Тийнейджърска история

Маги, Мишел, Крум и Мири - тийн екип на Бени Хюбнер
Маги, Мишел, Крум и Мири - тийн екип на Бени Хюбнер

Мишел и Бени Хюбнер
Мишел и Бени Хюбнер

Бени Хюбнер: Когато се страхуваме, сме склонни да надяваме защитна маска.

 

Бени Хюбнер е горд и щастлив родител на щур тийнейджър – 17-годишната Мишел. Това не е начало на сюжетна линия, а реалност за Бени. Реалност, с пълната гама от предизвикателства и очарование, които включва общуването с млади, забавни и търсещи хора, каквито са дъщеря й Мишел и нейните приятели. Тези предизвикателства са достатъчно вдъхновяващи, за да се роди „Игра на маски“ – дебютният роман на Бени Хюбнер.

Историята в него е завладяваща, провокативна, предивикваща богата палитра от разсъждения и емоции. От тези, които държат интереса и жаждата за четене от първата до последната страница.

Игра на маски
Маги Мишел и Крум

Главната героиня, Лейн, е поставена пред ново начало. Мести се от Алабама в Лос Анджелис. Какво предстои? Ново училище, нови съученици, нови приятели… Предстои едно ново начало за шестнадесет годишната красавица Лейн. А любов? Няма как любовта да не се намеси в тази прекрасна възраст.
Романът е подходящ не само за млади хора, а и за техните родители. Защо? Ако имате тинейджър вкъщи, може да се изненадате, колко много неща дори и не подозирате, че съществуват в света на момичетата и момчетата в тази емоционална възраст.

„Игра на маски“ е книгата, която е интересна и за тинейджъри, и за техните родители. Може би ще е забавно, а и не само, да си припомним какви всъщност бяхме.

За нас е чест и удоволствие да представим това интервю, което авторката на романа, Бени Хюбнер даде специално за читателите на aRtMedia. Приятно четене!

“Игра на маски” е първият Ви роман, а, както знаем, началото е най-трудно. Кое събуди вдъхновението и смелостта Ви към създаването на тази книга?

Аз на шега наричам романа „поръчков“, но нали знаете – в шегата винаги се съдържа голяма доза истина, случаят не прави изключение. Вдъхновението дойде като вихър от моята дъщеря Мишел – щур тийнейджър, и нейните приятели – не по-малко щури и готини. А смелостта – може ли човек да не е смел, когато едни симпатични, умни и готини деца му делегират доверие и забавление.

Случайно ли беше решението историята в “Игра на маски” да се развива в САЩ и героите да бъдат американски тийнейджъри?

Не, не беше случайно, когато развивах сюжета ми се искаше мястото да е реално, не измислено, да отговаря в голяма степен на сюжетното действие и да му съдейства. Изборът ми беше подчинен изцяло на този практицизъм. Също и до голяма степен на познаването ми на тийн-четенето. Те обичат да четат за непознатото и по своеобразен начин да го опознават.

Имахте ли предварителна идея как ще завърши историята в “Игра на маски”, когато започвахте да пишете романа или сюжетът се подреждаше в движение?

Ах, този край! (усмихва се широко) Краят дойде от самосебе си, самонаписа се. Правилно сте усетили, че първоначално може и да съм имала други идеи. Може, но героите решиха друго. А авторът никога не бива да противоречи на желанието на героите си, трябва да го уважава. Да уважава образите и взаимоотношенията им.

Какво може да ни даде и какво да ни отнеме една игра на маски?

Може да ни даде щуро забавление, може да ни даде възможността да бъдем такива, каквито не се осмеляваме да бъдем без маска, може да ни даде временно бягство от нещо и от някого и всичко това води до онова, което може да ни отнеме. Ако се срастнем с маската може да загубим идентичността си. Бягайки от себе си в търсене на уж по-доброто чуждо аз, може да не успеем изобщо да се намерим – това в рамките на метафоричната абстракция. Иначе, простичко казано – може да ни отнеме много щастие и уважение.

Маги, Мишел, Крум и Мири - тийн екип на Бени Хюбнер
Маги, Мишел, Крум и Мири – тийн екип на Бени Хюбнер

Прототипите на героите в “Игра на маски” са в голяма степен реално съществуващи личности. Това повече улесни или затрудни изграждането на образите?

