Пенка Гайдарова в Аросита

ПЕНКА ГАЙДАРОВА

ПЕНКА ГАЙДАРОВА Някак бързо мина времето от онзи момент, когато Пенка Гайдарова се обърна към мен с предложение да напиша кратка рецензия за предстоящата им изложба с Рашел Леви в галерия Аросита. Всеки път, влизайки в социалната мрежа, се натъквах на последната им творческа симбиоза, някак необяснима и необичайна за мен. С времето все повече си давах сметка, че тази връзка не е временна, не е просто случайно проблясване. За да разбера защо мисля така, се опитвам да анализирам накратко личността на авторките. Пенка Гайдарова познавам не отскоро. Като асистент съм излизал в коридорите на Академията, за да видя кой пее толкова гръмко родопски песни между отливките на великите скулптури на Древна Гърция и Ренесанса. И виждах нея, почти такава, каквато я виждате и вие днес – без промяна, с нейните широко отворени очи зад очила с тежки кафяви рамки. По-късно я видях, когато стоеше пред своите студентски шедьоври на дипломирането си. Тогава сигурно и тя ме забеляза, защото с радост станах може би първият й реален купувач. Животът ни срещна отново на тротоарите в курорта Албена, където рисувайки за жълти стотинки портрети на чужденци, всъщност се мъчехме да им продаваме изкуство.

И накрая се намерихме във Фейсбук, който ни дава възможност да сме заедно и себе си. Наблюдавам пътя на тази невероятно надарена и трудолюбива художничка и си давам сметка колко антитезна е тя на конюнктурата у нас – на принудено авангардната, на повърхностно комерсиалната и на посттоталитарната. Пенка Гайдарова, за чест на нашето “европейско” общество, отстоява своя избор на творец и човек завидно и непоколебимо, независимо от трудностите, които никак не са малки. Няма да визирам някои частни галерии, неразбрали, че трябва да са щастливи да работят с нея и за нея, от което следва – и за себе си. Те също едва оцеляват в една незаинтересована и глуха за благородната им роля среда. Но бих задал един въпрос към Съюза на българските художници – нима е допустимо Пенка Гайдарова да не е член на СБХ???
Нима наистина това е така, защото графиките й не са изпълнени в графични техники, а са нарисувани ръчно? Не схващам логиката! Би трябвало СБХ да изпрати персонална покана, извън конкурса за прием на нови членове, касаещ най-вече току що завършилите НХА, НБУ и ВУ, за приобщаване на авторката в неговите редици, поради простата причина, че е завършен автор с огромни професионални достойнства, продукция и патриотично-морални качества!
Отваряйки линковете към страниците с произведенията на Пенка Гайдарова и Рашел Леви, вниквайки в постигнатото от тях – заедно и поотделно, зрителят остава разтърсен! Няма как да не се сети за великия Микеланджело – гениалният художник и поет. Тук и сега (в настоящата изложба) витаят титаничност и дух, неотстъпващи на неговите! Досущ смятания за един от най-големите рисувачи в историята, Пенка реди своите фигури в невъобразими ракурси и движения, и аз усещам как въображението й неистово и ненаситно копнее да намери още по-трудно предизвикателство за себе си. С огромно любопитство се питам – докъде ще я отведе то, има ли граници или Пенка ще успее да обезсмисли съдържанието на това понятие? И то не в името на някаква празна виртуозност, а защото виртуозността на изпълнението за нея е възможност оригинално, неподражаемо и въздействащо да пресъздаде идеите си. Според мен творчеството на Рашел Леви истински я вдъхновява като духовно съдържание. “Харесвам библейските моменти в поезия на поетесата, символите, знаците и метафорите, присъствието на антични герои, сходството с изчистената източна философия, усещането за вечност, за безвремие и за пътуването на човешките въпроси през вселената”, споделя художничката. От онова първо предложение да пиша за творческия тандем не ме беше изоставяло притеснението, дали ще мога да кажа нещо смислено за поезията на Рашел Леви. Какво разбирам аз от метрика, ритъм, интонация, от метафора, сравнение или метонимия?

Прозодията (поезията) е отдалечна за мен област, в която нямам и място, и право да навлизам, още по-малко да се произнасям. Но се сетих за десетките изказвания за мои картини от хора нямащи пряка връзка с изобразителното изкуство, освен това, че в даден момент то ги е докоснало. Те ми казваха: “Извинявайте, аз не разбирам нищо от вашата работа, но искам да ви кажа, че картините ви страшно ни харесват!” Е, Рашел, аз ще ти кажа същото – ти страшно ми харесваш и мисля че си голям творец! Няма да се впускам в невъзможни за мен професионални анализи на творчеството ти, защото не съм специалист. Затова ще бъда по-фактологичен, а ти – прощавай! Рашел Леви е родена през 1962 година в София. В началото на 80-те пише и публикува в младежкия печат… Редактира стихосбирките на своя съпруг дисидент, които са и първият самиздат в социалистическа България. Не е допускана до обществена и професионална дейност преди 1989 година. След 1990 година с трудности и прекъсвания започва професионалния си път на преподавател по български език и литература. Тя е автор на три поетични книги: “Граничност”, третираща темата за отлъчеността от европейската култура и безпътицата на няколко поколения с тревогата за съдбата на изкуството и словото…”Небето е последният залог”, която и донася националната литературна награда за 2013 г. и “След Вавилон”, където изпъкват социални, естетски и философски акценти, въведени чрез цяла гама от нежно – лирично – мелодични, до сурово – универсални изразни средства. Стихотворенията на Рашел Леви са превеждани на английски, турски и на иврит. Нейни творби са включени в няколко поетични алманаха, разпространяват се широко в блогове и сайтове за поезия. През 2014 г. Рашел Леви е сред одобрените автори на VI Национален конкурс за учители творци. На въпроса ми, как са се открили с Пенка и са решили да обединят творческите си усилия, тя ми отговори дословно следното: “С Пенка се запознахме във виртуалния свят на голямото семейство ФБ… Тя прегърна моите творби – мисля си, че й допада любовта ми към класическото – като начин на мислене – митологичните теми, стремежа към изчистеност, лаконичността на изразните средства…” И тъй като става дума за социалната мрежа, ще припомня, че в изложбата на ФБ-група “Аз започвам ти завършваш” в зала България през октомври 2014 г., творческият тандем Гайдарова/Леви безспорно бе един от гвоздеите на събитието. А стихът на Рашел Леви – “Сякаш времената все пътуват през душите ни като прозрения…” стана изразително мото на хуманистично-философските идеи обединяващи членовете на групата. Ние несъмнено виждаме в тридесет и едната творби на Пенка Гайдарова и Рашел Леви, представени в галерия Аросита, смелост при използване на архетипите на нашето съзнавано и несъзнавано битие, оттласкваща надалеч дребнотемието, досадността и нищо неказването. Провокирани сме – ту от комбинацията на въображението и реализма на образите, ту от невероятните поетични прозрения за истини, които ни поставят в неочаквани духовни пространства!

Благодаря на Пенка и Рашел за тяхното невероятно изкуство, а на галерия Аросита – за възможността да му се насладим! Желая им успех и още много нови творчески върхове!

21. 11. 2014 г.
Доц. д-р Кирил Божков

- Advertisement -