Протегнах ти ръка

- реклама -spot_img

Протегни ръка. Хвани моята. И тривиалността ще се изгуби, ще изчезне. Следвай ме, това ще озари сияйната ти усмивка. Това, което нахлува в теб е това, което усетих, щом те зърнах. Ти няма как да го знаеш, с години го таих в себе си. Мечтаех си за теб, сънувах те. Сега си там, на няколко сантиметра – недостъпна, красива, сексапилна.
Божествена. В очите ми винаги ще бъдеш такава. Когато очите ми изнемогнат, когато старческите ми ръце вече не могат да те докосват и усещат – ти ще си там.
В едно кътче на мозъка ми, което няма да ме излъже. Там, където ще напусна този привиден свят с очи, вперени в теб. Защото искам да напусна този свят с красота в очите си. Не тази, която Бог ти е дал, а тази, която слепите ми очи виждат.


А те те виждат.
Просто…
Протегнах ти ръка.


Поеми я и нека извървим трънливия път заедно.

- реклама -spot_img