Шестото издание на Софийски международен литературен фестивал

0
26

 

Започва шестото издание на Софийски международен литературен фестивал

11-16 декември | НДК, Мраморно фоайе

На 11 декември започва шестият „Софийски международен литературен фестивал“. Дните до 16 декември ще включват срещи с писатели, дискусии, детска програма и изложби. Тази година събитията ще се разширят с още три нови формата: Бързи литературни срещи, Софийски международен литературен фестивал представя и Тайно поетическо четене.

Форумът събира на едно място български и световни автори и създава пространство за среща на литературите, на големите и малките езици, на културите на различните държави. Пълната програма на фестивала включва над 80 участници и 40 събития.

Немскоезична литература, поглед от всички страни

Традиционно, чуждестранната програма на Фестивала е концентрирана върху тематични ядра на дадена литературна традиция. Политическата, социалната, аналитичната и ангажираната литература ще имат обединяващ характер за тазгодишния международен фокус на Литературния фестивал, посветен изцяло на немскоезичната съвременна литература.

Гости ще бъдат някои от най-значимите съвременни автори от Германия, Австрия, Швейцария, Лихтенщайн като Кристоф Хайн, Роберт Менасе, Лукас Берфус, Шерко Фатах, Илия Троянов, Йонас Люшер, Фердинанд Шмац, Марион Пошман и Забине Бокмюл. Те ще се срещнат с публиката на Литературния фестивал, заедно с българските писатели и поети: Алек Попов, Владимир Полеганов, Владислав Христов, Георги Господинов, Едвин Сугарев, Здравка Евтимова, Илиана Илиева, Кристин Димитрова, Крум Филипов, Людмила Миндова, Марин Бодаков, Мирела Иванова, Мехмед Атипов, Палми Ранчев, Петър Чухов, Румен Петров, Христо Карастоянов, Цвета Софрониева и Яна Букова.

Срещата и диалогът на литературите и културите на различните държави е вписан и в многообразните теми и дискусии. Разговорите с писателите ще осмислят въпроси като днешните неврози; социалната травма; Европа като сюжет; историческото наследство: паметта и истината; поезията, представена пред скоби; проза и справедливост  и много други.

Разнообразни и многопластови, дискусионните панели ще се занимават с темите: „Случаят СВЕП, визуалната поезия и свободата на образите“, „Маршрути на превода. Разговор за преводните издания на българска литература на немски език”, „Как се отваря архив на тайните служби?“, „Аз съм тук, за да питам, не да отговарям. Въпросите на Георг Бюхнер и Бертолт Брехт. Българският театър и жалоните на драматургичното мислене“, „Говорим за българската драматургия: Пиеси за родината или за трудните отношения между българската театрална сцена и българските автори на пиеси“, „Къде се крие богът на късия разказ“, „Измерване на съвременното. Немскоезичният роман днес“.

Някои от дебатните блокове ще бъдат ангажирани с новите тенденции в издаването на книги, със социокултурната роля на издателя, с литературата, пренесена във виртуалната реалност, с аудиокнигите или с това как чуваме литературата.

Три нови форми на срещи с публиката ще бъдат добавени в тазгодишната програма. Първото Тайно поетическо четене няма да признае до края къде ще се проведе и кои поети и музиканти ще участват в него. Както всички събития на фестивала, входът ще е свободен, но предварителното записване ще е задължително, тъй като местата са ограничени.  

Алек Попов, Виргиния Захариева, Елена Алексиева, Иван Ланджев и Соня Тодорова ще бъдат първите автори, които ще участват в Бързите литературни срещи. Тези лични срещи между читател и писател ще заимстват случайния принцип на Speed Dating-формата. Събитието също изисква да бъде запазен безплатен билет.