Изграждането на образите беше много лесно – тях просто ги имаше и се саморисуваха, самоградяха и надграждаха, живееха, развиваха се. Беше лесно и забавно. Всъщност, не е част от въпроса, но ми се струва уместно да разкажа една случка. Попитах своя читателка, непознато момиче, кой е любимият й герой. Тя не се замисли и отговори – всички. С типичния за възрастните скептицизъм първоначално бях готова да опонирам “еее, не може всички“, но момичето поясни – всеки от тях е толкова реален, толкова развиващ се, че дори и отрицателните герои стават симпатични на моменти, виждаш доброто, което потискат…

Ако имате възможността да избирате между това книгата Ви да бъде екранизирана и представена като филм на голям екран или да бъде поставена като пиеса на театрална сцена, кое би било по-изкушаващо за Вас? Кое би подхождало повече на конкретно тази тийнейджърска история – киното или театърът?

Бих избрала киното. Обожавам театъра, обожавам сцената, но мисля, че действието на „Игра на маски“ е прекалено динамично за сцена. Не е точно тип пиеса. Дори ако вземем диалозите – те не са за сцена, а за екран . Накарахте ме да пофантазирам, благодаря!

Вие сте филолог по образование и това вероятно Ви прави по-взискателна към грамотността. Медиите като че ли обичат да задълбават в темата за това доколко грамотни са днешните млади, ако изобщо са грамотни. Има ли, всъщност, значение възрастта за степента на грамотност у един човек?

Тази тема е много обширна и много болна, с оглед и на двете неща ще се опитам накратко да изкажа мнение – да, има значение, но само и единствено, ако се опрем на нивото на образование и грамотността, която възпитаваме всички ние, т.нар. възрастни, у младите. Това е. Аз не обичам да правя възрастова диференциация, пъхайки хората в измислени модели. Да, масово децата пишат правописно неправилно. Но, моля, попрочетете медиите, послушайте…там все възрастни хора пишат и говорят. Как?

Има моменти, в които героите в “Игра на маски” трябва да се изправят пред свои страхове. Кое изисква повече кураж – справянето със страха или свалянето на маските?

Труден въпрос, може би двете неща са свързани до голяма степен. Когато се страхуваме, сме склонни да надяваме защитна маска. Когато носим маска, обикновено е от страх, дори да не го осъзнаваме. Страх от другите, от нещо, от самите нас. Така че, може би и за двете се изисква еднакъв по сила, посока и действие кураж, а именно куражът, който генерира собственото ни съзнание, собственото ни решение – да победим страха, да свалим маската или и двете.

Вече пишете втора част на “Игра на маски”, което със сигурност ще зарадва Вашите почитатели. Склонна ли сте да напишете и други истории, в друг жанр?

Напълно склонна. Склонна и желаеща.

В първа част на „Игра на маски“ любовта е сред главните герои и макар да изглежда като стар познайник, предизвиква силен интерес заради непривичния ъгъл, от който е погледната. Да очакваме ли появата на нова любов във втора част?

Любовта винаги е главен герой и макар ъгълът на пръв поглед да изглежда напривичен, може би немалко ще разпознаят в нея именно онази любов, която те самите са срещнали или, с която са се разминали. А що се отнася до появата на любов във втората част, ще отговора с лека усмивка – любовта никне и там, където си я посадил, и там, където не си.

Благодарим Ви за чудесното интервю, което дадохте за читателите на aRtMedia. Какво ще им пожелаете? 🙂

Аз Ви благодаря за чудесните въпроси, които ми зададохте и с които ме накарахте да се почовъркам в себе си! На читателите Ви ще пожелая много желания, които да ги вдъхновяват и да не спират да изразяват себе си по начин, който ги кара да се чувстват пълноценни! Естествено пожелание към всички – бъдете здрави и не забравяйте – и усмивката е здраве, любовта също!

Интервю на Павлина Георгиева

Романът “Игра на маски” търсете в книжарниците.

ОТКЪС ОТ “ИГРА НА МАСКИ”

- Advertisement -