Наоколо пепел

Деян Желязков

Казват, че меренето на око рядко ще те излъже. Съдейки по моя окомер за жените в зимни и летни дрехи, съм склонен да се съглася. Разчитайки на точната си преценка реших, че от огънчето до края на цигарата ми има точно седем милиметра пепел, която неистово зовеше пепелника.

Бях се пльоснал на дивана като котка върху лампов телевизор, цигарата димеше, а аз се опитвах да стигна чашата с питие на няколко сантиметра от средния пръст на ръката ми. Един сантиметър не ми достигна, та обяснявайте ми после, че размерът нямал значение. Има, естествено, затова реших да тръсна цигарата в пепелника преди пепелта да падне върху шкембето ми, пък и да стигна чашата с проклетото питие. Ето ми повод да си организирам материята.

С търпението на човек, който дебне муха с вестник, се надигнах, а очите ми не се откъсваха от заплашително огънатата пепел. Дъгата беше извита и настръхнала отгоре, като приклещена котка в ъгъл. Ръката ми беше спокойна като на очен хирург, за завист на всеки робот в машиностроенето.

Онзи липсващ сантиметър ми изигра лоша шега. Точно толкова не ми достигна, за да тръсна в дупката. На пепелника. Пепелта падна върху новата ми индийска подложка за маса – онази, с мотивите от Кама Сутра и боядиса в пепелявосиво една от най-интересните и колоритни картинки. Надявах се това да не е лоша поличба. По цигарата ми имаше още пепел, та с умерена злост я тръснах в пепелника. Тя се удари в предният фас, рикошира, подскочи и цопна в чашата ми с уиски.

За няколко секунди останах безмълвен, после реших, че току-що измислените две хиляди псувни няма да ми свършат работа. Станах бавно, като мумия. Измих пепелника, подложката и чашата, запалих нова цигара и си сипах още едно питие. Излегнах се в удобна поза, а двете стъкларии разположих близо до мен, на един среден пръст разстояние.

Човек на моите години трябва да мисли за удобството си приоритетно, та двете дупки да са му винаги под ръка.

Били те и стъклени.

Автор Деян Желязков

- Advertisement -