Фестивалът се ангажира да посвещава специално внимание на важни литературни инициативи в страната. В рамките на Софийски международен литературен фестивал представя всяка година ще бъдат канени разпознаваеми, устойчиви, интересни, непознати или напълно нови  начинания. Тази година това ще бъдат Международния литературен фестивал в Русе, Прозрачният преводач на Къщата за литература и превод, Артизанин, Свободно поетическо общество

Съвсем закономерно, дните на Литературния фестивал започват със събития, свързани с детските книги, срещи с писатели или работилници. Дагмар Гайслер, Калина Мухова, Катя Алвес, Мила Попнеделева-Генова, Петя Кокудева, Радостина Николова, Сотир Гелев и Юлия Спиридонова–Юлка са писателите, които ще вземат участие в  тазгодишната детската програма

На сцената на Литературния фестивал ще бъдат представени и две изложби. BUCHSCHMUCK включва селекция, след конкурс, от визуални интерпретации на произведения на немскоезични автори като Франц Кафка, Патрик Зюскинд, Гьоте, Херман Хесе и Е.Т.А. Хофман. Паралелно на конкурса на Гьоте-институт течеше и отворената покана „Параграф“, в която от колектив ТИ-РЕ търсиха най-интересните арт книги, вдъхновени или интерпретиращи литературни произведения. Двете инициативи се обединиха с общо откриване в двете сгради на Гьоте-институт по-рано тази година, а сега могат да бъдат видени отново заедно по време на Софийския литературен фестивал.

***

Шестте дни на Софийския международен литературен фестивал 2018 се провеждат по време на 46-ия „Софийския международен панаир на книгата“. Тазгодишното му издание ще премине под мотото: Четири страни – един език, посветено на немскоезичните държави Австрия, Германия, Лихтенщайн и Швейцария, които тази година ще бъдат Почетни гости на събитието.

***

Шестото издание на Софийския международен литературен фестивал и 46-ия Международен панаир на книгата се организират от Асоциация „Българска книга“ с подкрепата на Министерството на културата на България и Столична община. Събитията се провеждат в партньорство с Франкфуртския панаир на книгата, Гьоте-институт България и с финансовата подкрепа на Министерство на външните работи на Германия. Партньори на Почетната програма са Посолство на Федерална република Германия, Княжество Лихтенщайн, Посолството на Република Австрия, швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“, Посолство на Швейцария в България, „Традуки” и Фондация „Курт Волф”.

Събитията са част от Културния календар на Столична община за 2018 г.

 

Медийни партньори на събитието: БНТ, bTV Radio, Jazz Fm, Classic FM, NJoy, Дарик радио, Дневник, OFFNews, actualno.com, Програмата, вестник К, Виж!, АРТизанин, Литературен вестник, Аз чета, АртАкция, ВъпрекиПортал Култура, kafene.bg, Jasmin.bg, Детски книги  

 

Със спонсорската подкрепа на Storytel и „Егмонт“

Визуална кампания на фестивала: Студио „Ентусиазъм“

Дизайнер на сцената на фестивала: арх. Иван Иванов

 

Програма

Софийски международен литературен фестивал

11-16 декември 2018

Мраморно фоайе, НДК

 

11 декември | вторник

11:00

Официално откриване на 46-ия Софийски международен панаир на книгата и 6-ия Софийски международен литературен фестивал

12:00

Официално откриване на щанда на Почетните гости на Панаира на книгата: Германия, Австрия, Швейцария, Лихтенщайн

Тазгодишното издание ще премине под надслов: Четири страни – един език

16:00 – 17:00

Софийският международен литературен фестивал представя: Фондация „Елиас Канети“ и Литературен фестивал – Русе

Международното дружество „Елиас Канети“ съществува над 25 години, а през 2018 г. се проведе 11-ото издание на ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ РУСЕ. Основен негов акцент е съвременната европейска литература:  автори, които още не са издавани в България; нови преводи; нови произведения на български автори. В изминалите години Литературният фестивал в Русе се превърна в средище на различните култури, на обмен на идеи и на осъзнаване на единството в многообразието.

Каним ви на разговор за идеите, които движат организаторите, за участниците и атмосферата на фестивала.

с участието на: Пенка Ангелова, Емил Басат и Цветан Цветанов

17:00 – 18:00

Дискусия: Случаят СВЕП, визуалната поезия и свободата на образите

През 1990 г. Веселин Сариев поставя началото на СВЕП с идеята това да бъде списание за визуална поезия и мейл арт. Автори от различни точки на света изпращат помежду си свои произведения по пощата, без да знаят какво точно ще получат, преди да отворят плика. Така СВЕП не само е особено списание, съставено от оригинални творби, но и система на свободна комуникация. То е пространство на свобода, породено като реакция от дългия период на ограничения в рамките на политическата система, основана на всеобхватния контрол. Днес списанието СВЕП е уникален документ за времето, за начина на мислене и очакванията за един „нов” свят и общуване. СВЕП е част от колекцията на МоМА и от архивите на Getty Center. Какъв е пътят на СВЕП и как списанието участва в международните процеси на изкуството ще бъде темата на разговора с Веселина и Катрин Сариеви, и куратора Владия Михайлова.

