Георги Милков: При краля на Моси и задницата на неговия кон

Георги Милков
Георги Милков
снимка: фейсбук

Време е за аудиенцията при краля на Моси – най-голямото и силно племе в Буркина Фасо. Има обаче някои лоши новини. Предупреждават ме, че церемонията е в нечовешки ранен час, снимките са забранени, а кралят е голям нервак. Този традиционен африкански монарх е известен още и като Моро-Наба. Не се меси в държавните дела, но може да се изказва по междуплеменни спорове. Играе го нещо като мешерето у нас, но с повече салтанати и патардия. Появата му пред двореца в петъчен ден винаги е придружена с тътен от десетки барабани и тарамбуки, а накрая пажовете му гърмят и с едно оръдие. Ей така, за страх.

Важните клечки от племето започват да се събират на един мегдан пред имението на Моро-Наба още в 7 часа сутринта. Някои идват с моторетки, други – с джипове. Зависи колко нагоре са в йерархията. Сядат пред двореца в отделни редички, пак според ранга си. Лесно се ориентирам кой какъв началник е. Колкото по-шарено и натруфено е облечен някой, има по-голям меч и сяда на първа линия, толкова по-голям тузар е. Кралят се появява в 8 часа целият в червено – знак, че се готви за война. В смисъл, че не е много на кеф и може да ни избие всичките. Пред него извеждат коня му – оседлан и накипрен с разни такъми. Кралят сяда на един дървен трон и, общо взето, не прави нищо друго, освен да си гледа коня. Задницата на животното е обърната към племето (в чийто редове съм и аз) и затова всички виждаме повече коня, отколкото краля. На равни интервали през около пет минути разни хора от по-първите редици стават и се приближават към добичето и господаря му. Просват се на земята и почват да се кланят. Нещо му се молят. После се отдръпват, за да направят място на следващите просители. След като всички се извървят и изпонатръшкат кралят си отива.

Е, това ли беше?

Надигам глава разочаровано. Човек от племето ме дърпа, за да остана на колене с приведен лоб, защото церемонията не е приключила. Все още има вероятност кралят да ни изтрепе, ако нещо го подразним. Положението е: Пейте робини тез тъжни песни! След малко Моро-Наба наистина се връща, но този път е облечен целият в бяло. Което е добър знак за всички ни. В смисъл, че явно ще се живее, а няма да се мре. Ликуй народе! Конят бива разседлан и освободен, а множеството поканено на разпивка в двореца.

Почерпката е нещо като извинение, че е трябвало да станем рано и да се дотътрим до двореца в петък, което иначе си е почивен ден. От кралския протокол разбирам, че до този момент единственият българин, който е бил допуснат на аудиенция при Моро-Наба е Христо Стоичков. Преди време нашият футболен гений е посетил Буркита Фасо като лица на кампанията “Професионалният футбол срещу глада”.

В Уагадугу още помнят съвета, който Стоичков им дал тогава: “Ритайте повече, за да не мислите за ядене”. Ако знаех предварително какво ми предстои да ям и аз щях да се отдам на футбол…

(to be continued)

автор: Георги Милков