Събрани дневници и нощници

0
43

– Каква е тая книга “Събрани дневници и нощници”?

– Дебела. 688 страници е. Но има и картинки, така че не е чак толкова страшно. Освен това е с твърди корици, така че може да служи и за цапардосване на неприятни хора. Може да има и еротично приложение, което е описано вътре. Изобщо това е една мултифункционална книга.

– Защо реши да издадеш толкова дебела книга?

– Защото има хора, които обичат да четат и по-големи неща. Както е казал Мечо Пух: колкото повече – толкова повече. Зима е, вечерите са дълги и е добре да имаш някакво четиво, което да ги прави по-малко тягостни. Сборникът съдържа 58 дневника, прочиташ по един всяка вечер и хоп – зимата свършила.

– Какво представляват “Събраните дневници и нощници”?

– Това са историите на всички важни личности в световната и българската цивилизация. Истории, разказани от самите тях. Ние не знаем как се е чувствал Шекспир, когато е писал пиесите си, или Нютон, когато му е паднала ябълката на главата. Ако изобщо му е паднала. В Кеймбридж, в двора на колежа, в който е преподавал Нютон, има едно ябълково дърво и екскурзоводите лъжат туристите, че точно това е дървото, под което е седял Нютон, когато го е лупнала ябълката. А туристите, както знаем, са лековерни хора и се скъсват да се снимат пред дървото. Никой от тях не се замисля, че едно ябълково дърво не може да живее триста години, и че това, пред което се снимат, е посадено преди 15-20 години. Обаче митът работи.

– Защо?

– Защото е по-привлекателен от истината. Туристите се връщат по родните си места и показват снимки на приятелите си: ето тук съм се снимал под ябълката на Нютон. Много по-вълнуващо е от реалността, защото мястото, в което действително е открит принципа на гравитацията, е малка прашна стаичка с много книги в нея. Какво да й снимаш? Скука. Но ако кажеш на туристите истината, ще им развалиш кефа.
Много легенди има около великите личности и ми се стори забавно да импровизирам върху оскъдните факти от живота им. “Дневници и нощници” е една поредица, която започнах през 2008 година и днес – девет години по-късно – реших, че вече е време да сложа финалната точка.

– Тоест – събрал си накуп всичко написано досега?

– Не само. Повечето текстове са преработени и допълнени, а има и някои съвсем нови, които публикувам за пръв път – например дневниците на Тодор Живков и на Ахмед Доган. Освен това “Събраните дневници и нощници” съдържат изумителните илюстрации на Дамян Дамянов. Страхотни неща направи той. Могат да бъдат разглеждани и като самостоятелна творба, независимо от текстовете. Работя с Дамян от много време, правили сме много книги заедно и той винаги е успявал да ме изненада. Щастлив съм, че неговият поглед към историята също е ироничен. И най-хубавото е, че дамяновата ирония е различна от моята. За мен художественото оформление на една книга винаги е било изключително важно. Повечето български издатели пренебрегват визията и залагат само на текста. Вероятно защото така им излиза по-евтино. Но аз съм убеден, че книгата трябва да въздейства на всички сетива на читателя. И се радвам, че в издателство “Сиела” намирам съмишленици по тази тема.

– Не е ли рисковано да пишеш за личности, които сме свикнали да приемаме като недосегаеми икони? Доста хора смятат, че е кощунствено да се иронизират историческите личности?

– Разбира се, че е рисковано. Но аз съм поел този риск и приемам спокойно всички негативни последици от него. По отношение на световната история не съм имал проблеми, но когато опре до съзидателите на “клета майка България”, става страшно. Наскоро ми писа една гимназиална учителка, която беше дълбоко възмутена от хипотезата ми в “Дневници и нощници”, че хан Крум е бил готвач. Според нея моят текст компрометира идеята за патриотично възпитание. Аз, обаче, не се съгласих. Първо – изобщо не е изключено хан Крум да се е увличал по кулинарията. Рязал е глави, пил е вино от черепи, значи е имал доста ексцентрична банкетна култура. И второ – защо настояваме всички български владетели непременно да са били герои? Те са били нормални хора, имали са своите пороци, своите страхове. Глупаво е да ги смятаме за някакви свръхчовеци.

– Откъде идва този култ към историята ни?

– От комплекси. Понеже не харесваме настоящето си, се опитваме да намерим утеха в миналото си. Постоянно се надигаме на пръсти, опитваме се да се съизмерваме с другите народи. Какви сте вие бе, алооу, ние имаме хиляда и триста годишна славна история бе, алооу… Е, добре, имаме я, и докъде я докарахме след хиляда и триста години слава? До най-корумпираната държава в Европа. Държава, в която министрите вместо да работят, ходят по дискотеките да спират музиката. Как се съотнася този факт към Симеон Велики, който е създал книжовна школа и е изградил държава на духа? Как ти изглежда сравнението между него и Валери Симеонов?

– Обидно.

– Много е обидно. Дори е обидно да ги споменаваме в едно и също изречение. Но с такива държавници разполагаме в момента. Ние сме държава на неграмотните мутри. България на три мутрета.

– Ако политиците прочетат книгата ти, как ще реагират?

– Те не четат книги. Четат само рейтинги. Които сами са поръчали и са платили на някакви слуги-псевдосоциолози да ги излъжат, че рейтингът им бил висок. Българските политици се страхуват да се погледнат в огледалото и предпочитат да си плащат, за да бъдат залъгвани. Искат постоянно да им се повтаря: Вие сте най-красив, най-добър, най-мъдър, господин Властващ. Вашите чорапи миришат най-хубаво.

– Стига сме говорили за политика. Кажи за книгата. Защо да си я купят читателите?

– Ако искат – да си я купят. Ако не искат – да не я купуват.

– Това не прозвуча като реклама.

– Хубавите книги не се нуждаят от реклама.

 

- Advertisement -

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.