с участието на: Веселина Сариева и Катрин Сариева

модератор: Владия Михайлова

 

18:00 – 19:00

Дискусия: Маршрути на превода. Разговор за преводните издания на българска литература на немски език

Двама български автори, един немскоезичен преводач и една берлинска издателка в дискусия за лъкатушещите траектории на преводните издания от български, за особеностите на немскоезичната издателска и рецептивна среда и за това какво всъщност разбираме под “преводен успех”.

с участието на: Мирела Иванова, Георги Господинов, Петя Лунд (Германия/България) и Томас Фрам (Германия)

модератор: Яна Генова

19:00 – 20:00

Срещи с писатели: За днешните неврози или защо човек все още пише пиеси

Разговор с Лукас Берфус (Швейцария)

модератор: Виолета Дечева

Лукас Берфус е сред най-провокативните драматурзи от последното десетилетие.  Както пиесите, така и прозата му играе по неочакван начин с естетическите категории трагично и комично в свят, в който Барфус търси отговори на големите въпроси за правото на избор, отговорността, справедливостта, вината в съвременното общество.

12 декември | сряда

10:00 – 11:30

Детска програма: Среща с тайните агенти на Дядо Коледа

Среща-работилница с Юлия Спиридонова

Как Дядо Коледа разбира дали сте слушали през годината? Можете ли да пазите тайна? Детската писателка Юлия Спиридонова ще ви запознае с тайните агенти на добрия старец.

По време на срещата Юлия Спиридонова ще представи на децата по (характерния за нея) интересен и забавен начин коледната си приказка „Боби и тайните агенти на Дядо Коледа“. Ще им разкаже за тайните агенти на Дядо Коледа – птичките, които остават да зимуват. Ще се прожектират на екран изображения на птичките. А децата ще могат да оцветяват картинки с птичките.

11:30 – 13:00

Детска програма: Защо му е да полети на „Кико без крила“?

Среща-работилница с Радостина Николова

Кое е първо – образът или историята? Всеки герой има своето любопитно минало, а всяка история има своята предистория. В книгите опознаваме само малка част от тях.

“Кико без крила” е картинна книга за откъс от живота на едно палаво куче, което спешно се нуждае от крила. Малкото текст в книгата отваря поле за всевъзможни интепретации и сценарии, а красивите илюстрации на художичката Матея Аркова дават пространство за истински полет на въображението. Готови ли сте да разровите думите, за да откриете какво се крие отвъд тях?

Знаете ли например защо слонът Лин не е някой случаен слон, а името му крие история на над 70 години? Любопитни ли сте да научите защо точно гъските командват в небесното царство? Кой ли е написал важните правила, по които управлява твърдата им ръка? А може ли да доизсмислите липсващите?

Заедно с Радостина Николова ще разплетем мистерията около миналото на всеки образ в книгата, ще потърсим различната предистория и ще създадем истински крила на свои собствени герои, които да полетят при останалите. Защото всеки сам по себе си е разказвач, нали?

15:30 – 16:30

Срещи с писатели: Обикновени хора

Разговор със Забине Бокмюл (Лихтенщайн)

модератор: Камелия Спасова

За писателската работа на Забине Бокмюл (Sabine Bockmüh) същностно е идеята за обикновените хора, които крият необикновени разкази. Разказването на историите прави по-близък онзи, когото не разбираш добре. „Обикновени хора“ съдържа 12 истории от последните 14 години. Те стигат до дъното на личния опит и внимателно оглеждат пробивите в измамния ежедневен живот, когато малки промени взривяват подредения свят и изправят героите оголени пред глухота, амнезия и неправомерно поведение. 

