не намерих благодатния изход в Театъра, и то в ролята на режисьор, където с думите на авторите, по-велики или по-малко такива, мога да казвам онова, което напира в мен като вик срещу това, което се случва, това, което става – къде индиректно, къде метафорично, стараейки се да избягам от злободневността, публицистиката, като несвойствени на изкуството (поне за мен). А да търся вечните проблеми, преследващи човека във времето. Човека, видян като Леонардо и Шекспир – в центъра на Вселената. Но също така и Природата с нейната мощ и стихийност…“. Тази тетрадка и до днес съхранява „10-те Кокови „заповеди“ за Театъра“, които чрез книгата ще стигнат до всички негови почитатели.

За първи път книгата „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо“ ще бъде представена на 19 декември 2011 г., понеделник, в театър „Българска армия“ по време на благотворителния концерт спектакъл „За Коко с Любов!“, с който се отбелязват две години от смъртта на Крикор Азарян. Режисьор е Гаро Ашикян. Целта на спектакъла е да се съберат средства, с които да бъде сбъдната мечтата на Азарян, за която той работи неуморно през последните години от своя живот – след заснемането на „Чайка“, заснемане и на другите  два спектакъла: „Три сестри“ и „Вишнева градина“, за да бъде завършена  трилогията „Чехов по Азарян“. Идеята на „За Коко с Любов!“ е на трупата на „Армията“, на фондация „Проф. Крикор Азарян“ и на AGBU – Общоарменския благотворителен съюз „Парекордзаган“. Официалната премиера на книгата е насрочена за 16 януари 2012 г. от 19:00 ч. в Камерната зала на „Народния театър“ – театърът, в който е поставена последната творба на големия български режисьор – „Вишнева градина“.

http://enthusiast.bg

 

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.