След представления се чувствам самотен

- реклама -

Никола Анастасов пред БНТ: След представления се чувствам самотен

“Като свърши представлението, има една тъга”, споделя в откровено интервю
за “Денят започва в неделя” по БНТ актьорът Никола Анастасов. “Колкото и
да си удовлетворен от смеха в залата, от многото аплодисменти, след това
става тъмно, салоните, столовете са празни. Става пусто. И си тръгваш към
вкъщи. Хората са се прибрали. Вкъщи са си заспали близките ти хората.
Изведнъж се чувстваш самотен, след като си вилнял и си бил център на
внимание на сцената. Има една актьорска тъга”, казва Анастасов.

Големият комик отпразнува снощи 80-годишния си юбилей на сцената на
Сатиричния театър с участието си в бенефисното представление “Лека форма
на тежка депресия” от Станислав Стратиев.

Когато бил все още начинаещ актьор, Никола Анастасов чакал след
представление неговия театрален идол Константин Кисимов. “Той живееше на
“Раковски” и аз вървя след него да го гледам какво прави. Улиците са
пусти, той върви, върви, почуква улуците. Има нужда нещо да прави, а е
празна улицата…”, спомня си Анастасов.

Актьорът, наричан Усмивката на Сатирата, се върна и в детството си: “Моите
родители бяха бедни хора, само със средно образование. Баща ми беше месар,
а майка ми помагаше в месарницата, на касата стоеше. Те не знаеха дори
какъв ще ставам. Знаеха, че в гимназията пеех в хор, дадоха ми да бъда
солист. Голям кеф изпитах. Реших да ставам актьор, но не знаех как да си
държа ръцете. Викам си, ще отида в актьорската академия да се науча на
движение и на поведение на сцената. И тогава ще стана оперен певец”.

По думите му, бил “смотано дете”. “Аз бях скромен, не смеех да се
откривам. Даже не знаех, че имам актьорски качества”, казва актьорът.

“Голямото изкуство е да откриеш дълбоко в себе си неща, които си донесъл
дори от детството си. Някъде е запаметено в съзнанието и ти постепенно
ставаш “другия” човек. Толкова е приятно. И когато публиката накрая
аплодира, ти казваш – “защо свършва представлението, мен още ми се иска да
бъда този човек, в чиято роля съм”, допълва Анастасов.

“Имаше един случай, беше представление на Станислав Стратиев, един от
героите се качи от салона и открадна чанта от сцената. И една жена извика
– “Ей онзи е крадецът”. Изведнъж скочи един полицай и го арестува. Ние му
обясняваме – “Това е актьор, той трябва да излезе на сцената и да открадне
чантата. За малко да го пребият”. Стават такива неща, но това е истинският
театър. Това е божеството на живото изкуство”, припомня си 80-годишният
актьор.

За най големия срам в кариерата си той определя гаф от деня, в който
станал заслужен актьор. “Точно когато съм мечтал да стана заслужил артист,
да излезеш на сцената и да забравиш за какво си излязъл. Бяло поле,
загубваш съзнание за какво си там. Това е от притеснение, разбира се. Ако
си професионалист, се овладяваш и представлението продължава. Същата вечер
Вили Цанков беше режисьор на постановката “Щръклица”. Аз играех четиримата
братя близнаци. Със Стоянка Мутафова трябваше да проведем разговора в
първо действие. То беше три минути, защото аз едно и също повтарях и тя
мислеше, че й правя номер. Замахна с бастунчето, искаше да ме претрепе н
сцената. Аз просто загубих ума и дума. След това се прибрах и вместо да се
черпя с приятели, се завих под юргана. И не исках никой да ме вижда, никой
да не погледне моя срам”.

“Колко много съм изтървал в моя живот от знанията. Но чрез театъра всяка
постановка ти носи знание. Най-ценният урок е да си всеотдаен на това,
което правиш и да го обичаш. Тогава то ще ти се отблагодари”, откровен е
Анастасов и допълва, че за него най-ценното досега е подарено от съпругата
му. “Това са двамата ми сина – Ивайло и Чавдар. Това е моят “Златен век”.
Мечтал съм си за него, имам го и съм им благодарен, че са така внимателни
и грижливи, какъвто съм аз към тях.”

“Чудя защо времето бяга. Усещах го нормално преди. А сега като че ли
бърза, за къде е забързало? Аз не бързам, но съм в плен на времето”, пита
се звездният актьор и завършва с това, че няма да се откаже от театъра:
“Чакам нови роли, нищо друго не искам. И да съм здрав, за да продължавам
да играя на сцената.”

- реклама -
- реклама -
- реклама -
- реклама -

Новият хотел GRAND RESORT PAVEL BANYA – Medical & Spa EpiCentrum е финалист за престижните награди

СПА-иновациите са във фокуса на Балканските туристически Оскари 2020 Най-новият мащабен и иновативен шедьовър за СПА-туризъм – GRAND RESORT PAVEL BANYA – Medical & Spa...

Радев: Съгласие за РСМ когато езикът на омразата се изкорени необратимо

България трябва да даде съгласие за начало на преговорите на РС Македония, след като се признаят обективните исторически факти и след като...

Balkan Awards of Tourism Industry 2020: Здравният туризъм спасява пациенти в период на Ковид-криза

„Медикъл Караджъ” е финалист за Балканските Оскари Здравният туризъм е особено актуален в периода на световна пандемична криза, когато и здравната система в някои региони...

Balkan Awards of Tourism Industry 2020: С над 76 лековити извора наш курорт е лидер в Европа

Хотел “Царска баня” е финалист за Балканските Оскари 2020 С рекордните над 76 лековити минерални извора малкото градче Баня е уникат за Европа и света,...

Д-р Борил Петров: БЧК е направило множество дарения на Пета градска болница

Директорът на Пета градска болница Борил Петров разказа и за дългогодишната подкрепа на Българския Червен кръст, които помагат на болницата от 2012...

Заев: България нищо не ни отрича, историята да ни сплоти

Първата причина е, че докато траят разговорите, не може всичко да бъде споделяно с обществеността и вероятно се създава не особено добро...