16:30 – 18:00

Дискусия: Социокултурната роля на издателя

Брита Юргс, ръководителка на фондация „Курт Волф“, организация на 40 немски издателства, ще разговаря за тенденциите в германския издателски свят и добрите практики на германските издатели в отстояването на техните права и интереси. Специален акцент на разговора ще бъде социалната и културната роля на издателя.

Неин съдискутант ще бъде Антоанета Колева, директор на Издателска къща “КХ – Критика и Хуманизъм”. Българското издателство, както и организацията на германския партньор в дискусията, са членове на Международния алианс на независимите издатели.

с участието на: Брита Юргс, Фондация „Курт Волф“ (Германия)

модератор: Антоанета Колева

18:00 – 19:00

Лекция: Разкази във виртуалната реалност

представя: Мика Джонсън

Как във виртуалната реалност могат да бъдат разказвани истории? Как могат да бъдат приспособени към виртуалността съществуващите вече разкази? В своето представяне на 12 декември, сряда, от 18:00 ч., Мика Джонсън ще отговори на тези въпроси. Той работи почти година върху адаптацията за виртуална реалност на „Метаморфозата“ на Кафка. Мика Джонсън ще сподели историята на възникването на VRwandlung, какво е научил около този проект и какъв потенциал се крие във виртуалната реалност като наративна среда.

Мика Джонсън е режисьор, писател и автор на мултимедийни проекти. Той ръководи трийсетчленния екип, адаптирал за виртуална реалност първата глава от „Метаморфозата“ на Кафка. Джонсън е режисьор и на редица музикални видеоклипове и на уеб сериала „The Amerikans“.  

VRwandlung е адаптация за виртуална реалност на първата глава от „Метаморфозата“ на Кафка. Всеки би могъл да опита преживяването на щанда на почетните гости в международната зона на Панаира на книгата.

19:00 – 20:00

Срещи с писатели: Социалната травма: преди и след словото

Разговор с Шерко Фатах (Германия) и Румен Петров

модератор: Марин Бодаков

Общества на болката: от хаос към ред или от ред към хаос. Литература на симптомите и наука за лечението. Каква е рецептата на Шерко Фатах и Румен Петров?

20:30 – 22:00

Бързи литературни срещи

с участието на: Алек Попов, Виргиния Захариева, Елена Алексиева, Иван Ланджев и Соня Тодорова

Първите 50 човека, които се запишат, ще имат възможността да разговарят с един от писателите в рамките на 5 минути. Авторите ще са подготвили теми за разговор, а хората ще сядат при тях на случаен принцип.

С предварително записване

Час: 20:30 ч.

Място: FOX book café

ул. „Уилям Гладстон“ 32

Вход свободен

13 декември | четвъртък

10:00 – 11:30

Детска програма: Приключения с Ванда

Среща с Дагмар Гайслер (Германия)

модератор: Петя Кокудева

Среща с немската детска писателка Дагмар Гайслер, автор на популярната книжна поредица за Ванда. В разговора с нея ще научите какво се крие под името ВАНДА (В като вълшебство, А като авантюрист, Н….), как авторката я е измислила, в какви приключения се впуска. Ще имате възможност да видите ( а и попълните) специалния лексикон, в който присъства и раздел – Какво искам да кажа на възрастните?

11:30 – 13:00

Детска програма: Как Лора се научи да брои до 10

Среща със Сотир Гелев

модератор: Зорница Христова

Сотир Гелев казва за книгата си – „Героинята ми Лора е дете, а любопитството и стремежът към нови знания и умения е един от основните инстинкти в детството. Книгата няма за цел да научи някое дете да брои (въпреки че е възможно и това да се случи). Предполагам, че читателите на тази история вече могат да се справят с броенето и за тях ще са интересни приключенията на Лора. Надявам се, че тези приключения ще им подскажат, че е хубаво човек да е любопитен и да не се страхува от новите неща, които му се случват.“

15:00 – 16:30

Софийският международен литературен фестивал представя: Прозрачният преводач на Къщата за литература и превод

Литературен превод на живо

Каним публиката да надникне зад кулисите на преводаческия процес: да види различни преводачески версии на един и същи литературен откъс,  да дискутира преводаческите избори и да задава въпроси към участниците.

