НОВА ИЗЛОЖБА НА СТЕФАН ПЕТРУНОВ

- реклама -spot_img

“АНАЛОГИЯ” ОТ 1 АПРИЛ В ГАЛЕРИЯ АРОСИТА

 

В настоящата изложба Стефан Петрунов използва „аналогията“ като когнитивен процес на трансфериране на информация или смисъл от конкретен обект /източник/ към друг /цел/. В този процес за свой източник авторът използва аналогови образи от реквизита на паметта си /лица, сцени, понятия/, които трансферира към цифровизирани герои от настоящето /съвременни личности, технология, текст/, а целта му е да предостави възможност за избор на отговори на случващото се днес.

Проектът е ръзгърнат в няколко направления – живопис, принт и видео, които от своя страна конструират четири полюса. Започва с малка инсталация, в поп арт стилистиката на 60-те, с образи – икони от епохата на зараждането на социализма /Ленин, колхозничка./ до неговата изродена еманация днес в лицето на Ким Чен Ун. Принтовете са своеобразна хронология на най-голямата утопия от миналия век. С доза сарказъм авторът си позволява да „украси“ моделите и завършва с късо видео, което смесва изображенията в цирково – увеселителна спирала.

На другия полюс са две мащабни живописни платна „На плажа“ и „другаря Ленин“, които поставят аналогията като еквивалент на концептуална метафора. Зрителят търси обяснение, емоция и комуникация посредством сравнения, асоциации и кореспонденция. Сюжетите са гротеска на идеализирания образ на В.И. Ленин за цели поколения и представата ни по социалистически за еснафска почивка на „курорт“. Стефан Петрунов рисува картини „по памет“ с изчезнали образи, като ги противопоставя на съвременни такива. Заиграва се с аналогиите, които може да произведе зрителя, и които авторът провокативно засилва с ярки и несъвместими акценти.

Някъде по средата на разказа, между двата полюса, виждаме и два автопортрета. Те не ни сближават с автора, не разказват за него, а поставят темата за нашето място в глобалния свят на все по-динамично случваща се реалност. Те са живопис с плът и структура, истински, а до тях тече дълго видео с политическите фигури на деня /Меркел, Путин, Обама/ и техния цифровизиран в объркана пикселизация образ – нереален, размазан, деформиран. Екзистенциалния въпрос е аналогията на тези два полюса. Къде сме ние и каква е връзката ни със случващото се тук и сега.

Аналогиите на Стефан Петрунов ни ангажират политически, правят ни съпричастни и също толкова чужди на света. Дават дистанция и визия за изчезнали образи и прехвърлят смисъл към съвременни. Петрунов е разказвач, който не цитира, нито измисля. В творбите си той успява да концентрира смисли, прави ни съпричастни на света, рисува го като една „приказка без край“ или „ужас с край“. Зависи от нас.

СТЕФАН ПЕТРУНОВ

- реклама -spot_img