с участието на: Виолета Вичева, Ева Пацовска и Росица Петракиева

модератор: Ана Димова

в присъствието на авторката Марион Пошман (Германия)

16:30 – 18:00

Дискусия: Как се отваря архив на тайните служби?

В Югоизточна Европа преработването на комунизма чрез разкриването на документите на Държавна сигурност се случва в съвсем различен мащаб. Дискусията ще постави въпроса за актуалното състояние на проблема и обществените нагласи в България и Румъния. Ще бъдат обсъдени ангажимента на гражданското общество и подкрепящата роля на Германия.

с участието на:

Илия Троянов (Германия/България), писател. За своя роман „Власт и съпротива“ прави проучвания в архивите на българската Държавна сигурност.

Томас Крюгер (Германия), ръководител на Федералната централа за политическо образование. Един от основателите през 1989 г. на Социалдемократическата партия в ГДР (SPD). Като застъпник на гражданските права той е отлично запознат със следенето от страна на тайните служби.

Джермина Нагъц (Румъния), от службата за изследване на архива на Секуритате, C.N.S.A.S., занимава се с досиетата на писателите.

Пламен Дойнов, доцент в Нов български университет, където от 2012 г. ръководи департамента по Нова българистика и програмата „Литературата на Народна република България 1946-1990 г.“. В работата си представя и интерпретира документи от архивите на българската Държавна сигурност.

модератор: Диана Иванова, автор на документални филми, журналист и писател. Темите й са културният обмен и паметта за миналото. В рамките на проекта „Аз живях социализма“ изследва следите, които социализмът оставя в душите на хората.  

18:00 – 19:00

Срещи с писатели: Време за рекапитулации, време за растеж

Разговор с Цвета Софрониева (Германия/България) и Едвин Сугарев

модератор: Белослава Димитрова

19:00 – 20:00

Срещи  писатели: Между поезията и прозата: посоки и граници

Разговор с Марион Пошман (Германия) и Мирела Иванова

За поетическата гледна точка и как тя “влиза” в прозата. За “всевиждащото око” на повествователя и погледа в поезията, който като че ли винаги тръгва от най-смътната емоция. За умението чрез литературата да показваш невидимите нишки, които разкриват скритите връзки между нещата. За трансформациите на всекидневието и способността да трансцендираш съществуването. За умението деликатно и интригуващо да изграждаш герои, характери, истории.

модератор: Амелия Личева

14 декември | петък

10:00 – 11:30

Детска програма: Искате ли да се запишете в „Клуба на мъфините”?

Среща с Катя Алвес (Швейцария)

модератор: Юлия Спиридонова

Не пропускайте възможността в „Клуба на мъфините“ да ви приеме лично основателката му – писателката Катя Алвес. С нея ще обсъдим жизненоважни въпроси. Например, какво е да си в тази никаква възраст – нито дете, нито тийнейджър и как точно помагат мъфините в разрешаването на всички проблеми.

11:30 – 13:00

Детска програма: Балконът – книга без думи

Среща с Калина Мухова

модератор: Зорница Христова

Прочутото стихотворение на Атанас Далчев оживява в илюстрациите на младата художничка Калина Мухова. Едно семейство живее в къща с красив старинен балкон, за който дори не подозира. Докато един ден…

 

15:00 – 16:00

Софийският международен литературен фестивал представя: Списание АРТизанин

Списание “АРТизанин” се опитва да предложи друг поглед към културата и изкуствата в България и по света – без ореол, с подходяща светлина.

Екипът на списанието се състои от петима души редактори за петте раздела на списанието, всеки от които посветен на различно изкуство: Мария Василева – Визуални изкуства, Петя Александрова – Кино, Кева Апостолова – Сцена, Асен Аврамов –  Музика, Светлозар Желев – Литература.  Всеки брой има водеща тема.

с участието на: Кева Апостолова, Мария Василева, Петя Александрова, Асен Аврамов, Светлозар Желев и Игор Марковски

16:00 – 17:00

Десет години ТРАДУКИ

Пърформанс:  Госпожица Д

по романа на Михаел Кумпфмюлер Блаженството на живота

От 2008 г. насам ТРАДУКИ подкрепя литературния обмен между немскоезичните страни и Югоизточна Европа. През тези десет години ТРАДУКИ изгради сътрудничество със 17 партньори от 11 страни и насърчи превръщането на географското единство в културно.

ТРАДУКИ отделя специално внимание на преводачите като незаменими посредници между културите – без тяхното изкуство и най-големият писател би останал мълчалив на останалите езици, без превод текстовете не биха могли да повлияят в нови езикови региони, не биха се изплели нишките на приятелския разговор.

За да отпразнува годишнината, ТРАДУКИ ви кани на пърформанса „Госпожица Д“ на сцената на Литературния фестивал – Мраморно фоайе, НДК, ет. 2. Режисьорката Валерия Вълчева и актьорският й състав поставят откъс от романа на Михаел Кумпфмюлер „Блаженството на живота“. Романът е преведен на български през 2015 г. от Гергана Фъркова, благодарение на подкрепата на ТРАДУКИ.

 

режисьор: Валерия Вълчева

актьори и музиканти: Мирослава Захова, Борис Добрев и Александър Иванов

17:00 – 18:00

Дискусия: Обичате ли вълнуващите истории? Как Storytel и аудио книгите могат да обогатят ежедневието ви. 

с участието на: Бербел Бекер (Германия), Лиза Василева и Радослав Парушев

модератор: Александър Кръстев

18:00 – 19:00

Срещи с писатели: В един свят ли живеем?

Разговор с Йонас Люшер (Швейцария) и Владимир Полеганов

Разговор между настоящите кризи и трансхуманистичното бъдеще. Какво все още знаем за себе си и за постиженията на обществата ни? Има ли къде да живеем, общуваме и желаем заедно в бъдеще, но и днес?

модератор: Надежда Московска

19:00 – 20:00

Срещи с писатели: Всичките наши бягства

Разговор с Илия Троянов (Германия/България) и Георги Господинов

За прекосяването на границите, за тъгата да си нито “тук”, нито “там”, за не/възможните бягства в един привидно отворен свят, за стереотипите и очакванията, за превода и рецепцията, за възможното спасение чрез езика/литературата.

модератор: Ангел Игов

15 декември | събота

10:30 – 12:00

Детска програма: Прасчо и други приказни герои

Среща-работилница с Мила Попнеделева-Генова

Едно събитие за най-малките, в което Прасчо ще излезе от книгите, за да дойде на литературния фестивал и да се оплаче на децата как е описан и нарисуван от Мила като свинчо и как тя харесва другите си приказни герои повече от него.

За кой е писала Мила, че не си подрежда играчките? За Прасчо. Кой е нарисувала най-дебел от всички животни? Пак Прасчо!!! За кой е писала, че не си мие копитцата? За Прасчо. Честно ли е това? А кой е нарисувала да гази в калта? Отново Прасчо. За кой е написала, че говори с пълна уста? Пак за него.

Прасчо ще прочете на децата къде е писала за него тези лоши работи и ще им покаже всички илюстрации, на които не харесва как е нарисуван. После ще ги помоли да поправят тази черна несправедливост с помощта на боички,  моливи и глина.                                                                                      Да напишат хубави неща за него и да нарисуват нови илюстрации, в които той да е възпитано и чисто прасе. И да е слаб. Най-важно му е да е слаб. Иска да се види и зелен. И висок. И елегантен. И да го нарисуват, как язди кон. И слон! И как пилотира самолет.

Прасчо се надява, че децата ще поправят имиджа му от книгите на Мила. 

12:00 – 13:00

Дискусия: Аз съм тук, за да питам, не да отговарям.

Въпросите на Георг Бюхнер и Бертолт Брехт.

Българският театър и жалоните на драматургичното мислене

Разговор на режисьора Явор Гърдев и драматурга Константин Илиев по случай излизането от печат на книгите „Кукли сме ние…“ (пиесите „Смъртта на Дантон“, „Леонс и Лена“ и Войцек“ от Георг Бюхнер – превод на Константин Илиев и Ирина Илиева, издателство на Нов български университет) и „Към потомците“  (пиесите „Добрият човек от Сечуан“, „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“, „Кавказкият тебеширен кръг“ и „Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолт Брехт, ИК Жанет 45  – превод на Константин Илиев)  

13:00 – 14:00

Дискусия: Говорим за българската драматургия: Пиеси за родината или за трудните отношения между българската театрална сцена и българските автори на пиеси

Представяне на Пиеси за родината и дискусия за отношението межу българската театрална сцена и българските драматурзи.

модератор: Виолета Дечева

с участието на: авторите в сборника с пиеси, членове на академичното жури на Конкурс за нова пиеса, водещи на Лаборатория за писане на пиеси, актьори

 

14:00 – 15:00

Софийският международен литературен фестивал представя: Свободно поетическо общество

„Поезията на Живота“, Шилер

Кой би желал на сенки да се наслаждава

С които същността чужд облик получава

И мамят надеждата с чужда власт

Да гледам истината гола искам аз!

Повече от година „Свободно поетическо общество“ мисли поетическото в широкия смисъл на словесността и отстоява правото да се говори и пише свободно с вкус и стил.

Свободно поетическо общество е платформа за поезия, проза, пластични и сценични изкуства, за оперативна критика и публицистика, но също така прокарва връзки с всички науки, успоредно с които и благодарение на които литературата се развива.

В този смисъл „Свободно поетическо общество” отказва, а и не може да се държи просто като сайт за литература или културна медия. Вместо това то избира по-трудния път, за да се превърне в поле, обединяващо всичко онова, от което неговите създатели, автори и читатели имат нужда.

Екип от съмишленици списват и поддържат сайта жив и притеглят все повече хора към свободата и истинността в изкуството.

с участието на: Александър Христов, Белослава Димитрова, Зорница Гъркова и Марианна Георгиева

15:00 – 16:00

Дискусия: Къде се крие богът на късия разказ

с участието на: Йорданка Белева, Велина Минкова и Соня Тодорова

Богът на късия разказ има много имена – Чехов, Йовков, Борхес, Карвър, Селинджър, Бредбъри, Алис Мънро… Той/тя е богът на дребните неща, на неочакваните обрати, но и на нищонеставането, на безмилостните финали, но и на милостивите развръзки… Как се пишат разкази тук и сега – в днешните времена на романи и на фейсбук статуси, на глобалност, но и на нова локалност, ще дискутираме с три авторки на новоизлезли книги.

модератор: Биляна Курташева

16:00 – 17:00

Срещи с писатели: Безименно, невидимо, родно. Проза и справедливост

Разговор с Людмила Миндова, Добромир Байчев и Мехмед Атипов

Малките човешки истории на голямата политическа история. Всекидневно себеотрицание и всекидневен героизъм.

модератор: Марин Бодаков

17:00 – 18:00

Дискусия: Измерване на съвременното. Немскоезичният роман днес

с участието на: Ана Димова и Майа Разбойникова-Фратева

модератор: Борис Минков

Дискусията си поставя за цел да набележи пътищата, по които съвременният немскоезичен роман достига до проблема за съвременното. Каква роля има сатиричното начало; как въздейства въвличането на разпознаваеми масиви от „социология“, „политология“, „икономика“ и т.н. в художествената тъкан; какви са значенията на историческото търсене и „документализирането“ в измеренията на днешния ден; колко фикционалност може да понесе делникът ни? Съществуват ли стандарти в писането на немскоезичните романи, които съвременните автори възприемат от традицията; как ги развиват? – Тези и други въпроси ще бъдат обсъждани в хода на разговора. В активния контекст на дискусията ще присъстват излезлите през 2018 г. книги на Роберт Менасе (Столицата) и Кристоф Хайн (Щастливец с баща).

18:00 – 19:00

Срещи с писатели: Европа като сюжет

Разговор с Роберт Менасе (Австрия) и Алек Попов

Писателите Роберт Менасе /Австрия/ и Алек Попов /България/ разговарят с Бойко Василев за това как Европа може да бъде превърната в роман. Безсмъртен ли е Европейският съюз? А интересен ли е? Или може би смешен? Кои са неговите врагове? И има ли приятели? Въобще, каква е книгата за Европа – философски роман, трилър, пародия или гротеска?

модератор: Бойко Василев

19:00 – 20:00

Срещи с писатели: Историческото наследство: памет и истина

Разговор с Кристоф Хайн (Германия)

Можем ли да носим чужда вина? Можем ли да поправим миналото? Защо синовете на просветителите се превръщат в масови убийци? Разговор с Кристоф Хайн за политическия скепсис и моралната отговорност на писателя.

модератор: Марин Бодаков

16 декември | неделя

10:30 – 12:00

Детска програма: Лупо, Тумба и Кутията на думите

Петя Кокудева и героите от най-новата й книга – “Лупо и Тумба. Част 2” – ще ви покажат вълшебната кутия на думите, пълна с истории.

12:00 – 13:00

Срещи с писатели: Да изобретим друго минало – белетристиката като съпротива срещу конюнктурната история

Разговор с Христо Карастоянов и Крум Филипов

модератор: Ани Бурова

13:00 – 14:00

Срещи с писатели: Хайку – за чудесата на всекидневието

Разговор с Владислав Христов, Илиана Илиева и Петър Чухов

Успехът на българските хайку автори и множеството публикации в световните специализирани издания показват, че теоретичната им подготовка е на високо ниво. Какво ни е нужно, за да напишем едно добро хайку? Със сигурност, освен талант, са ни необходими и познания за спецификата на този поетичен жанр с милиони почитатели от цял свят. Можем да наречем „Основи на хайку” първи учебник по хайку на български. Той е написан на популярен език и ни дава основна информация, която ни е нужна както за четенето, така и за писането на стихове в най-кратката поетическа форма. Книгата включва текстове от Джейн Райкхълд и Алексей Андреев – двама от най-изявените познавачи на това лаконично поетическо изкуство.

14:00 – 15:00

Срещи с писатели: Поезията, поставена пред скоби

Разговор с Кристин Димитрова, Марин Бодаков и Яна Букова

Някой може да е открил Яна Букова и Кристин Димитрова като преводачки и авторки на проза или да познава Марин Бодаков като журналист, редактор и преподавател, но те са преди всичко имена, свързани с поезията. С мощна, концентрирана, остроумна, (раз)очарована или деликатно заявяваща ликувания и откази поезия.

модератор: Стефан Иванов

15:00 – 16:00

Срещи с писатели: Поезията като скандал в епохата на разградените дворове

Разговор с Фердинанд Шмац (Австрия)

Поезията не иска да се отучи от жаргона на автентичността – и това е екологична катастрофа. Още през 1987 г. заедно с Франц-Йозеф Чернин Фердинанд Шмац фокусира вниманието върху темата за непрекъснато връщащата се на власт автентичност – публикувайки антологията “Пътувания. В осемдесет стихотворения по целия свят” с преднамерено тривиални стихове, като малко след това двамата представят книга с разобличение на случая (“Пътуването. В осемдесет плоски псета в дълбокия трап”). Вършат го, за да покажат колко ниски са художествените критерии на съвременната австрийска литература. Сякаш не е имало никога авангарди, нито преди тях саморефлексивни и критични епохи. Но днес вече съществува конкуренцията на пишещите машини. Онези, които са флиртували или спорили с ботове, добре го знаят. Но силно ли е днес усещането за илюзията на автентичността? Не сме ли постоянно изложени на ударите на желанието да се изрича някаква истина, която е винаги банална? И не е ли по-остроумна машината, ненуждаеща се от емпатия?

модератор: Йордан Ефтимов

16:00 – 17:00

Срещи с писатели: Зелените очи не са случайни

Разговор със Здравка Евтимова и Палми Ранчев

Здравка Евтимова и Палми Ранчев – едни от най-изявените български писатели с остро социално чувство и непревзето око както за литературата, така и за живота, в откровен разговор с Митко Новков.

 

модератор: Митко Новков

19:00 – 21:30

Тайно поетическо четене

Имената на поетите и музикантите, както и мястото, на което ще се проведе четенето, ще останат тайна до последния момент. Броят на хората, които ще присъстват, ще бъде ограничен, а предварителното записване ще е задължително. Със сигурност се знае единствено, че поетите имат поставена задача: те трябва да прочетат две свои стихотворения, едно стихотворение от немскоезичен автор, което е важно за тях, и да „реагират“, както намерят за добре, на тайната.

С предварително записване, след което ще получите допълнителни инструкции, които ще ви отведат до Тайното поетическо четене.

Вход свободен

 

 

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.